- Отче Добри, какво отбелязва църквата на 7 ноември?
- Отбелязваме Архангелова задушница. На деня има заупокойна Света литургия, която е приоритет. Интересно е, че около самия ден има следната закономерност. Винаги, когато предстои голям църковен пост, светите отци са установили да имаме ден, в който се чества паметта на покойниците. Смисълът е, че това е още един повод да се съберем за панихида, на която да се простим както с умрелите, така и с живите ни приятели и близки, с които се срещаме в дома, в храма или на гробищата. Идеята е така опростени да започнем поста. Защото нашият Господ Иисус Христос е казал: „Прощавайте и простени ще бъдете“.
Ето и сега, веднага след тази Архангелова задушница, започва Рождественският пост (Коледен). След това през новата 2027 г. точно преди Великия пост (по повод Великден) има нова задушница (Месопустна). Преди празника Петдесетница пък се пада Черешовата задушница.
- Какво е важно в подготовката за помена?
- От нас се изисква да посетим храмовете. А малко преди това да запишем на едно листче нашите покойници, или поне тези, които си спомняме, и да ги дадем да се четат по време на Светата литургия в енорийската ни църква. След това в съботата можем да отидем на гробищния парк, където да извикаме един свещеник да ни направи панихида. И, разбира се, накрая да раздадем милостиня за покой и за помен на нашите близки. Това е най-последното, което се прави на всяка една задушница.
- Според вашите наблюдения какво от всичко това често забравяме или не правим?
- За мен най-важното, но и често пренебрегвано, е молитвата. Когато запишем покойника за споменаване в храма (независимо кой в цялата православна църква), за всяко едно име отецът къса по една трошичка от едно хлебче по време на проскомидията. В резултат на това накрая на Светата литургия се образува цяла купчина от трохи. Те се влагат в светата чаша, където са тялото и кръвта Христови. И се казва следната молитва: „Господи, по молитвите на всички твои светии, прости греховете на всички тези, които бяха поменати тук“.
Виждате ли колко важно нещо е Светата литургия. Аз от седем години вече съм свещеник, почти няма литургия, без да споменаваме имената на починали. Даже нашият съвременник св. Паисий Светогорец казва: „По-важно е да поменаваме починалите, защото имат нужда от нашите молитви, отколкото живите. Защото за живите се моли целият свят и всяка една църква“.
Така че съветвам хората, след като има такава възможност, да се възползват от нея. Не струва кой знае колко. Даже някои записват имената за поменаване за през цялата година. Според определените тарифи от БПЦ струва някъде 3 евро на име. Имате пет починали предци – общо 15 евро е за цялата година, през която аз имам задължението да се моля за тях.
- В народното съзнание архангел Михаил е душевадецът, откъде тръгва този страховит образ и защо всъщност тази задушница носи името му?
- Имаме две задушници през годината, които се наричат още Вселенски и са официални по канон. Но между тях специално в България е привнесена допълнително още една неофициална, така да се каже, защото винаги имаме допълнително нужда да се молим за нашите покойници. А я наричаме Архангелова, тъй като се пада преди празника Събор на св. архангел Михаил (8 ноември). Относно това, че е наричан Душевадец, това за мен е по-скоро светска басня, бих казал, или някакво суеверие. Както знаем от църковната практика, когато един човек се кръщава, му се дава ангел пазител, който да бди над него през целия му живот. Но това няма общо с този архангел.
- Доста хора носят или раздават за празника хранителни продукти - сладки или солени, които близкият им приживе е обичал, това правилно ли е?
- Всеки по свое усмотрение може да носи храни при посещение на гробищните паркове, но това, което не е правилно, е после да се оставят върху самия гроб. Чисто суеверие си е да оставим нещо там и да очакваме покойникът да се нахрани с него. По-важно е да дадем раздавката особено на някой беден и нуждаещ се човек. Тогава казваме, че милостинята е видена. В нашата практика на свещеници често имаме такива случаи, в които хора ни споделят: „Абе, сънувах бабата, каза ми, че е гладна“. Или „еди кой си ми се присъни, че има нужда от храна в отвъдния свят“. Всичко това означава, че съответният човек има нужда името му да бъде споменавано по-често на Светата литургия. Нуждае се още ние да го почетем, като дадем олио, брашно или нещо, което е обичал, на някой беден човек, на някой изпаднал в нужда. Когато се направи всичкото това нещо, тогава и починалият човек спира да се явява, защото той вече е сит благодарение на молитвите ни, благодарение на нашата взаимопомощ. Защото, когато си помагаме един на друг, изпълняваме Господната заръка да обичаме ближния както себе си.
Задушница
- Защо задължително в подавките присъства виното, хлябът и пшеницата?
- Пшеницата се свързва с хляба, който е толкова жизненоважен за нас, че ние без него не можем. Неслучайно и Господнята молитва казва: „Насъщния ни хляб дай ни днес“. Тези три елемента присъстват и почти във всяко едно църковно тайнство.
