С вински опашки, пластмасови профили и различни изделия за бита прави в цеха към Пловдивския затвор бруталния убиец Илия Стоичков, който бе осъден на 18 години пандиз, след като изнасили с бухалка и преби до смърт 71-годишен доцент от Института по растителни генетични ресурси в Садово Стефан Нейков.
Още с влизането си зад решетките преди 2 години Илия е подал молба за трудова ангажираност. Така сега 2 дни на бачкане в пандиза му се смятат за 3 излежани. 45-годишният мъж не криел радостта си, че е получил шанс да работи и така след още няколко години да има възможност да поиска условно предсрочно освобождаване от килията.
Примерен
Илия полага съвестно труд в цеха на затвора, където дооформя произведени детайли от пластмасовите изделия, които се поръчват от различни фирми, научи „Телеграф“. Към затвора в Пловдив функционират цехове за пластмасови детайли и една дърводелска работилница. Илия се справял чудесно и бил прилежен, не правел нарушения, но не е получавал и награди.
Убиецът на доц. Нейков топи присъда в цех
Той се надява да се възползва от възможността, дадена в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), с която осъдените имат право на условно-предсрочното освобождаване, което да става по тяхна молба, подадена до Окръжния съд. Първоначално, полагайки труд, ще има право и на смяна на режима, което става със заповед на началника на затвора, стига Илия да покаже добро поведение зад решетките.
Добродушен
Преди да посегне на доцента, Илия Стоичков е описван като кротък човек, който работел като шофьор на камион. Живеел заедно с родителите си и съпругата си Иванка, за която се оженил през 2011 г., и имат дете. Като тираджия Илия отсъствал често, вземал курсове зад граница и изкарвал много пари, но не виждал Иванка и много я ревнувал. От характеристичните му данни става ясно, че никога не е създавал проблеми, не е влизал в конфликт с никого.
Бил отзивчив и винаги готов да помогне с каквото може. Двамата с Иванка били щастливо семейство и никой от познатите му не предполагал, че Илия може да извърши толкова брутално убийство.
Така до 2 юли 2018 г. Илия сгащил жена си, че има нерегламентирани отношения с доцента. Иванка решила да запише магистратура в Аграрния университет в Пловдив. Тя се познавала с доц. Стефан Нейков още от 2005 г., когато завършила със степен бакалавър.
Ревнивият Илия следял жена си и така вечерта на 2 юли заложил капан на доц. Нейков. Тираджията научил, че Иванка поканила преподавателя на среща извън Пловдив - близо до Спортната зала до село Оризари.
Нищо неподозиращият доцент отишъл около 22 ч., за да се срещне с 35-годишната си студентка, въпреки че била омъжена. Минути по-късно внезапно на мястото пристигнал и Илия, въоръжен с бухалка. Без никакви разговори той се нахвърлил върху преподавателя и започнал да го налага зверски. След това го изнасилил брутално с бухалката и продължил боя до смърт.
Безмълвно
Иванка гледала издевателствата безмълвно, а след това взела окървавената бухалка и я изхвърлила в река Марица. След като мъжът й бил арестуван, именно Иванка посочила мястото на разследващите. Случаят е разкрит тъкмо защото преди да си тръгнат и прикрият следите, Илия свалил златния синджир на жертвата.
Ден по-късно Иванка пък го продала в заложна къща в град Стамболийски. Доц. Нейков все още не бил мъртъв, а само в безсъзнание. Илия и Иванка го натоварили в семейния им автомобил и го откарали до Военна болница, където била паркирана неговата кола, и го оставили близо до нея.
Доцентът бил намерен все още дишащ, но медиците не успели да спасят живота му. Имал несъвместими с живота травми след тежките наранявания на черепа и по тялото. Преподавателят имал голяма дупка на главата от ударите с бухалката.
Шокиращо
Доц. Нейков е издирван от близките си в продължение на часове. Внукът му пръв видял тялото и отцепения от полиция район. По-късно семейството му било шокирано, разбирайки, че уважаваният преподавател е искал секс и пари от омъжената студентка. Криминалистите веднага започват разследване и сравнително бързо стигат до Иванка и Илия. Събират и доказателства за извършеното от тираджията кърваво престъпление. Срещу него са повдигнати две обвинения – за убийството на доцента и за грабеж на златния му синджир.
На първа инстанция Илия Стоичков бе осъден на 20 години затвор и 220 хил. лв. кръвнина на близките на убития доц. Стефан Нейков - съпругата и двете деца. Прокуратурата и семейството на доц.
Нейков обаче настояваха за доживотна присъда. Всички страни обжалваха наказанието. Пловдивският апелативен съд го намали с 2 години, а присъдата окончателно бе потвърдена от Върховния касационен съд през юли 2021 г.
В мотивите си върховните магистрати посочват, че апелативният съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства, като при оценката им е подходил с нужната критичност и обективност, без да е налице тенденциозност или повърхностност.
Според ВКС съдиите от апелативния съд са положили дължимите усилия, за да изяснят всички относими по делото факти, необходими за формиране на вътрешното им убеждение.
Нещо повече, направени са допълнения и уточнения във връзка с установените от първата инстанция факти, като по този начин апелативните магистрати правилно приемат, че на подсъдимия следва да се наложи едно общо наказание в размер на 18 години затвор.
Иванка не получи обвинение, въпреки че е присъствала на зверствата, прикрила е убийството, изхвърляйки бухалката, и е продала златния синджир на доцента. Причината е, че младата жена е склонила да свидетелства срещу съпруга си, де факто спомагайки да го тикнат в затвора, а тя самата се разминава с наказанието.
Доцентът измислил нови сортове зеленчуци
Доц. Стефан Нейков е изобретил два нови сорта зеленчуци, което му отнело години труд. Преподавателят бил много обичан от студентите си и продължавал да води курсове дори и след като се пенсионирал.
Доц. Нейков има над 300 научни публикации у нас и в чужбина. Двата нови сорта „Ира“ и „Ники“ са кръстени на съпругата му Ирина и сина му Николай. Приживе консултира големи земеделски производители в селата Садово и Чешнигирово, както и из цялата Пловдивска област, а също и на много места в България.
Захари Белчев
