- Мона, представихте новата си песен “Жива”, какво се крие зад вдъхновението на този смел и откровен “музикален разказ”?
- “Жива” е моята изповед. Винаги съм се борила за правдата. Осъзнах, че твърде дълго съм се опитвала да помагам на другите хора, а резултатите от това понякога нараняваха мен самата. Живеех в свят, изпълнен с идеализиране на образи, съобразяване и вечно примиряване с моите чувства. В един момент реших, че е време да изразя това, което наистина усещам. Не е страшно да споделиш за болката си. В “Жива” изпях истината и благодарение на тази песен успях да манифестирам хубави неща в живота ми. Вече знам, че когато пребориш един страх, се ражда нова любов.
- Посвещавате проекта на една от най-важните фигури в живота на всеки човек - майката. Каква е ролята на родителите ви по пътя на мечтите?
- Аз съм невероятна късметлийка, защото имам подкрепата на моето семейство. Всяко едно дете има крила, просто трябва да има възможност да ги разпери. А моите родители са от тези хора, които полетяха с мен в света на мечтите. Те са и моите най-добри приятели и са информирани за всичко, което се случва с живота ми. Мама е моят пример за жената чудо. Тя ме вдъхновява всеки ден и ми помага да изградя образа на дамата в мен.
- Споделяте, че това е и вашето ново начало, защо?
- “Жива” даде старт на моето ново начало, без изобщо да беше планирано такова. Процесът се случи по съвсем естествен начин. Оказа се, че когато започнеш да изразяваш истинските си чувства и мисли, творчеството придобива различен вид. Вид, който първоначално малко ме шокира, но пък ми хареса. Истинско е това, което извира от сърцето. А Мона вече не се притеснява да говори за реалните неща от живота. Това е новото начало на смелата Мона.
Фолклорът е основна линия в творчеството на изпълнителката
- Вярата и любовта като движеща сила, надеждата, силата, непримиримият дух… Посоките в текста са много и различни, има ли действителна случка, която провокира палитрата от чувства?
- Дори не една случка, а целия ми живот до момента. Минала съм през много и различни трудности за крехката ми възраст. Много пъти съм падала, но винаги ставах и след това се чувствах по-силна отпреди. Още от дете нося в себе си революционерски дух. И реших, че искам да бъда революционер в моя собствен живот. Желанието за промяна и победа над вътрешните страхове провокираха създаването на новата ми песен.
- Каква е историята на Мона преди “Жива” и какво се надявате да се случи след нея?
- Историята преди си беше историята на Симона. Тя носеше в себе си артиста Мона, но не знаеше как да го изкара на показ. Не знаеше как да се изрази, страхуваше се от вътрешния си глас. Това, че хората ме наричаха Мона или че някъде изписваха името ми като Мона не ми помагаше да я усетя. В създаването на ''Жива'' се прероди Мона. И знам, че сега в душата ми живее един творец, който вече умее да използва силата си и е безстрашен. Пожелавам си този творец винаги да живее в душата ми.
С български творци посетиха последното издание на Евровизия
- Реализирахте първия си самостоятелен концерт, какво остави у вас вихрушката от срещи и емоции?
- Предложението за първия ми самостоятелен концерт дойде при мен, когато никак не се чувствах подготвена. Тогава все още нямах цялостна визия за това как искам да изглежда моето музикално бъдеще. Създаването на “Жива” ми помогна много и започнах да гледам на творчеството ми като нещо, което искам да остави следа в света. А не просто музика, която е актуална точно в този момент. И когато стигнах до този извод, разбрах, че най-актуалната музика е тази, която извира от душата ти. Това ме вдъхнови и за концерта, който направих под формата на една голяма изповед. Разказвах истории за живота ми, които никога не са чувани. И най-важното за мен - усетих, че има хора, които ценят това, което правя. Усетих, че силата е с мен и няма какво да ме спре. В момента се готвим и за следващия ми концерт, който ще бъде на 4 декември тази година, в столичен клуб.
