50 дка с домати, чушки, патладжан, тиквички, пъпеши, малини и ягоди се напояват с цистерни. Това разказа биопроизводителката Веселина Ралчева пред „Телеграф“ по време на Денят на отворени врати в градините в село Бъта. Най-абсурдното е, че на няколко метра от градините тече река, от която стопаните нямат право да черпят вода, за да поливат в жегите насажденията си. Причината е, че чакам разрешение повече от година и половина от Басейнова дирекция за да поливаме, обясни тя. Дирекцията използва всякакви административни „врътки“, за да бави разрешението си, но очевидно растенията не могат да чакат. За да спаси градините Ралчева използва разрешението за кладенец за розоварната на стопанството и от там карат цистерни с вода за капковото напояване. Вече са платили над 2 хил. лв за хидрогеоложки доклад да докаже състояние на водното тяло тоест на реката, от което се надяват да черпят вода за поливане.
Ресторанти
В Панагюрище 90% от магазините и ресторантите не купуват от местни фермери, само от борсата вземат, разказа Ралчева във връзка с пазара на местни биоплодове и зеленчуци. „Предполагаме, че мислят че е по-евтино, макар че има момент, когато предлагам нашите плодове и зеленчуци на цена на конвенционалните на борсата.“, разказа тя. Търсят всевъзможни начини за да продават продукцията си, която е бързоразваляща се. Има постоянни клиенти, но те вземат определено количество. Работи и с дистрибутор на едро, с магазини в Пловдив и София, както и тяхната сергия без продавач.
Градините в Бъта
Кутийка
Любопитно е, че поставят кутийка, в която се пускат банкноти, както и кутийка с монети за ресто на тези, които си купуват зеленчуци и плодове. Досега не са имали кражби, след два случая, в която мвестните хора са направили разследване и са установили, кои са виновниците. Ходят и на пазара в Панагюрище, имат и щанд на пазара в сряда пред Министерство на земеделието, но си имат и поръчки на клиенти за кошници за сезонни плодове и зеленчуци. Пробвали са да пласират и в големите вериги, но нямат такива количества, за които да си заслужава бюрокрацията, да се спазват техните опаковки и баркодове. Тя допълни, че в Германия, където има наблюдения големите супермаркети се снабдяват на регионално ниво, тук трябва да идат до София или Сливен и от там отново да върнат зеленчуците в магазините в Панагюрище. Само един голям хипермаркет преди няколко години е провеждал у нас такава регионална полотика към стопаните, но след като е напуснал директорът на тази дирекция са спрели.
Градините в Бъта
Пазарите пълни с прекупвачи
Първо държавата трябва да реши въпроса с пазарите, които са пълни с прекупвачи, за да има сигурност за и биопроизводители и за градинарите с конвенционално земеделие, според Веселина Ралчева. Другото, което трябва да се направи специално за биоземеделето е максимално широка информационна кампания, за да се повиши доверието на хората в биото. „Защото и досега много хора смятат, че слагаме знаменцето, за да вземем субсидии. Искам да се види през колко анализи за пестициди, дневници минаваме. Така клиентите ще знаят, че когато има знаменце става дума за контролиран продукт. Да, не можем да кажем на сто процента, защото живеем в замърсена среда, но в голяма степен е чист“ , изтъкна производителката. Тя добави, че за да бъдеш биопроизводител трябва да вложиш много време, години на преход, да не пръскаш, до водиш дневници и когато приключи периода, задължително ти вземат проба. И ако не си бил изряден рискуваш да ти вземат сертификата, затова малцина са тези, които биха рискували да лъжат. Според ралчева има и некоректни, които пишат че произвеждат био заради субсидиите, но такива „производители“ не излизат на пазара, защото всъщност няма какво да предложат.
Светлана Трифоновска
