М ного читатели са притаявали дъх, докато прелистват романа „Баскервилското куче” на Артър Конан Дойл. Ужасното куче в това произведение се оказва не изчадие на ада, а напълно земно същество, което е използвано от мошеници за престъпни цели. Но огромният черен пес не е само плод на фантазията на известния писател. По-скоро при създаването на това произведение той се опира на старинни легенди и реални необясними случаи на срещи на хора с тези страховити чудовища.
Известните специалисти в областта на паранормалните явления Джон и Ан Спенсър описват редица случаи, произтекли с наши съвременници. През 1939 г. работникът Ърнест Уайтленд късно вечерта се прибирал вкъщи след вечеринка в близко селце. Неговото прекрасно настроение мигновено се изпарило, когато видял пред себе си страшно черно създание с големина на теле, което отначало взел за пони. Но това било огромно куче. Ърнест се опитал да му направи път, но кучето буквално се разтворило във въздуха. Обзет от ужас, Уайтленд се втурнал да бяга. Размишлявайки над случилото се, той не можел да не стигне до извода, че е срещнал самия Дявол, който е избрал точно тази пътечка, за да се поразходи. Разбира се, препредадена от уста на уста, тази история придобива фантастичен привкус и кара скептиците да се замислят на свой ред на колко ли чашки е бил Ърнест, когато е видял демоничното създание.
Причината подобни истории да се взимат за чиста монета е, че огромно черно куче с искрящи червени очи повече от век внушава трепетен ужас в жителите на територията на Британските острови. Едни го наричат Черния дявол, други - Нечестивия. То носи беда и се явява предвестник на смъртта. Би могло да се сметне, че древните легенди са обикновена измислица, но срещи с такива чудовища се случват и в наши дни.
Огън
Първият официално регистриран случай на среща с подобно чудовище е на 4 август 1577 г. в неголяма църква при голямо стичане на народ. Ужасен грамаден черен пес внезапно нахлува в църквата и с грозен лай скача насред тълпата. Разказът гласи, че двама мъже, до които се докоснал звярът, пламнали като живи факли, а докато се гърчели в адски мъки, кучето изчезнало в ярък сноп светлина. Всичко станало много бързо и ако не били обгорелите трупове и оставените по земята следи от гигантското куче, случилото се би могло да се приеме за масова халюцинация. Този случай е твърде стар, за да го смятаме за достоверен, но с Черния дявол нееднократно е имало срещи и в ХХ век.
Мнозина описват това страшно чудовище като огромно черно куче с горящи, големи колкото чинии червени очи. Едни свидетели твърдят, че от зейналата му паст излиза пара, според други е зловонен дъх. Чудовището има способността да изчезва така ефектно, както и се появява - в ярко кълбо от светлина. Намирали са се смелчаци, които са пробвали да докоснат страшния звяр, но ръцете им не усещали плът, а пропадали в нищото. За опити да се застреля това чудовище не се съобщава, но е имало случай, когато хвърляли по него камъни, които обаче не му причинили никакви вреди. Именно Черния дявол среща през 1950 г. писателят Стивън Дженкинс, а след ден внезапно починал брат му.
През 1972 г. черен пес с размери на младо биче не просто изплашил фермерско семейство, а даже разрушил стените на дома и съборил покрива. Още по-страшен случай имало през 1978 г. в град Ексфорд.
Поличба
Докато се разхождали, двама съпрузи видели огромно бягащо черно куче. Изглеждало, че то не докосва земята с лапи, очертанията му били призрачни, това бил истински предвестник на смъртта. След тази неочаквана среща това семейство било помрачено от няколко смъртни случая и други нещастия.
Скептиците, разбира се, продължават да смятат, че нито една от тези истории не може да бъде приета за доказателство. Всеки е чувал за израза „На страха очите са големи”. В критичен момент всяко по-едро куче може да бъде взето за подобно демонично създание. Въпреки това изследователите на аномални явления продължават да търсят отговор няма ли зад всичко това реално съществуващ феномен?
В Девъншир, където се развива действието на романа на Артър Конан Дойл, и до днес има фермери, които се оплакват, че неизвестна твар напада стадата им. Случвало се да намират овце с раздрана шия и без капка кръв в тялото. Нерядко на земята до труповете намирали огромни следи, напомнящи кучешки или вълчи, но с много по-големи размери. Някои от жителите твърдят, че са виждали загадъчен хищник, който под прикритието на нощта се появява внезапно от блатата и изчезва по същия начин. Понякога мълчи, друг път надава смразяващ кръвта вой. Някои сравняват звяра с огромно куче, други – с леопард.
Находки
Няколко години преди това в девънширската преса се появило съобщение, че загадката най-после е разрешена. Ловци застреляли до блатата огромен бенгалски тигър, избягал от частна колекция, принадлежаща на любител на екзотични животни. Но успокоението било за кратко - следите му били по-малки, отколкото на странното куче, а и инцидентите със стадата не спрели.
„Чувал съм два пъти рева на звяра - разказва пред журналисти фермерът Майкъл Уилямс. - Толкова е страшен, че косите ти настръхват, когато го чуеш”. Този вой са чували много други фермери, а някои от тях твърдят, че са видели съществото и са вървели по неговата следа. Един от тях, Род Брамър, ръководител на стрелкови клуб, веднъж рано сутрин видял близо до дома си как необикновеното същество скочило от дърво на пътеката и се скрило в храстите. „Съществото беше с размери на източно-европейска овчарка, но това, което ме удиви, бяха изумително тънките му крака. Стори ми се силно и ловко. На цвят беше жълто-кафяво, сливаше се с фона в тъмнината”, разказва Брамър. По негово мнение това създание е било по-скоро пума. Зоната на обитаване на тези хищници се простира от северо-западните райони на Канада до Южна Америка. Но във Великобритания такива животни никога не са се въдили.
„Каквото и да казват специалистите - казва Майкъл Уилямс,- аз съм повече от убеден, че овца от моето стадо е станала жертва на необичайното същество. Шията й беше раздрана, лявото ухо – откъснато, и въобще това, което беше останало от овцата, изглеждаше, все едно някой е размятал парцалена кукла. Най-важното е, че нямаше останала една капчица кръв.”
От архивите
Двама английски учени - Негел Брайли и Тревър Бир, се заровили в архивите и изяснили, че легендата за порочния Хуго Баскервил, записана в началото на XVIII век, не е нито първата, нито последната, в която се споменава за загадъчна твар. Има и редица любопитни находки.
Един път на мястото на появата на нощното чудовище местните жители намерили късче козина. Тя била подложена на внимателен анализ. Според проведената експертиза това било по-скоро козина на рис. Доктор Бир, беседвайки с местните жители, се запознал с фотограф, който успял да направи снимка на загадъчното животно. Снимката били неясна и направена от голямо разстояние. Въпреки това на нея можело да се различи нещо, напомнящо на голям леопард.
Кристи Петрова
