Б ългарски шампион по борба обезврежда сам и с голи ръце въоръжен и опасен терорист. Необичайната за един висок спортен форум ситуация се разиграва през 1984 г. по време на европейското първенство в шведския град Йонкьопинг. В продължение на дни след това тя е топновина в световните медии и измества дори новините за перестройката в СССР.
Случката се разиграва посред бял ден, докато в залата върви състезателната програма. В един момент млад мъж с букет цветя се появява отнякъде, преминава на парад през залата и пред очите на публиката се отправя към единия от тепихите, където по това време двама борци мерят сили кой ще продължи по-нататък към медалите. Тъй като първенството е за мъже, младежът с цветята може би е направил впечатление на някого от публиката, който си е помислил: „Този пък на кого ще подарява букета?“. Дори и това да се е случило обаче, едва ли някой от зрителите би имал възможност да реагира, за да предотврати това, което се случва секунди по-късно. И което за щастие завършва с щастлив финал благодарение на един български спортист.
Карабина
Мъжът с букета преминава покрай публиката и се отправя към тепиха. Преди охраната да успее да реагира, той внезапно захвърля цветята и зад тях се показва дулото на карабина, която той започва да насочва към публиката и към борците и треньорите от щабовете им. Всички в залата са в шок и все още не са в състояние да осмислят терористичния атентат, който се случва пред очите им. Придвижвайки се напред към тепиха, терористът минава покрай бившия български шампион по борба Георги Мърков, който е тук в качеството си на треньор. В този момент българинът е с гръб към него, но случайно се обръща и вижда въоръжения мъж зад гърба си.
Импулсивно
Без да се замисли и за миг, той скача и успява да избие с голи ръце карабината от ръцете на терориста. Последният обаче вади отнякъде пистолет и го насочва към българина. Всички в залата изтръпват от ужас. Колегата на Мърков и също бивш многократен шампион Александър Медвед опитва да се приближи тайно към терориста, но той го забелязва и насочва пистолета си към него, измествайки мушката си от Мърков. Изминават няколко адски бавни и тежки секунди. След което от публиката към въоръжения терорист внезапно полита бутилка с вода. Това го разсейва за миг, който обаче е достатъчен няколко от състезателите и треньорите да се хвърлят върху терориста и да го обезвредят и неутрализират. Минути по-късно той е предаден на шведската полиция.
Отчаяние
При направената проверка на документите за самоличност на нападателя е установено, че той е руснак, който бяга от родината си тайно, криейки се на кораб. Няколко пъти той се опитва да прибере при себе си в Швеция съпругата и децата си, но комунистическите власти в СССР не им позволяват да заминат. Тогава отчаяният баща и съпруг решава, че трябва да привлече вниманието на световната общественост и по този начин съветската власт да бъде принудена да пусне близките му при него. Според плана на атентатора той е обмислял също да отвлече и да вземе за заложници някои от съветските съдии и да опита да ги размени срещу членовете на семейството си. Какво би се случило, ако шампионът Георги Мърков не бе се явил на точното място в точното време и не беше се поколебал да застане на пътя на терориста, рискувайки живота си, днес може само да се гадае.
Участва и на „кървавата олимпиада“ в Мюнхен
Всъщност оказва се, че това не е първият сблъсък на бореца Георги Мърков с терористи. През 1972 г. българинът участва като състезател на Олимпиадата в Мюнхен, известна още като „кървавата олимпиада“. На този най-висок спортен форум арабски терористи нападат олимпийското село, вземат за заложници и след това убиват 11 израелски спортисти. Един от загиналите е трябвало да излезе на тепиха срещу българина Мърков. Това няма как да не окаже силно влияние върху психиката на нашенеца. Въпреки това обаче той не само че успява да се събере, но и да се бори нечовешки и спечелва олимпийския златен медал в Мюнхен.
Дарява медалите си на Музея на спорта
Георги Мърков е единственият български спортист, който дарява всичките си медали на Музея на спорта при Националния стадион „Васил Левски“. След прекратяване на своята състезателна кариера той завършва висше образование във ВИФ и работи като треньор по борба в „Левски“ и като помощник-треньор в националния отбор. Извън спорта е шеф на Спортния тотализатор, областен управител на Пазарджик и председател на Общинския съвет в град Септември. През 2010 г. получава най-високото държавно отличие орден „Стара планина I степен“ за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта.
Иван Георгиев
