ВЪПРОС: През август т.г. 7-годишната ми внучка беше блъсната от електрическа тротинетка, докато играеше на детска площадка. Имаше две счупвания - на глезена и на коляното, наложи се гипсиране и операция. Полицията разкри момчето, оказа се 15-годишен ученик, който, след като я блъсна, избяга и захвърли тротинетката на пътя. Аз съм свидетел, защото всичко стана пред очите ми, но има и други свидетели. Подадохме жалба в полицията. Искаме да заведем и дело за обезщетение и направихме консултации с адвокати, които дадоха различни становища относно този въпрос - дали срещу момчето или срещу родителите му. Въпросът ми е как и срещу кого трябва да го заведем, когато момчето е непълнолетно?
ОТГОВОР: Непълнолетните лица (които са навършили 14, но ненавършили 18 години) в общия случай са деликтоспособни и носят лична гражданска отговорност по чл. 45 ЗЗД за вредите, които виновно са причинили. Тъй като в конкретния казус се касае за непозволено увреждане, причинено от 15-годишно лице, то искът за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди следва да бъде предявен съвместно срещу прекия причинител (15-годишния младеж) и срещу двамата му родители при условията на солидарна отговорност. Тази процесуална стратегия би осигурила най-пълна защита на интереса на увреденото малолетно дете, както с оглед материалната деликтоспособност на дееца, така и с оглед реалната платежоспособност и изпълняемост на съдебното решение от страна на родителите.
Предявените искове следва да са за обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане против прекия причинител - непълнолетния, който е пасивно легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, и едновременно срещу неговите родители, които са пасивно процесуално легитимирани да отговарят по иска с правно основание чл. 48 от ЗЗД.
Въпреки че непълнолетният носи лична отговорност за вреди, които виновно е причинил другиму, допустимо е съдът да го освободи от отговорност, при условие че в съдебния процес се установи, че той не е могъл да разбира свойството и значението на деянието или да ръководи постъпките си, например поради възрастта си и степента на развитие. Това се преценява от съда за всеки отделен случай.
Материално-правната отговорност на родителите също е лична и произтича от закона. Родителите, които упражняват родителските права, отговарят лично за вредите, причинени от ненавършилите пълнолетие техни деца, които живеят при тях. Това означава, че в случай че родителите са разведени, отговорност ще носи само родителят, на когото са възложени родителските права. Отговорността на родителите не е субсидиарна или гаранционна, а е самостоятелна санкция за неизпълнение на законовите им задължения и произтича от друга тяхна законова отговорност, а именно - да упражняват контрол върху поведението на непълнолетните си деца и за правилното им възпитание. За родителите законът също допуска възможност да се освободят от отговорност - ако докажат, че по обективни причини не са били в състояние да предотвратят увреждането, причинено от действия или бездействия на непълнолетния им син и ако изрично направят възражение в тази посока. В съдебната практиката обаче това възражение се счита за неоснователно, особено в хипотеза, когато увредата е настъпила при обстоятелства, сходни на тези, описани в конкретния случай. Причината е, че предоставянето или допускането на дете под 16-годишна възраст да управлява електрическа тротинетка съставлява самостоятелно нарушение на чл. 183а, ал. 4 ЗДвП и същото категорично доказва липсата на надлежен родителски контрол. Същото се отнася и за непълнолетния извършител, чиято отговорност е за виновно противоправно деяние, вследствие на което е причинил вреда, която е в причинно-следствена връзка с деянието.
Когато искът на увреденото лице е насочен срещу всички отговорни субекти - срещу прекия причинител и срещу родителите му, отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от закона. Това означава, че няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора (пострадалото лице), който може да иска изпълнението ѝ от всеки от тях.
Ако детето има странични средства
Влияе ли личният доход на издръжката
ВЪПРОС: Дъщеря ми е на 17 години и това лято за първи път започна работа като продавач-консултант на 4-часов работен ден. Тъй като ни трябваше писмено разрешение от Инспекцията по труда, а аз не бях в страната, се наложи баща ѝ да подаде документи. С него сме разведени и той плаща издръжка от 300 евро. Откакто разбра, че детето работи, заяви че ще заведе дело, за да иска намаляване на издръжката, като е направил копия на документите ѝ за работа и получената заплата. Има ли право да заведе такова дело и има ли шанс да бъде намалена издръжката и до какъв размер?
ОТГОВОР: Бащата има право да заведе каквото дело пожелае, но не считам, че размерът на присъдената издръжка ще бъде намален само защото детето е работило през лятната ваканция и си е осигурило доход с личен труд. С голяма вероятност искът ще бъде отхвърлен като неоснователен. Родителите дължат безусловно издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Обстоятелството дали детето работи и съответно дали може да се издържа от собствените си доходи и имущество би имало значение едва след навършване на пълнолетие. Ако след навършване на пълнолетие дъщеря ви има доходи или имущество, от което би могла да се издържа, тогава родителят има право и основание не само да претендира намаляване на издръжката, но и изобщо да преустанови даването ѝ. Другата хипотеза, в която това задължение отпада, касае случаи, в които след навършване на пълнолетие децата преустановяват редовното си обучение в средни или висши училища.
Ако поръчката му не е изпълнена в срок
Възложителят с право да развали договора
ВЪПРОС: През месец август подписах договор за поставяне на дограма и заплатих 20% от цената. Крайният срок по договора беше 25.9.2026 г. Един ден преди датата дойдоха работници и оставиха част от профилите и до момента нито са монтирали, нито да са доставили останалата част. Спряха да вдигат телефона, а когато отидох на място и поисках да ми върнат капарото, заявиха, че нищо не ми дължат, защото са започнали изпълнение с доставените профили. Как да постъпя в случая, искам да възложа поръчката на друга фирма, но искам и да си върна парите.
ОТГОВОР: В случая се касае за неизпълнен договор за изработка, чийто предмет би следвало да включва изработване, доставка и монтаж на дограма. Отказът на фирмата да ви върне полученото авансово плащане е неоснователен. Тъй като крайният срок - 25.9.2026 г., е изтекъл, а работата не е изпълнена и въведена в завършен вид, изпълнителят се намира в състояние на виновна забава. При неизпълнение в уговорения срок потребителят има право да развали договора и да изиска обратно всички платени суми. Доставянето на част от профилите без тяхното окомплектоване със стъклопакети, обков и извършване на монтаж не съставлява приемане на резултата от изработката, тъй като отделните профили без монтаж и останалите части са напълно неизползваеми за вас.
На първо място е необходимо да прекратите валидно облигационната връзка с дружеството изпълнител. Задължително е да уведомите писмено дружеството, че разваляте договора поради неизпълнение в срок, като е препоръчително това да стане чрез нотариална покана или препоръчано писмо с обратна разписка/товарителница с опция „опис на съдържанието“. В поканата трябва да посочите срок и банкова сметка за връщане на платения аванс. Ако в договора сумата изрично е определена като „задатък“ по смисъла на чл. 93 ЗЗД, имате право да претендирате връщането ѝ в двоен размер. Писмото следва да съдържа и покана за изнасяне на оставените профили в определен разумен срок, за да не носите отговорност за пазенето им и да изпълните задължението си за двустранна реституция след развалянето.
В случай на неизпълнение в посочения срок имате право да предявите иск за връщане на авансово платената сума на отпаднало основание поради разваляне на договора, ведно със законната лихва от датата на забавата до окончателното изплащане.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
адвокат Елена Димитрова-Вълканова
