О фициалните резултати от отминаващия ловен сезон все още не са известни, но ако са верни прогнозите, може да се окаже, че с прасетата например нещата са вече по-добре. За останалия дивеч картината все още чака статистическите обобщения, та да се проясни, но без съмнение всеки от нас вече си е направил личната равносметка.
И ще е добре, ако освен цифри, трофеи и килограми в нея се усеща чисто житейското удовлетворение от добре свършената работа, зачетените приятели, благополучното семейство, професионалните успехи – всичко онова, което освен лова и заедно с него прави живота ни такъв, какъвто го заслужаваме.
Глиган
Моят мургав приятел Иисус от едно ловешко село гръмнал глигана от десетина метра, като изскочил пред него, гръмнал го и втори път за по-сигурно, само че глиганът и този път не забелязал, че е застрелян, и подгонил Иисус. Нашият така се сбъркал, че захвърлил пушката и побягнал, само че толкова бил уплашен, та се не сетил да се обърне, ами бягал гърбом през драките, та те не само дрехите му смъкнали, но и кожата от гърба...
Друг приятел, дедо Зарко, гръмна два пъти по дивата свиня, ама не му беше отръки, та май само я накара да превключи на директна и да препусне нагоре по дола. И го чуваме как пръхти и тича след нея, псува и я моли: „А спри се ма, къде си ръгнала, душа ми не остана, чакай да те гръмна, та да си поема сулука!”...
Сценка
Близо до турската граница, в Странджа, един гостенин на местната дружинка с лъскав джип, скъпа пушка и закачлива шапка с перце и този сезон повтори сценката, която тук в различни варианти се разиграва вече години наред. Стоял на пусията, от гората изскочило прасе, той го повалил.
Изскочило второ – той и него. Трето – гръмнал го. Само че вместо четвърто от гората излязъл пастирът и му казал – давай да ги товарим на джипа, да ги караме да ги мерим, та да видим по колко ще ти ги хвана – не чактиса ли, че са питомни бе, човек?
Лакардии
Хиляди са тези истории и май сега им идва времето, защото какво са статистиките, бройките, килограмите, сантиметрите без ловджийската лакардия, която да притури към сухите цифри къде няколко кила, къде щипка сол и шепа пипер, да направи от странджанското питомно прасе страховит тристакилограмов глиган, от миналогодишното зайче - царя на всички зайци с уши като джапанки, от фазана – щраус, а от самия ловец – вълшебния стрелец!
Йото Пацов
