Б ългария вече има солидна база за да произвежда биологични храни, заяви пред „Телеграф“ Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“, която е един от пионерите за популяризиране на чисто произведените и преработени храни у нас. Равносметката за последните над двайсет години, когато за „био“ се мислеше с лека усмивка у нас, е, че само в последните три години има 35% увеличение на площите с бионасаждения, биоовцете се увеличиха от 30 хил. на 100 хиляди, а биоговедата от 10 хил. на 30 хиляди. С него разговаряме в най-важният ден в Европейската седмица на биоземеделието, когато българската компания“Био България“ с бранд Хармоника грабна приза за най-добро предприятие за преработка на биохрани в ЕС. Така имаме трети път финалист за престижните отличия в Брюксел EU Organic Awards 2026, които се връчват в различни категории на участници в състезанието за чисти храни от всички страни в ЕС.
Авторитет
„Каквото и да казвам, най-тежката дума е на Европейската комисия, най-авторитетното признание за биоземеделието в България идва от там. За трета година сме финалист в Европа в различни категории, като два пъти вземаме наградата“, заяви усмихнат шефа на „Биоселена“, на когото и биопоризводтели и българи дължат много за популяризиране на този сектор. Припомняме, че миналата година приза за най-добра жена биофермер в ЕС грабна българката Албина Ясинская, а през 2024 г. Благовеста Василиева от „Дивата ферма“ стигна финала на престижните отличия.
„Имаме базата, достатъчно производители, но биоплодовете и зеленчуци за съжаление са още малко.“, констатира Стоилко Апостолов. Според него е време да се работи за пазара, промоциите, и хората да започнат да вярват, че сертификатът е гаранция за качество на тези храни.
Вериги
Стоилко Апостолов изтъкна, че по-големите биопроизводители вече имат достъп до всички търговски вериги.“Благодарание на тях в Карлово мога да си купя биокисело мляко, но на по-малките стопани им е по-трудно и затова разчитат на директни доставки, зареждат малк и онлайн магазини. И на Запад така е тръгнало.“, остава вечен оптимист той. Според него има неща, които трябва да се договорят с големите супермаркети. Например едно от важните неща е да променят изискванията да са еднакви за едни и същи продукти във всичките обекти, защото това затруднява по-малките стопани. Той даде пример с начина на доставки, как от Шумен се налага да карат продуктите си в София и след това същите те да се връщат в Шумен. „Може би когато се строи такъв магазин, да му се поставят условия за местните стопани, както е в страни като Франция, Испания, Италия“, каза той.
Отворени врати
Въпреки че празниците на биоземеделието започнаха с напрежение между бранша и министерство на земеделието, стопаните успяха да ги превърнат в истински празници. По време на традиционния фермерски пазар за биопродукти пред министрество на земеделието в сряда спонатанно се организираха дегустации на различни биохрани, вина и напитки. Щандовете бяха пълни със здрави и лъскави плодове и зеленчуци от цялата страна. Дошлите клиенти можеха да опитат различни сирена, сладка, да се насладят на ароматите на лечебни етерични масла и мехлеми. В цялата страна различни ферми отвориха врати за беплатни посещения като Дивата ферма в източните Родопи, , В Трявна известна с производство на различни продукти от шипки, Биоградини Ралчеви, които пуснаха автобуси с ученици да берат в кашони последните есенни зеленчуци и плодове в село Бъта, до Панагюрище.
Зам.министър Крум Неделков купи масло от сини сливи, впечатлен от витамин Б17 в Ямбол
Стопаните показаха бисерив Ямбол, но малцина ги видяха
Тридневният фестивал в Ямбол, посветен на биодеземеделието поне в първия ден не се случи. Въпреки че биоземеделците само преди седмица недоволстваха от излишно похрчени пари за феста точно преди една година във Велико Търново, съпоставката със събитието в Ямбол е несравнима. В Старата столица точно преди година празничната атомсфера беше обхванала буквално целия град, а в тържествата посветени на биологичното земеделие бяха включени талантливи ученически оркестри и хорове. Пространството в градината, където бяха изложени стотина щанда с биопроудкти и занаятчийски изделия и храни буквално приличаше на приказка с шестващи на кокили вълшебни същества. Хората се трупаха пред щандовете, а някои от тях се връщаха по няколко пъти и водеха други гости на следващия ден. Шумните дегустации с традиционни български баници и местни храни събираха мало и голямо и хората усетиха празника и заговориха за биото като за нещо, което не е извънземно, нито натрапено.
Обратно
Всичко това, което се случи във Велико Търново не се случи в Ямбол, поне в първия ден. В пространството пред общината имаше около 12 шатри с производители, но атмосферата бе като на пазар, а не на празник, въпреки че на сцената се редуваха да пеят и танцуват талантливи изпълнители. Нито дегустации, нищо, което да привлече хората за каузата на чистите без химия храни. Продуктите, които бяха изложени по щандовете бяха като бисери, но малцина успяха да се изкъпят в блясъка им.
В гневно писмо преди седмица на /Българска асоциация биопродукти/ предупредиха, че организацията на празника на биопроизводството ще глътне парите за три дни, предвидени да покрият цялата нациоанална програма на БАБ за година, включително отворени дни във ферми, промоции на храни и пр. И ако миналата година солидни средства са отишли за концертите на Графа и Васил Найденов, то тази година те са предвидени за Веселин Маринов. Не че някой има нещо против артистите, но на техни концерти никой не продава вода от роза, нито рекламира лимец.
Светлана Трифоновска