Когато свещеникът направи панихидата, прелива с виното и казва - „Вечна да бъде неговата памет“. Хлябът се благославя, чупи се и се раздава на хората за Бог да прости. На пшеницата се прави един кръст и също се раздава. Но на гроба нищо не би трябвало да се оставя. Защото по този начин храната се поругава. Тя все едно се хвърля, оставя се за кучетата, но конкретно за починалия няма никаква стойност. Също практика е да се прави панихида, но без свещеник. Това обаче е равносилно на банкет на гроба. А си има конкретни молитви за душата на умрелия. Общо панихидата е около 15 минути. Когато е по-дълга, може да включва много неща в себе си: Апостол, Евангелие, четене на блаженства. Извадки от 118 Псалом, Велика Ектения. Така че, без да ги степенуваме, след Светата литургия важна е панихидата, както и милостинята. Следващият момент, който е много важен, е грижата на самите нас за починалите, която трябва да бъде не само на Задушница. Както знаем, има православни молитвеници, в които има сутришни и вечерни молитви и след всяко правило има молитвички за здраве (за живи) и за заупокой (за мъртви). Защото душата е вечна. Различаваме обаче два вида смърт. Първата е, когато човек умира, след като е поживял. Втората е окончателната смърт, която ще бъде при Второто пришествие на Христос, което никой не знае кога ще се случи. Т.е. ние дотогава имаме грижа да подпомагаме нашите починали близки с молитвите си.
- Някой обаче ще каже, че няма пари да плати тарифата на духовника за Задушница?
- Църквата е направила всичко възможно, за да облекчи народа. Затова нищо не струва човек да извика един свещеник тази събота. Духовникът обикаля гробовете и след като дойде, може да му дадете колкото обичате, за Бог да прости - 2 евро, пет, но ако нямате – не е задължително и ще бъде безплатно. Има много бедни хора, които нямат средства, едва са донесли нещичко скромно за помена на гроба и са ни помолили да прочетем молитва. Освен това ние сега сме на някаква заплата, т.е. нямаме непременно нужда да им вземем нещо. Виж, тарифа вече има за панихида в останалите дни от годината. За цяла България тя е определена от БПЦ на 25 евро, независимо дали се отбелязва годишнина, 40 дни, деветина и т.н.
Задушница
- Как гледате на тълкуванията, че виното и хлябът присъстват, защото символизират тялото и кръвта Христови?
- Да, по принцип това е така, но когато вече се принасят в самия храм и когато свещеникът извършва проскомидията. Думата „проскомидия“ означава „предложение“. Самата просфора е специална питка, на която има изобразен Иисус Христос - Ника, което значи Побеждава. Има частичка за Пресвета Богородица, за деветте чина. Всичко много прецизно се изважда от тази просфора преди да започне Светата литургия. Един вид се казва, че свещеникът проскомидисва, като вади тези зони от просфората на един дискос (поднос). Това продължава около 30 минути. След това отделя от хлебчето частички за живи и за починали. И чак към края на Светата литургия се получава Светото причастие, когато се молим Бог да изпрати Светия Дух, за да претвори хляба и виното в истинско тяло и кръв Христови. Всичко това Сам Господ Иисус Христос ни е завещал по време на Тайната вечеря, казвайки „това правете за мой спомен“. Така че не може да кажем, че виното на гроба е точно кръвта Христова, а хлябът, тялото Му, ако го няма църковното тайнство Света евхаристия (Причастие).
- С оглед и на отминалия Хелоуин, честван вече и у нас, с какви суеверия се сблъсквате по родните ширини?
- То нашите езически ритуали и суеверия го задминаха този западен празник. Когато станах свещеник преди години, ми направи впечатление едно голямо суеверие. Аз служа голямата молитва на 40-ия ден от смъртта на човек, но хората нито слушат, нито се молят, а само се втренчили в бутилката с виното. Накрая ги питам какво гледате там, а те ми обясняват: „Отец, знаем от старите хора, че духът на човека се явява в бутилката точно на 40-ия ден от смъртта му. Затова гледахме през цялото време дали няма да се появи в шишето“. А един даже след толкова вторачване ми каза – „Леле, аз го видях“.
Друго – след като се прелее гробът и на 40-ия ден се изсипе цялото вино, някои от присъстващите непременно държат да счупят бутилката като в таверна. Обяснението им е, че в противен случай скоро щяло да има втори покойник в този дом. Всичко това са пълни глупости.
Има и едно доста злокобно суеверие, което си е страшно за гледане. Например по Божие допущение се случи в един дом, близко по време, да се споминат двамина. Например бабата си отиде и скоро след нея съпругът ѝ или обратното стане. Това означава, че те много са се обичали и не могат един без друг и Господ си ги прибере. Обаче хората го тълкуват едва ли не като някаква прокоба. И за да няма трети умрял в това семейство, при погребението на втория колят черна кокошка. За първи път видях такова нещо в село Слатино (община Бобошево). Донесоха отнякъде кокошката, откъснаха ѝ главата и както още шава и пръска кръв, я метнаха върху ковчега. Кокошката подскача, цика кръв навсякъде в предсмъртна агония – ужасно за гледане. В град Дупница съвсем наскоро роднини на един покойник се опитаха да изпълнят същото. Бяха се подготвили с всичко, носеха, разбира се, и черната кокошка. Едвам успяхме да ги разубедим да не правят ритуала, защото това си е оскверняване. Не може така, ние не сме езичници, а православни християни.
Но на тая тема може да се говори още много. Друго много разпространено лъжовно вярване е, че трябва непременно да се носят четни неща на гробищата – цветя, храни, свещички.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Любомир Старидолски
