К инохитът „Мумията: Гробницата на императора дракон“ от 2008 г. с Брендан Фрейзър и Джет Ли може да се окаже не фантастика, а истина поне в едно отношение.
Мавзолеят на император Цин Шъхуан е пазен от древни проклятия и от ръкотворни капани, които действат над две хилядолетия след погребването на човека, за когото е била измислена специална дума за владетел, която в западните езици превеждаме като император.
Цар
През 1974 г., почти като в приказките, мавзолеят е намерен от земеделски настроен селянин с козички. Тоест първо е открита придобилата легендарност теракотена армия, която охранява гробницата на императора дракон. Самият мавзолей се намира в съседство и постепенно е започнат да се разкрива за учените и света от 1976 г. От тогава археолози, инженери и архитекти търсят начини да разкрият гробницата на Първия император, но това все не им се отдава. А и китайците казват, че не искат да се постъпва така, както Шлиман с Троя, когато са унищожени множество артефакти и научни доказателства кое богатство в кой период точно е открито.
Разказ за израждането на мавзолея на императора прави историкът и придворен астролог Сима Циен, който е живял стотина години по-късно от Първия император.
През I в.пр.н.е. Великия историк, както следващите поколения наричат Сима Циен, пише, че през деветия месец от китайската година императорът е бил погребан в планината Лишан. Но самата направа на мавзолея е започнала още през 246 г.пр.н.е., когато 13-годишният тогава Джао Джън (преименуван по-късно на Цин Шъхуан) наследява трона на царството Цин. Под негово ръководство царството ще се разрасне и ще завладее другите китайски владения и ще се превърне в империя. На 39 години това се случва на Джао и той получава императорското име Цин Шъхуан, основавайки първата династия на империята. През 210 г.пр.н.е. издъхва и е положен в приготвения мавзолей, който наподобява столицата Сянян (недалеч от съвременния Сиан), а също и цялата империя, но в идеалния й вариант и е съобразен до най-малките детайли с фъншуй. Но мавзолеят не е завършен съвсем. Въпреки това в него са поставени множество капани с оръжия, които действат и цели реки от живак.
Откъс
В наши дни бе намерен препис на историята на Сима Циен и там пише: „През деветия месец Първият император е погребан в планината Ли. Изкопаването и подготвителната работа в планината Ли започнали още, когато Първият император дойде на трона на Цин. По-късно, след като той обедини империята си, там са изпратени 700 000 мъже от цялата империя. Те изкопали три слоя подпочвени води и излели бронз за външния ковчег. Били построени дворци и живописни кули за сто служители, а гробницата била пълна с редки артефакти и истинско прекрасно съкровище. На занаятчиите било наредено да направят арбалети и стрели, готови да стрелят по всеки, който влезе в гробницата. Живак е използван за изобразяване на стоте реки, сред тях се открояват Яндзъ, Жълтата река и Голямото море. Живакът е настроен да тече механично по пода. Отгоре са представени небесните съзвездия, отдолу - характеристиките на земята. Свещите се направели от мазнина на човек-риба, която е разчетена така, че да гори и да не гасне дълго време“.
Тук трябва да отбележим, че съвременните учени спорят какво точно историкът астролог разбира под човек-риба. На съвременен китайски думата означава русалка, но има тълкувания, според които може да става реч за различни животни - от кит, през морж, та до гигантски саламандър.
Историкът продължава със сведенията: „След смъртта на баща си вторият император казал: „Би било неуместно наложниците на покойния император, които нямат синове, да бъдат свободни“ - така наредил те да придружат мъртвия в отвъдното и много от тях били умъртвени. След погребението се предполагало, че би било сериозно нарушение, ако занаятчиите, които са конструирали механичните устройства и са знаели за съкровищата на императора, да разкрият тези тайни на някого. Ето защо, след като погребалните церемонии приключили и съкровищата били скрити, вътрешният проход бил блокиран, а външната порта спусната незабавно, хващайки всички работници и занаятчии вътре. Никой не можел да избяга. След това върху могилата на гробницата са засадени дървета и растителност, така че да прилича на хълм“. (Само едно лирично отклонение – при древните траки по нашите земи също гробниците на владетелите били засипвани после и превръщани в хълмове.)
В днешно време, поне в достъпната част от гробницата и прилежащите й помещения, като това, в което се побира теракотената армия, живак не се открива, но се предполага, че той се е пропил в пукнатините. Този, единствен по рода си течен метал, е особено опасен. Някои смятат, че може би все пак е сложен за защита на вътрешната част от гробницата и там ще бъде открит, ако и когато учените намерят начин да стигнат до нея.