- Усмихвате се, носите пъстри дрехи… Кое обаче провокира мрачната страна на един артист, неговия гняв и тъга. Срещу какво се бунтувате?
- Вече съм изпълнена само с положителни мисли, вяра и надежда. Преди усещах, че твърде много се вкарвам в “мрачните” състояния и това ми пречеше да продължа напред. За мен една от най-силните емоции, която може да те вкара в тези състояния, е разочарованието. Осъзнах, че съм имала прекалено големи очаквания и това е било предпоставка за разочарование. Научих се да не очаквам нищо от никого, само от себе си. Сега приемам “цветността” на всеки един човек и съм напълно окей с това. Бунтът в душата ми се изразява в това, че постоянно искам добрата страна на нещата да побеждава лошата. И няма да спра да се боря за това. Смело превръщам всеки страх в нова любов и съм сигурна, че един ден ще стана истинска кралица на емоциите ми.
С Искрен Тончев-Искрата
- Имате ли човек до себе си? Какво може да провокира любовта ви?
- Все още не съм открила тази любов. Аз съм многопластов човек. Имам много интереси. Не е много лесно да открия човек, подобен на мен. Но пък съм с отворени обятия и бих дала възможност на нова любов.
- Какво правите в свободното си време, извън света на мелодиите? Кои са вашите хобита?
- Сега съм студентка в Нов български университет и уча две специалности. Създавам музика. Ходя на репетиции и участия. Опитвам се да бъда добър и пълноценен човек, но свободното време, което ми остава, е вечер, след 22,30. В края на деня съм толкова изтощена, но и заредена с положителни емоции заради това, което ме очаква на следващия ден. За момента нямам достатъчно време за допълнителни дейности, но пък когато свикна с рутината със сигурност ще измисля нещо ново!
- Веган сте. Лесно ли се справяте с кулинарните предизвикателства?
- Обичам да готвя. Това ме отпуска, но живея сама и постоянно тичам напред-назад. Често се случва да нямам време да готвя и може би заради това толкова много обичам да имам гости. Когато дойдат приятели вкъщи, приготвям голяма веган вечеря. По тяхно желание. Според мен това е нещо ново и различно за тях и ми казват, че така навлизат в моя свят още по-сериозно. Вече съм специалист във веганската кухня и няма ястие, което да ми се опре.
- Семейна вечеря или парти с приятели - от кой вид сте?
- Определено съм от хората тип ''семейна вечеря''. Ценя свободното си време и искам да го прекарвам пълноценно.
- Посетихте последното издание на “Евровизия”, разкажете ни за преживяването.
- Каквото и да кажа за това мое приключение ще бъде малко и чувствам речника си беден, когато говоря за „Евровизия“. През месец май станах свидетел на това огромно музикално събитие и не просто бях свидетел, а го преживях. Видях артисти, които използват най-силните си страни по най-добрия начин. Дадох си сметка, че са посветили живота си на тези три минути, които имат, докато са на сцената. Жертвали са много от личното си време, много ресурси и усилия. И не само артистите, но и целият им екип. Благодарение на тези ми прозрения, успях и аз самата да си дам сметка коя е моята най-силна черта и какъв невероятен екип имам зад себе си. Мога само да кажа: ,,Смело напред, към върха!”.
- Идват едни от най-светлите християнски празници, имате ли план?
- В момента силно си мечтая Коледа да дойде по-бързо. Винаги се събираме в къщата на баба и дядо. Цялото семейство. Тези светли празници ни обединяват и всички се връщаме към корените. Независимо от това къде точно по света се намираме.
- За финал - ако трябва да се опишете с една дума, коя би била тя?
- Колкото и преувеличено да звучи, в момента бих се описала като жива. Жива не в смисъла на това просто да съществуваш, а жива, защото усещам и осъзнавам абсолютно всичко, което ми се случва. Сетивата ми помнят старото, но са готови и отворени да приемат новото. Наслаждавам се на всеки един момент и го романтизирам. А това ми дава сила, с която да продължавам напред.
Алина Динева
