К ъщурката на Тюркян е умилителна – винтидж перденца на рози, плетени покривчици, пейзаж на стената.
Разбира се, селската идилия няма да е същата, ако в стаята няма печка на дърва, които незнайно кой е насякъл, защото бременната принцеса не държи топор в антрето, където се събуват гостите. На такива интериорни решения се любуват зрителите на сериала „Три сестри“, защото трябва да има контраст между студения лукс на имението и топлата атмосфера на схлупената къщурка в гетото.
Този контраст често избива на пародия – когато е лоша, свекървата Рючхан е с тежък вечерен грим. Когато зрителите трябва да я съжаляват, е като измита и със сенки под очите, а не на клепачите. Но неизменно свекървата е с най-късата поличка от всички и с най-дълбокото деколте.
Тюркян наднича от колибката си.
Същата работа и с майката на Тюркян – Несрин Календер. Сериалът е базиран на роман на Иджлял Айдън, което оправдава да играе в него и като актриса, но представянето й е изключително слабо. Плетените жилетчици подчертават, че Несрин е народен човек. Къщата на семейството на трите сестри е кокетна, гледа към морето и е с голям двор. Но сценаристите забравиха за навика на Дьонюш да каца на дървото с дневничето в ръка. В същото време има нещо неизменно в турските сериали – богатите са богати, без да им се налага да работят.
Нюанси
Веднъж на трийсетина серии виждаме някой от тузарите Корман в работна атмосфера в кабинет, в който има папки, но не и компютър. А въпреки подчертаването, че бедните работят усилено, и на тях се налага да им помагат. Така лелята на сестрите постоянно завива сърмички или чисти дома им, но нея никой не я отменя в къщната работа. В същото време в богаташката къща на семейство Корман има една прислужница за всичко – да чисти, да готви, да отваря вратата, а при нужда и да бави извънбрачното дете на младия господар. Но най-неприятното задължение тези дни е да носи каничка с мляко на новата господарка Севиляй, която се е настанила в къщата на бившия си любовник, прави му компания на масата с перлена огърлица и си поръчва млекце, за да омекоти с него вкуса на чая, докато чака края на дните си. Разбира се, това е дълбока тайна и оправдава присъствието й до човека, към когото уж няма чувства, освен когато не го гали по ръката с блажен кравешки поглед.
Гардеробите на богаташите са магически – когато се наложи да се изпразнят, всичко се побира в два куфара. Но в същото време сменят толкова тоалети, че да се чуди човек кога прислужницата успява да ги изпере и оглади, съвместявайки всички останали задължения. Това е правило в турските сериали, където няма и един чорап, хвърлен на пода. Стаите винаги са безупречно подредени, а масите – отрупани с храна. И има неизчерпаем ресурс от чинии и чаши, ако на някоя полудяла дама й хрумне да събере покривката с все посудата.
Клишета
Като заговорихме за стереотипи, абсолютно клише в турските сериали е, че добрите герои са наивни и дразнещо глупави. На моменти манджата е толкова пресолена, че на зрителя му се ще да я изплюе в лицето на главния готвач и да нахока келнерите. Но ще се съгласите, че това също е провокация, а и си трябва пълнеж. Затова още дълго ще гледаме как Тюркян и Сомер са на приливи и отливи и продължават да късат листенцата на маргаритката с реплики „Обича ме, не ме обича...“. Това ще продължи и след развода, който престои.
Глупавото изражение на Сомер си заслужава провокацията от страна на Мине.
В близките епизоди Тюркян няма да е като манекенка – сложи ли развлечен плетен пуловер и дебели чорапи, значи трябва да я съжалявате. Но тъпото изражение на героинята е изпитание за нервите на зрителите, които си задават въпроса дали е толкова очарователна или е просто ограничена, както впрочем я представяха в самото начало на сериала, когато за заблуда се случваше да чете книжки. За любовните романи няма място в схлупената къщурка, където заниманията на домакинята, когато не въздиша тежко и не се кахъри, се ограничават до това да застила диванчето и да сгъва вълненото одеяло или покривалото от бабини квадратчета на една кука. Но принцесата, която мечтаеше за юнака на бял кон, се раздаде, когато свекърва й се настани при нея. И въпреки че уважително започна да й говори на „вие“, тя даже й отстъпи диванчето си. И започна да готви – нещо, което преди това май не умееше много.
Тюркян и Сомер, когато не се гледат с присвити вежди и не се репчат един на друг.
Ето я нея, работливката, готова да сервира в ресторант, в който не стъпват клиенти, или да мие прозорци в чужди къщи – това наистина й се отдава повече от идеята да демонстрира изтънченост и висок стил. Видяхме я първо като модел от списание в бонбонени нюанси, които могат да докарат диабет. А след това се превъплъти и в скромна и бедна женица, готова да вкара домашен уют в съборетината, като боядиса старата дограма с ярка боя и избърше пода. Но многоликата Пепеляшка – една на бала, друга в скромното си убежище, няма цяла колекция от стъклени пантофки на висок ток. Поне не и в коридора на къщурката, където обикновено се държат обувките. Вместо елегантни чепици сега има цял набор от чехли, които се поднасят на гостите, които прииждат. Най-умилително е, когато принцът Сомер, който носи обувки на бос крак по последна мода, ги изуе, за да не цапа пода на жената, която скоро ще му е бивша.
Тюркян и Мине се ежат една на друга в сериала, но в почивките актрисите преливат от любов.
Тюркян и Мине се ежат една на друга в сериала, но в почивките актрисите преливат от любов.
Тя пък е изтъкана от доброта и не може да се развика на бившата си съдружничка – шивачка от сой, а да се репчи единствено на мъжа си. Не й стиска да хване за косата съперничката си Мине и да я постави на място. А ролята на „другата жена“ в сериала е сред най-противните. Така Мине и Севиляй са огледални образи – на пренебрегнатите любовници, които ламтят за луксозен живот и пари, като отгоре на всичко смятат, че това им се полага. Абсолютни гадини!
След лукса в имението подредбата с плетените покривчици и винтидж перденца умилява.
Бившата секретарка и шивачката, родили извънбрачни деца от богаташи, дразнят с претенциите си и се ширят в къщи като прогимназия, но никога не им стига и искат още и още. И ако едната – Мине, поне е изобретателна в стремежа си да провокира и дразни, то другата – Севиляй, уж беше достойна и праволинейна жена, подлъгана от коварен любовник, но й хареса да се изживява като дама (с визия на застаряваща съдържателка на публичен дом) в големия град.
Неблагодарност
Севиляй, която отначало го играеше силна и независима жена, свикнала да се справя с трудностите и нагърбила се с това да отгледа сина си сама, играе все по-неприятна роля – на жена, на която всички са й длъжни, не цени добротата (на Тюркян), неблагодарна е за проявените жестове, тръшка се пред сина си, че ще умре, ако поеме по свой път с момичето, което обича, а освен това шивачката се има най-малко за моден дизайнер и има претенции за собствен бизнес, но ако може, с чужди пари.
Севиляй (вляво) уж щеше да подкрепя сина си, но само ламти за пари.
Другият дразнещ тандем са Сомер и Мустафа – мамини синчета, безхарактерни и зависими от жените, които са ги родили, дори когато се опитват да се месят в живота им по недопустим начин.
Ще намери ли сили Мустафа да се опълчи на волята на майка си?
Неизбежното е, че накрая всеки си получава заслуженото. Има обаче доста време до този финал, който обикновено е бърз и претупан.
Кристи Петрова