Пророчество
През 211 г.пр.н.е. голям метеор е паднал по долното течение на Жълтата река и това дало повод на някого да изпише на скалите бунтовните думи „Първият император ще умре и земята му ще бъде разделена“. Императорът изпратил доверения си секретар да проучи това пророчество. Никой не искал да признае за деянието, така че всички живеещи наоколо са били умъртвени, а остатъците от метеорита са били стрити на прах. Но вече било твърде късно и пророчеството се разпространило по земите на империята. Дори се говорело, че това е цената, която Цин Шъхуан трябвало да заплати за това, че обединил всички китайски царства и създал империята. За това бил проклет никога да не намери покой. Според някои писания, правели се доста опити за изчистване на прокобата, но тя си останала и в крайна сметка застигнала владетеля на Поднебесната империя. Цин Шъхуан властвал като император на обединен Китай едва 11 години – от 221 г.пр.н.е. до 210 г.пр.н.е., но през това кратко време успял да уеднакви всички основни положения и закони в страната, която в крайна сметка ще получи неговата фамилия.
Бил много деен и непрестанно правел обиколки из голямата си страна. По време на петата си обиколка в Източен Китай, императорът се разболява сериозно и умира през (най-вероятно юли) 210 г.пр.н.е. в двореца в префектура Шакиу, на около два месеца пътуване от столица. Тогава той е само на 49 години.
Причината за смъртта на Цин Шъхуанг остава неизвестна, но е сигурно, че той е бил силно изтощен от многогодишното си управление, постоянните борби за власт и налагането на собствената воля.
Има обаче една много интересна легенда, която в последно време се споделя донякъде и от самите учени. След като навършил 40, императорът усилено започнал да се интересува от начините за постигане на дълголетие. За това не жалел нито пари, нито време, нито някакви други средства. Твърди се, че неговите алхимици били на крачка от постигането на безсмъртието, но това разгневило боговете, които му изпратили проклятието – все пак смъртен, колкото и да се старае, не може, а и не трябва без позволение свише да бъде безсмъртен. Точно преди да приготвят еликсира за безсмъртието и императорът издъхнал бездиханен.
Други съвременни учени обаче оборват това и твърдят, че причините може би са напълно различни. Цин Шъхуанг наистина се стремил към безсмъртие и неговите алхимици правели всичко възможно по въпроса, но е много вероятно точно в тези си опити те да са го отровили, примерно с често използвания по това време живак, като съставка на много от еликсирите. Това може да бъде доказано, само ако бъдат намерени останките на императора дракон.
Риба
Та след като издъхнал, смъртта на императора трябвало да бъде скрита от народа и от повечето велможи. Ли Си – най-високопоставеният човек в империята, нещо като съвременен премиер, сметнал, че новината може да предизвика общо въстание и антуражът с тялото на императора да не се върнат в столицата. Ли заповядал да се подготви доколкото може тялото и да се увие в платна. А единствените членове на антуража, които трябвало да бъдат информирани, са по-малкият син, Ин Хухай, евнухът Джао Гао и още няколко много доверени евнуси, не повече от пет-шест души. Ли Си заповядва да бъдат превозвани колички с риба (която бързо загнила и замирисала) пред и зад каляската на императора, за да прикрият неприятната миризма от тялото му, разлагащо се в летните жеги. Преструвайки се, че е жив зад сянката на фургона, те го преобличали ежедневно, носели храна и се престрували, че получават и пращат съобщения до и от него – така пише великия историк.
След като стигнали столицата, смъртта на императора била обявена. Цин Шъхуан смятал, че ще намери еликсир за вечен живот и затова твърдо отказвал да направи завещание. Въпреки че най-големият му син Фусу бил първи в линията да го наследи като император, Ли Си и главният евнух Джао Гао направили заговор да убият непокорния и неудобен на тях Фусу, който се съюзил с техния враг генерал Мън Тиен. Ли Си и Джао Гао фалшифицирали писмо от Цин Шъхуан, който заповядал на Фусу и генерал Мън да се самоубият, пише Сима Циен. Планът проработи и след това по-малкият син Ху Хай започнал краткото си царуване като Втори император, по-късно известен като Цин Ер Шъ или „Второ поколение Цин“.
Грабежи
През 1987 г. мавзолеят, включително с теракотената армия, е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, но това по никакъв начин не пречи да се говори за проклятията на Цин и в наши дни. В съвременната западна историография и масова култура императорът е зъл тиранин, но за китайците той си остава основоположникът на държавата, направил най-голямото постижение да обедини разпокъсаните царства.
Преди мавзолея на Първия император Цин да бъде завършен, по време на късната династия Цин избухва селско въстание. Военноначалникът Джан Хан пренасочва всичките 700 000 души, които строят мавзолея, за да потушат бунта, така че строителството на гробницата е спряно. Има сведения, че още в древността мавзолеят е ограбван, но едва и самата гробница, чиято защита проработила и не дала възможност да бъде поругана. В наши дни са правени опити за сканиране на гробницата, но няма конкретни данни какво съдържа тя.
Теракотената армия, пазеща мавзолея на Цин Шъхуан, се състои от статуи на хиляди воини и продължават да се откриват нови и нови. Всички те, заедно с каляските и конете, са изработени от теракота в реален размер. Височината на воините варира от 185 сантиметра до 209,77 см. Намира се върху земна могила, която е 76 метра висока пресечена пирамида с обща площ от 350 квадратни метра. Счита се, че пирамидата е построена около 240 пр.н.е.
Георги П. Димитров
