Б азиликата „Сан Клементе“ в Рим се превръща в център на честванията по случай 24 май - Деня на славянската просвета и култура. Причината е, че там преди повече от 1150 г. са служили двамата български светии Кирил и Методий. Базиликата става и последен пристан на по-малкия от двамата братя - Кирил Философ, който е погребан в нея. Точното място на гроба му обаче и до днес остава мистерия. По повод тази загадка и историята на храма публикуваме разказа на архимандрит Никанор. Игуменът на Църногорския манастир преди няколко седмици посети базиликата и се срещна с нейния игумен абат Пол.
Архимандрит Никанор
В житието на преподония Кирил Славянобългарски се говори, че след неговото успение тялото му е положено в римската базилика "Сан Клементе" - същата, мощите на чийто патрон той успял да намери в Херсон и да донесе в Рим, с което твърде много зарадвал папа Адриан - голям почитател на този римски епископ. Същата римска базилика става център на поклоненията по случай 24 май - Деня на славянската писменост и култура.
Мястото, което днес се приема за гроб на св. Кирил и където идват поклонници от цял свят
Свети Методий е описал сравнително точно мястото, където е бил погребан брат му: горе вдясно от светия олтар на базиликата, в мраморен саркофаг. При направените разкопки в началото на XX век обаче археолозите и църковните историци се спират на друго предполагаемо място, където е бил поставен саркофагът с мощите на св. Кирил - отляво, по-скоро в централния наос (кораб) на базиликата. Там през 1929 г. за пръв път е поставена паметна плоча на български език, след което примерът е последван и от други славянски народи. По-късно, при посещението на българския държавен ръководител Тодор Живков в Рим, на отсрещната стена е поставена и голяма мозайка на св. братя с надпис "От признателния български народ".
Абат Пол показва жлебът в стената, където вероятно е била закрепена мраморната плоча над саркофага на св. Кирил
Археология
Какво обаче ни разкрива археологията на базиликата "Сан Клементе"? Този християнски храм е построен на мястото на по-стара, домашна църква (domus eclesiae), съществувала от апостолски времена, в която се приема, че е служил и самият еп. Климент Римски. Домът е бил разположен в съседство с римска обществена сграда, чиито зидове с огромни дялани блокове са частично запазени и до днес. В съседен дом пък е имало домашен олтар на източното божество Митра, което е много популярно по време на т.нар. "войнишки императори" и чиито последователи в крайна сметка масово приемат християнството.
Древната църква Сан Клементе с фасадата от XVIII в.
След спирането на гоненията срещу християните, през IV век е построена голяма базилика, надвишаваща по размери сегашната. Именно в нея са положени донесените от Солунските братя от Херсон мощи на св. Климент. След смъртта преподобния Кирил Славянобългарски той също е погребан в тази древна базилика, свързана с историята на България и въобще с християнството. От нея днес са запазени мозаечни подове, колони, мраморни иконостасни прегради, изработени в Константинопол в работилниците на "Св. София", стени и отделни стенописи, за един от които ще говорим по-нататък.
Преустройство
През XII век старата базилика е престроена на по-високо ниво. От нея са извадени всички ценни и свещени предмети, вкл. саркофагът с тялото на св. Кирил, и са качени в новата, значително по-малка базилика (побираща се в рамките на главния кораб на античната). Нивото на пода на днешната "Сан Клементе" съответства на нивото на капителите на колоните на старата църква.
Впоследствие през 1719 г. църквата претърпява още един голям ремонт на фасадата.
През 1670 г. в резултат на гоненията срещу църквата в Ирландия, предприети от Кромуел, в римската базилика "Сан Клементе" намират убежище ирландски монаси доминиканци. С папска була те получават правото да живеят на това място и да се грижат за него. Това продължава и до днес.
