С ветовната история познава не един или двама владетели, които със своите чудатости, странности и дори откровени лудости са останали известни много повече, отколкото с управлението си. И лудостта им със сигурност ще шокира и най-шантавите!
Трудно е да се направи един списък на всички чешити с трон и корона, но тук ще се опитаме да представим на читателите както някои от най-известните, така и някои, така си и останали непознати зад дебелите и тъмни завеси на историята.
Ще започнем нашето пътешествие от Древен Рим, където свободните разбирания за секса вкарват често в леглото и кръвни роднини. А както вече е доказано, кръвосмешението води до патологични изменения както по отношение на физиката, така и на психиката. Затова и днес наследницата на Древен Рим, Италия, е една от страните с най-много психичноболни в света. В древността кръвосмешението е било особено характерно за висшите съсловия и затова не малко от императорите са си били чисто и просто куку.
Тиранин
Един от безспорните в това отношение е Нерон, у когото лудостта намира най-невероятни и причудливи форми. Застанал едва 17-годишен начело на империята, Нерон много скоро записва името си като един от най-жестоките тирани. Любимите му занимания са да обикаля нощем по кръчмите и публичните домове в компанията на съмнителни типове, пияници и безделници. Той и свитата му често се нахвърляли върху закъснели минувачи и не само ги пребивали, но и често ги малтретирали сексуално без значение на техния пол. А когато собствената майка на Нерон решава да го вкара в правия път, той разрешава проблема, като просто я отравя.
По-късно той екзекутира и двете си съпруги, Октавия и Попея, като втората по това време е бременна и носи в утробата си собствения му син. Подобно на други диктатори, Нерон също страда от мания за преследване и убива всеки, когото дори само да заподозре, че таи в душата си нещо срещу него. Върхът на лудостта на Нерон е подпалването на Рим, което той извършва, за да му донесат пламъците творческо вдъхновение за бъдещите му поеми. Е, всяка лудост има край. На римската аристокрация най-накрая й идва в повече лудостта на цезаря. При поредния заговор пред заплахата да бъде екзекутиран Нерон избира да се самоубие. Но и затова не му достигат сили и се налага робът му Епафродит да му пререже гърлото с кинжала си и така да ускори смъртта на своя господар.
Нерон обаче далеч не е единственият луд цезар в Древен Рим. Неговият предшественик Калигула скоро след възкачването си на трона започва да изпитва мании за преследване и налудничави идеи. Което дава основание на някои историци да смятат, че всъщност той е бил тровен от обкръжението си. Калигула започва да се приема като бог, слязъл на земята, за да накаже хората за греховете им. След като влиза в конфликт със Сената, той вкарва в него своя кон и обявява официално, че животното ще бъде новият сенатор. По време на войната в Британия той кара войниците си да събират мидени черупки, които обявява за плячка, взета във войната му с бог Нептун. В Йерусалим той заповядва да бъде издигната негова статуя, която да го представя като бог. Калигула често извършвал кръвосмешения и със собствените си сестри. Едно от любимите занимания на императора било да влиза в хазната и да се търкаля чисто гол върху натрупаните там златни и сребърни монети. За щастие на Рим Калигула управлява само три години и е убит от офицер от преторианската му гвардия, на когото се подигравал заради тънкия му глас и го наричал „женчо“. Наред с Калигула са убити и съпругата му Цезония и бебето им Юлия Друзила.
Династия
От Древен Рим се прехвърляме в Китай, където в края на XV век управлява император Чжу Хоучжау от династията Мин. Той остава в история както с глупостта, така и с жестокостта си. Той измислял въображаеми врагове, събирал цялата си войска и се отправял на военни походи срещу тях. Какво се е случвало по време на тези походи историята мълчи, но след тях императорът се връщал и обявявал, че е сразил поредния опасен враг на империята. Освен това императорът обичал всеки ден да яде ястия с ориз, като твърдял, че оризът са скъпоценни перли, които той, след като поглъщал, се превръщал в един голям скъпоценен камък. И накрая Чжу обичал често да демонстрира властта си, като екзекутира жителите на цели села без никаква видима причина.
