Л юбен Каравелов има основна заслуга за създаването на черния вековен мит, че поп Кръстю е предателят на Васил Левски. Това разкри пред „Телеграф“ писателят и изследовател Васил Колев. Той от години събира доказателства, оневиняващи духовника, който бил нарочен за изкупителна жертва на провалилата се революция у нас.
Писателят и изследовател Васил Колев
„Ясно е, че злонамерените слухове и плиткоскроени лъжи за поп Кръстю са пуснати от неговите лични врагове в Ловеч – фамилията на поп Лукан Лилов. Те обаче щяха да бъдат забравени без намесата на Любен Каравелов. Той превръща вестник „Независимост“ в глашатай на клеветата“, убеден е писателят.
Протеже
На 11 август 1873 г. излиза първата от серията дописки срещу клирика в издавания в Букурещ печатен орган. Той е трибун на БРЦК (Българският революционен централен комитет), чийто председател е именно Каравелов. Според Колев с тази кампания той искал да отклони вниманието от гафа на своето протеже Димитър Общи. След безразсъдния обир на Орханийската хазна (през септември 1872 г.) той е заловен от заптиетата. Тогава предава цялата Вътрешна революционна организация (ВРО) заедно с тази, създадена отвъд Дунава. В резултат турците бързо влизат в дирите на Левски и го хващат, а създадената от него комитетска мрежа е почти разбита. Но поетът публицист имал гузна съвест и по отношение на хванатия архив на Ловчанския комитет. Именно той попада на заседателната маса на съдиите в София и изиграва роля на важно веществено доказателство в процеса срещу Апостола на свободата.
Любен Каравелов
Кампания
Изследователят разказа още, че в дъното на клеветническата кампания срещу поп Кръстю стои Величка Поплуканова-Хашнова. Тя е дъщеря на поп Лукан Лилов и сестра на председателя на Ловчанския революционен комитет Марин Поплуканов. „След като е арестувана заедно с брат си на 30 октомври 1872 г., тя е освободена, за да види болната си сестра и повече не е задържана. Вместо това турската власт й разрешава да посети арестувания си брат в София. След завръщането на Величка в Ловеч започват и клеветническите й атаки срещу поп Кръстю“, изрежда фактите Колев. По думите му самият поп Кръстю също е арестуван, но чак на 18 ноември 1872 г., в резултат на предателство, извършено от поп Лукан Лилов, Марин Поплуканов и Димитър Пъшков.
Председател
След смъртта на Левски също се случват събития, оневиняващи попа, наричан вече от 150 години Българския Юда. Величка започва да твърди, че именно той (а не брат й Марин Поплуканов) е председател на Ловчанския комитет. А причината била да се прикрие злоупотребата с пари там, за която самият Левски сигнализирал в писмо от 12 декември 1872 г.
Къкринското ханче
Според Васил Колев версията, че поп Кръстю е предал Левски в Къкринското ханче, също е съшита с бели конци. „Клеветата, че Левски е имал уговорена среща с поп Кръстю в Къкрина се отхвърля категорично от Никола Цвятков – единствен спътник и свидетел на залавянето на Левски“, мотивира се житиеписецът на поп Кръстю. Заключава, че кампанията срещу него е трябвало да обслужи преди всичко интересите на българската революционна емиграция. Тя се стремяла да наложи своето влияние сред народа за сметка на Българската православна църква, на която ловчанският свещеник е бил виден представител. А накрая на гърба на невинния, но прокълнат до девето коляно поп, мнозина дори получили и поборнически пенсии.
Поредица за поп Кръстю – Българския Юда - четете от 19 февруари (сряда) в „Телеграф: Чудеса и Вяра“
Любомир Старидолски