При завладяването на Рим от Наполеоновата армия в самото начало на XIX век всички светини от базиликата са събрани в ковчежета и предадени на един от кардиналите за съхранение. От този момент следите на мощите на Свети Кирил Славянобългарски се губят. Чак през 1960 г. една съвсем малка част от тях са предадени от папа Павел VI обратно на ирландското братство и се покоят и до днес в базиликата, където са изложени за поклонение. Доминиканците се отнасят ревниво към светинята, което дава основание за известните коментари по нашите медии през месец май миналата година.
Абат Пол
Все пак остава въпросът - къде точно е гробът на св. Кирил? Сегашният игумен на доминиканското братство в "Сан Клементе" абат Пол Лоулър (Paul Lawlor) обаче се отнася скептично към възприетите схващания относно мястото, на което се е намирал саркофагът с тялото на славянобългарския просветител и предпочита да се довери на свидетелството на неговия брат Свети Методий.
Абат Пол и архимандрит Никанор под купола на Сан Клементе
Това го отвежда до една ниша точно от дясната страна на някогашния олтар на античната базилика, при началото на олтарната абсида. В нишата е запазен стенопис на възкресението, известен иконографски като "Съшествие въ адъ", изобразяващ слезлият в ада Христос, стъпил върху разбитите адови порти и държащ за ръка праотеца Адам. Долу в краката на Спасителя е изобразен демон (с къдрава рижа коса, според абат Пол - несъмнено ирландец), който се опитва да задържи Адам за глезена. На същия стенопис вляво долу на сцената е изобразен портрет (в квадратна рамка) на мъж в монашеско покривало на главата по източната традиция, без ореол, и държащ книга, по оформлението най-вероятно Евангелие. Прави впечатление, че надписите на стенописа - както на иконата, така и на портрета, са изчегъртани още някога. Под целия стенопис в зида на стената на нишата се вижда жлеб, оформил се от изваждането на (плоча), която е била частично взидана.
Именно това е реалното място, на което според абат Пол е бил първоначално погребан нашият просветител Свети. Кирил Славянобългарски.
Жлебът в стената категорично говори, че там е имало хоризонтална плоча, вероятно капакът на мраморния саркофаг, в което по думите на Свети Методий е било положено тялото на брат му.
Сцената на Възкресението над гроба е повече от уместна, а портретът на източен монах без ореол не би могъл да бъде нищо друго освен изображение на самия Свети Кирил.
Евангелие
В допълнение и потвърждение на тази хипотеза имаме и книгата, която той държи - Евангелие (освен по оформлението, за това ни говори и начинът, по който е хванато - без да е докосвано с голи ръце - както е и до днес в коптската традиция и при изнасянето му на утренята в неделя за целуване във византийския обряд). Е, кой може да е този погребан в базиликата "Сан Клементе" монах от източния обряд, държащ в ръцете си Евангелие?
Обикновено с Евангелие на ръце се изографисват епископи и по-рядко свещеници, но никога монаси. А съществува ли изображение на св. Кирил Славянобългарски, на което той да не е показан с книга?
Св. Кирил с Евангелие в ръка на стенописа Христовото слизане в Aда, намиращо се отдясно на олтара на античната базилика
Мистерия
Абат Пол единствено не можеше са си обясни премахнатите надписи на стенописа. Тук авторът се опита да му бъде полезен, като му спомена, че съгласно византийското разбиране иконата се счита за довършена и за свещено изображение от момента, в който й се постави надпис. И може би именно затова при изоставянето на долното ниво и преди засипването му надписите от стенописите са били изчегъртани - за да престанат те да бъдат свещени и последващото им затрупване да не бъде светотатство.
Аз лично съм повече от убеден в аргументите на този келтски абат и смятам, че научните среди в крайна сметка ще възприемат неговото мнение.
Дали си говорихме за светите мощи на двамата братя? Обсъдихме ли миналогодишните смели изказвания на препитаващите се с наука у нас?
Разбира се. Насаме двамата игумени. Не мога да ви споделя нищо повече, защото рискувам отец Пол никога повече да не ми проговори, както сам ме предупреди.
Вярваме и се доверяваме за всичко на нашата майка - Църквата!
* По материала работи Архимандрит Никанор