От Китай се връщаме отново в Европа, на Балканите, в Османската империя. След като в продължение на цели 14 години стои заключен в стая без прозорци и чака да бъде убит, накрая по ирония на съдбата Мустафа I е провъзгласен за султан. Животът и стресът обаче си казват думата и той превърта. Сред любимите му занимания са да дърпа везирите си за брадите или пък да обикаля из двореца и да разговаря с привиждащите му се духове на неговите предци. Освен това той често обичал да раздава богатствата от съкровищницата си на бездомните кучета, котки и гъски по улиците на Цариград. Историята свидетелства и за няколко случая, когато опитал да направи собствените си домашни любимци членове на Дивана. Както се казва, Калигула с неговия кон сенатор няма да останат сами.
Сто години преди Мустафа, на север от Дунава, живее и управлява една доста интересна и необикновена личност. Влад Цепеш днес е останал в историята като Дракула и обявен за върколак, убиващ, за да пие човешка кръв. Това, разбира се, не е вярно, но че Цепеш си е бил чешит, спор няма. В историята до ден днешен е останала страстта му към наказанията, които прилага на поданиците си. Според запазени документи той нареждал провинилите се да бъдат драни живи, варени, пържени, ослепявани, погребвани живи и все в този род. Любимото му наказание обаче е набиване на кол. Оттам идва и името „цепеш“ – „набивач на кол“. След смъртта тялото на Дракула е нарязано на парчета, да не може да възкръсне. А главата му е изпратена на османския султан, който нарежда тя да бъде набита на кол.
Според легендите Влад Дракула бил вампир.
През 1421 г. в Англия за крал е избрано бебето Хенри VI. През първите 30 години от неговото управление той се проявява като добър монарх и спечелва любовта на народа. След това започва да страда от тежко психическо заболяване и става неадекватен за трона. Според някои историци това заболяване той получава, след като е тровен от зложелателите си в продължение на дълги години. В продължение на 18 месеца кралят се затваря в една от стаите на двореца си и не излиза оттам. Когато накрая се появява публично, той искрено се изненадва, когато разбира, че има двегодишен син. Но и в следващите години Хенри очевидно не успява да се излекува напълно. По време на Стогодишната война той шокира всички, като предлага водачите на двете воюващи групи да се прегърнат и, хванати под ръка, да се разходят по улиците на Лондон, за да видят гражданите, че те вече са приятели и че война повече няма да има. Предложението му, разбира се, не е прието. Като своеобразна странност на владетеля английските историци определят и незаинтересоваността му към секса. Някои дори твърдят, че в брачното ложе Хенри имал двойник, който го замествал в съпружеските задължения и че така на бял свят се появил и синът му Едуард.
Параноя
Друг луд монарх, заемал трона на великата британски империя, е Джордж III. Смята се, че умственото му заболяване е причинено от болестта порфирия. То се задълбочава, след като умира любимата му дъщеря Амелия. На практика от 1811 г. чак до смъртта си през 1920 г. кралят е неспособен да управлява. Той непрекъснато буйства, халюцинира и се нахвърля с юмруци върху подчинените си. Освен това изпада в състояния на болезнена параноя. За да бъдат предпазени хората, които са в контакт с владетеля, на слугите му е разрешено, ако се налага, да се държат по-грубо със своя господар и дори да го връзват с въжета за леглото, за да не може да мърда оттам.
В съседна Франция лудостта на крал Шарл VI се отключва внезапно. По време на военен поход владетелят внезапно спира рязко коня си, обръща се и без да каже дума, обезглавява с меча своя паж. На въпроса на благородниците защо го е убил, монархът заявява, че това всъщност не било пажът му, а просяк, който крещял: „Кралят е гол!“. А след това кралят с изваден меч се насочил към брат си и останалите рицари и се наложило да бъде спрян със сила. След като бил укротен, Шарл изпаднал в кома за цели три денонощия. В следващите месеци той още няколко пъти изпадал в подобни състояния на невменяемост. При един от пристъпите той обявил, че е стъклена ваза и няма да мърда от леглото си, защото ще падне и ще се счупи. При друг от пристъпите пък в продължение на половин година отказвал да се мие, да се бръсне и да подстригва косата си, защото щял да бъде урочасан от вещица.
Болест на кръвта била причина за лудостта на Шарл Шести.
Ще завършим тази разходка из света на лудите владетели, тук, в България. Един от най-великите наши средновековни владетели също страдал от пристъпи на умопомрачение.
В една от битките цар Калоян получил удар с бойна брадва в главата. Това причинява травма, която оказва влияние през целия му живот. По време на пристъпите царят изпадал в пристъпи на умопомрачение и проявявал невероятна жестокост. Историците смятат, че в едно подобно състояние той заповядва да убият пленения латински император Балдуин.
*Автор: Иван Георгиев
