С кобарът се бие този път в средата на април, втурва се в бързея, подскача по облите камъни и се гъне сред тях, обладан от мощния нагон за продължаване на рода. На моста и отсрещните скали са се надвесили хора да се порадват на този танц на живота, да се почудят на неподозираното изобилие на пролетната река, на този мощен изблик на живата природа. Спират колите си встрани от пътя, слизат, пристъпват, гледат.
Здравеняци
Всичко е тихо, спокойно и дори весело, докато идва микробус с петима потни здравеняци с обли глави, те се втурват без капка колебание или неудобство към закипелия от рибата бързей, пътьом грабват от струпаните до градината колове и се започва млатене, каквото светът не е виждал! Това спартанците при Термопилите, французите при Аустерлиц или руснаците пред Москва са бледи сенки на това юначество, в което петимата, и то всеки от тях като Крали Марко и Муса Кеседжия в едно лице размазва ослепелите и оглушали от размножителната си лудост риби. Торби нямат, пъхат ги победоносно в пазвите на ризите си, кикот и псувни, весело шляпане и пиянски викове... Докато бързеят утихва, прогонената риба се спотайва във вировете, петимата кретени захвърлят коловете, качват се в микробуса си и отпрашват към домовете си, за да се похвалят с улова си и да нахранят с него своите кретенчета... Да ме прощават децата – може и да падне някоя крушка по-далеч от дървото си, но не вярвам. Нейсе.
Срам
Та ето това е темата на днешния ден на България – не колко и какви пари ще дойдат от богатите ни доброжелатели, фондове, съюзи и т.н., и т.н., а как и защо позволихме на кретените да баталисат гората ни с резачки и пожари, дивеча ни с бракониерство и безхаберие, рибата ни с колове и препъни, серкмета и винтери и какви ли не други мрежи... Същите тези гори, дивеч и риба, същите тези балкани, била, езера, реки, брегове и поля, които са изхранвали българите хилядолетия, и които могат да ги изхранват хилядолетия – ние ги направихме на дървени въглища и дърва за огрев, на суджуци и луканки, на кюфтета и кебапчета, на сечини и черно тръне, на блата и тресавища. И тези, които го правят, с облите глави и коловете в ръце, нямат страх, срам и съвест – защото, за да има страх, трябва да се прилага законът, за да има срам, трябва да имаш достойнство, а за да имаш съвест, трябва да почиташ предците и потомците си.
Как да имат такива неща хора, чийто жизнен път протича от масата до клозета?
Йото Пацов
