М ного хора научават за пробиотици и пребиотици за първи път от опаковка на кисело мляко или от реклами на продукти за подпомагане на храносмилането. Имената са сходни, така че често се бъркат с едно и също нещо. Всъщност обаче това са две различни групи вещества.
И двете категории са свързани с чревната микробиота, но я засягат по различни пътища. Следователно въпросът кое е по-здравословно или кое да изберете няма универсален отговор. В някои ситуации лекарят може да препоръча специфичен пробиотичен щам, докато в други има смисъл да се промени диетата и да се увеличат диетичните фибри. Понякога и двата подхода се използват едновременно.
Съединения
Червата са населени с огромен брой микроорганизми. Тази общност се нарича чревна микробиота. Тя включва бактерии и други микроорганизми, а съставът на микробиотата варира от човек на човек. Чревните микроорганизми участват в обработката на хранителни компоненти, които човешкото тяло не е в състояние да разгради напълно самостоятелно. В резултат на тяхната дейност се образуват различни съединения, включително късоверижни мастни киселини. Те участват в поддържането на чревната бариера и взаимодействат с клетките на имунната система, коментират специалисти.
Съставът на микробиотата може да се промени поради диета, възраст, начин на живот, инфекции и лекарства, включително антибиотици. Чревната микробиота обаче не е статична система: нейният състав постоянно се променя в зависимост от условията на околната среда и хранителните вещества, които консумираме.
Пробиотиците са живи микроорганизми. Когато се консумират в достатъчни количества, те могат да осигурят ползи за здравето. Това е основно условие: самото наличие на бактерии в даден продукт или добавка не го прави пробиотик.
Важното е специфичният микроорганизъм, неговият щам, количество и наличието на доказани полезни свойства за конкретно състояние. Най-известните бактерии са тези от родовете Lactobacillus и Bifidobacterium. Пробиотичните микроорганизми включват също някои други бактерии и дрожди, по-специално Saccharomyces boulardii.
Добавки
Пробиотиците се предлагат в различни форми. Те могат да бъдат включени в лекарства и хранителни добавки. Определени пробиотични култури се използват в производството на ферментирали храни.
След поглъщане микроорганизмите трябва да преминат през стомашно-чревния тракт. Някои може да не преживеят ефектите на стомашната киселина и други храносмилателни състояния.
Следователно свойствата на специфичния щам и технологията на производство са от голямо значение.
Комбинации
Пробиотиците могат да бъдат еднокомпонентни или многокомпонентни. Първият вид използва един микроорганизъм или щам, докато вторият комбинира няколко култури.
В зависимост от конкретния щам и ситуация пробиотиците могат да се използват:
- За намаляване на риска от диария, свързана с антибиотици;
- Като част от цялостен подход към определени чревни инфекции;
- За определени видове синдром на раздразнените черва;
- За определени други състояния, за които ползите от определен щам са изследвани в клинични изпитвания;
- За поддържане на нормалния състав на чревната микробиота при определени ситуации.
Най-важното правило се отнася до избора на специфичен микроорганизъм. Изследванията върху един щам не показват автоматично ползата от друг, дори ако принадлежат към един и същи род.
Лечение
Пробиотичните препарати не заместват основното лечение на стомашно-чревни заболявания. Ако симптомите са причинени от инфекция, възпалително заболяване, непоносимост към определен хранителен компонент или друга патология, първо трябва да се определи основната причина, отбелязват лекари.
Източници на пробиотични микроорганизми могат да бъдат ферментирали храни, които съдържат живи култури. Те включват някои видове кисело мляко, кефир и други ферментирали млечни продукти, както и мариновани зеленчуци, ако продуктът е приготвен чрез естествена млечнокисела ферментация и не е претърпял никаква допълнителна обработка.
Фибри
Пребиотиците са вещества, използвани от микроорганизмите в червата и насърчават растежа или активността на определени членове на микробиотата. Те не са живи бактерии и не заселват червата с нови микроорганизми.
Повечето известни пребиотични съединения са въглехидратите и диетичните фибри. Те до голяма степен преминават през горния храносмилателен тракт. Преминават през чревния тракт, без да бъдат разградени от човешки ензими и достигат дебелото черво. Там те се превръщат в субстрат за микроорганизми.
Най-известните пребиотични вещества включват инулин, фруктоолигозахариди, галактоолигозахариди и лактулоза. Някои видове диетични фибри също имат пребиотични свойства. Когато пребиотичните вещества се ферментират от чревни бактерии, се образуват късоверижни мастни киселини. Те включват ацетат, пропионат и бутират. Те участват в метаболитните процеси и поддържането на нормален чревен епител.
Пребиотиците могат да се използват:
- За подпомагане на растежа и активността на определени полезни микроорганизми;
- За увеличаване на чревния обем чрез диетични фибри;
- За подпомагане на нормалната чревна подвижност;
- Като част от диета за запек;
- Като част от определени режими на лечение за определени състояния.
Предозиране
Увеличаването на количеството пребиотици невинаги носи по-големи ползи. Рязкото увеличение на инулина, някои олигозахариди или големи количества фибри може да бъде съпроводено с повишено газове, къркорене, подуване на корема и дискомфорт. Затова е разумно постепенно да се въвеждат растителни храни и храни с високо съдържание на диетични фибри.
Пребиотичните вещества идват предимно от растителни храни. Източниците включват лук, чесън, цикория, йерусалимски артишок, аспержи, банани, ябълки и други плодове и зеленчуци. Диетичните фибри се намират също в бобовите растения, овеса и други пълнозърнести храни, триците, ядките и семената.
Разликата между пребиотика и пробиотика е фундаментална. Пробиотикът съдържа живи микроорганизми, докато пребиотикът е вещество, което микроорганизмите използват като източник на храна.
„Пробиотикът навлиза в тялото отвън, докато пребиотикът засяга предимно собствената микробиота на организма. Пробиотичните микроорганизми обаче невинаги остават дълго в червата: много от тях преминават през храносмилателния тракт транзитно, така че ефектите им зависят от периода на приложение и последващото време“, коментират гастроентеролозите.
Пребиотичните съединения също не са предназначени да заселват червата с нови бактерии. Те създават условия, благоприятстващи жизнената активност на микроорганизмите, които вече присъстват в червата и са способни да използват подходящия субстрат.
Следователно пробиотиците и пребиотиците не могат да се считат за взаимозаменяеми. Техните цели, както и механизмите им на действие, се различават.
* Още здравни съвети и любопитни четива - всеки четвъртък в приложението "Златно време" на вестник "Телеграф"
Кристи Красимирова
