- Яна, Вашият филмов дебют „Защото обичам лошото време“ вече е по кината, а съдейки по отзивите на гледалите го, той е много добре приет от зрителската аудитория. Разкажете ни каква е неговата история.
- Исках да направя филм, който да е човешки, емоционален, топъл. В който хората да могат да се разпознават и да имат отношение към съдбата на героите. Филмът разказва за двама души, които в момент, в който уж всичко им е наред в живота, а всъщност вътрешно са на кръстопът, се срещат случайно след много години и тази среща им помага да потърсят отговорите, които ще им позволят да бъдат щастливи. И отзивите наистина са чудни – от това, че не са искали да свърши филмът, искат пак да го гледат до може би в днешно време най-голямата похвала: че не са се сетили за телефоните си по време на цялата прожекция!
- Филмът разказва една чисто човешка история. Тези взаимоотношения, прости и едновременно сложни, ли са, които Ви интересуват вас като автор?
- Да. Аз работя върху тези теми още от късометражните си филми и сега те са доразвити и разширени. Но това не значи, че за в бъдеще не бих работила и по други теми в други жанрове.
- Има ли формула на успешния сценарий според Вас?
- В зависимост как дефинирате успеха на един филм има и различни „формули“ за неговия сценарий. Също така успехът на филма много зависи и кои са публиките, до които искате да достигнете. От огромно значение е и маркетинговият бюджет, с който разполагате, както и маркетинговата стратегия. От значение са и неща като това в какъв момент излизате на екран, с кои други филми и... да, дори какво е метеорологичното време навън. Така че става трудно да се дефинира що е то успешен сценарий.
- Вашата история дава надежда. Можем ли да живеем без надежда?
- Да живеем на биологично ниво – да. Но що за живот е този без надежда?
Кадър от снимачния процес
- А без любов?
- Бих дала същия отговор. Като обаче трябва да подчертая, че любовта има различни форми и всеки трябва да открие онази любов (дали е към друго човешко същество, към семейство, към хората като цяло, към работата, към някаква мисия в полза на човечеството, ако щете), която дава смисъл на неговия живот.
- В ролите на Ирина и Борис виждаме прекрасните Неда Спасова и Владимир Михайлов. Защо се спряхте на тях?
- Защото те притежават актьорския талант и умението да изградят по неусетен, майсторски начин вътрешната промяна, която се случва с героите им. Те не просто изиграха, а изживяха многопластовостта на образите. А също така защото са отговорни професионалисти, хора, които влагат душата и сърцето си в работата.
- Защо избрахте имената Ирина и Борис, които са като препратка към „Тютюн“ на Димитър Димов?
- Не е препратка, или поне не е съзнателна. Осъзнах връзката с героите на Димитър Димов едва след като избрах тези имена. Реално във филма има много елементи, свързани с миналото – както с миналото на самите герои, така и с изкуството, създадено преди нас. Защото във филма се занимавам и с въпроса за значимостта на миналото в нашия живот – доколко то трябва да е определящо за настоящето и бъдещето ни, как трябва да го превърнем в трамплин, а да не бъде воденичен камък...
- Боряна Пунчева се завръща на екрана след години отсъствие от него. Защо я избрахте за ролята и как я убедихте да се включи в проекта?
- Защото бях убедена, че само тя може да придаде тази уникалност на героинята г-ца Теменуга – на жена, която притежава аристократизъм, сила и тъга едновременно. А как я убедих... Познавахме се отпреди и тя знаеше що за човек съм и какви филми искам да правя. Мисля, че това я спечели.
Неда Спасова, Яна Лекарска, Боряна Пунчева и Владимир Михайлов по време на снимките на "Защото обичам лошото време"
- Филмът отдава и почит на музиката на Борис Карадимчев. Защо и кои песни, изпълнени от големи български творци, избрахте?
- Песните трябваше да се впишат като музика и текст в действието на филма, да се превърнат в „герои“, да разказват и те история. Затова се спрях на „Моя любов“ в изпълнение на Богдана Карадочева и „Любовта, без която не можем“ в изпълнение на „Тангра“ и Боби Косатката (и двете песни по текст на Александър Петров), както и на „Някога, някога“ на Георги Минчев (текст Недялко Йорданов) и „В някой час“ на Маргарита Хранова (текст Георги Начев) – всички с автор на музиката Борис Карадимчев. Към тях дойдоха и „Един миг от рая“ на Веселин Маринов и „Луд по теб“ на самия Владо Михайлов и неговата група Rewind.
- В саундтрака има и музика на групата на Владимир Михайлов – Rewind. Вие самата фенка ли сте им, защото знам, че сте режисирали техен клип?
- Да, много харесвам музиката, която правят – в цигулката на Михаела Михайлова има вълшебство! Заснехме клип по „Луд по теб“ с кадри от филма – исках да е нещо по-различно и затова от проектор прожектирахме кадрите върху екран и върху лицата и телата на музикантите. Така заедно с Кирил Добрев, с когото заедно режисирахме клипа, и с оператора Боби Стоянов създадохме една почти сюрреалистична атмосфера, която да изразява романтиката и носталгията от филма.
- Слушате ли българска музика и какво откривате в нея?
- Да, слушам и отдавам много по-голямо значение на текстовете в нея, отколкото на тези в чуждите песни. Тъй като са на родния ни език, единството на музика, текст и изпълнител има много по-голяма сила и ме кара да чувствам по-дълбоко посланията.
- „Защото обичам лошото време“ е заснет на едни от най-красивите места по южното ни Черноморие – Варвара, Ахтопол и Синеморец. Разкажете ни за снимачния процес.
- Филмът е заснет за 18 снимачни дни с финансовата подкрепа на Националния филмов център – филмът спечели първо място в категорията за дебютен пълнометражен филм. Беше изключително важно да сме добре подготвени и организирани, тъй като нямахме възможност за презаснемане или, за да го кажем, мотаене на терен. Естествено имаше непредвидени моменти – спря токът по цялото южно Черноморие по време на нощни снимки, необходима снимачна техника не дойде по независещи от нас причини, валеше, когато не ни трябваше дъжд... Но екипът беше сплотен, спокоен и заедно като истински съмишленици се справихме с всичко.
С оператора Младен Минев
- Вие сте били в майсторския клас на проф. Георги Дюлгеров. Какво научихте от него?
- Че трябва да се предизвиквам сама себе си, защото винаги мога още и по-добре. Че трябва да съм искрена със зрителите си и да правя филми, в които вярвам.
- Работите ли вече по нов проект и какво можете да ни издадете за него?
- Да, подготвям проект, който е по-мащабен от „Защото обичам лошото време“, но по същия начин в него ще се говори за т.нар. обикновени неща от живота, ще има хумор, ще има любов, ще има красота.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Да имат силата да се борят за щастието си – дори да трябва да плуват срещу течението на хорското мнение, за да го постигнат. И, разбира се, да бъдат здрави.
Екатерина Томова
