С ъединението на Княжество България с измислената от т.нар. Велики сили автономна провинция Източна Румелия е акт, успял въпреки несъгласието, преди всичко на Русия.
Извършен е като на шега за една нощ в Пловдив. То доказва, че 500-те години турски гнет не са затрили непокорния дух и величието на Първото и Второто българско царство. Една дузина млади български офицери заедно с ексцентричния подофицер, габровеца Продан Тишков, кръстен от Захарий Стоянов Чардафон Велики, категорично опровергават вековния постулат на колонизаторите - “Разделяй и владей”.
Паметникът на Чардафон в Габрово.
Защото Берлинския конгрес от 1878 разделя Санстефанска България на 5 части - Княжество България, Източна Румелия, Македония остава на османците, Южна Добруджа се дава на румънците, а Западните покрайнини на сърбите. Така разсечена снагата на Българското землище кърви!
Подготовката
През пролетта на 1885 г. духовният водач на Съединението, революционерът и летописец Захарий Стоянов започва в Пловдив подготовката за самия акт. Той основава Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) и започва издаването на вестник “Борба”. В пламенните си статии и памфлети той директно агитира за бунт и демонстрации, за да се обедини изкуствено разделеният народ:
“Борбата за Съединението се почна през пролетта на 1885 г. с демонстрация по улицата, пише Симеон Радев в своите “Строители на съвременна България”. Първата демонстрация стана на 23 април, на Гергьовден, националния празник на Гърция. Гръцката колония в Пловдив правеше големи приготовления. Българските патриоти обаче не искаха да допуснат тоя парад на елинска грандомания и още от рано почнаха да късат гръцките знамена и да гонят гръцките групи...Паметна е манифестацията, която на 17 юли стана на Бузлуджа, епически връх, гдето е паднал Хаджи Димитър. Комитетът бе взел всички мерки, за да бъде празненството грандиозно...”, разказва Симеон Радев.
В своя духовит очерк фейлетон "Чардафон Велики" Захарий Стоянов описва с чудесен хумор пътуването от Пловдив до Бузлуджа за честването на Хаджи Димитър. То е една непрекъсната поредица от смехове, песни и трагикомически сцени. Неуморимият шегобиец Чардафон, яхнал своята куца кобила, върви начело, носейки един грамаден биволски рог, пълен с ракия!.
Съединението
В съзаклятието са привлечени действащите български офицери капитан Райчо Николов, капитан Сава Муткуров, капитан Радко Димитриев и най-висшият офицер в областта майор Данаил Николаев. На 29 август княз Александър I дава своето мълчаливо съгласие за подготвяния акт.
Н 2 септември в Панагюрище трима ученици вдигат българското знаме и крещят: „Долу Румелия! Да живее Съединението“. Полицията ги арестува и потушава бунта. Тогава БТЦРК решава на 5 срещу 6 септември да бъде извършен военният преврат и да се обяви Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Герой
На 4 септември около 500 бунтовници в униформи „хаджидимитровки“, наричани още резервисти и предвождани от Чардафон са завзели вече Голямо Конаре. На следващия ден те тръгват към Пловдив. В нощта срещу 6 септември частите на майор Данаил Николаев установяват контрол над Пловдив: „Войници! - извика Николаев, застанал пред строя. Ето вече 5-6 години как сме на служба в изкуствено създадената Източна Румелия, която е прямо подвластна на 500-годишния ни тиранин - султана! Аз ви заклевам в името на българския княз Александър І, в името на нашето знаме, че вие ще изпълните дълга си към отечеството! Да живее Съединена България!... "Заклеваме се!" - викнаха войниците. Те плачеха и целуваха знамето“, Симеон Радев описва този исторически момент. Съставено е временно правителство начело с Георги Странски, което след няколко дни е заменено от Комисарство в Южна България, обявена е всеобща мобилизация.
Конак
Около 3 часа през нощта пред конака пристига и Чардафон със своите резервисти. На него се падна честта да арестува генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Наричан иронично от Захарий Стоянов в неговите памфлети Треперко паша. Разтреперан, възрастният вече генерал-губернатор слиза по нощен халат на окупирания вече двор на конака. Множеството скандира: „Да живее Съединението“, „Да живее княз Александър!“ После го настаняват в специално приготвен за него файтон. Чардафон слага до него за охрана годеницата си Денка Шилева с извадена сабя в ръка. Преди да го подкарат за Конаре, Чардафон, верен на своите странности, обикаля с файтона и Треперко паша по пижама в него из всички консулства в Пловдив. За да се уверят консулите, че Съединението вече е факт.
В Конаре е приготвена най-хубавата къща за уволнения генерал-губернатор . Чардафон доставя на „арестанта“ табла и съперник. Скоро старецът така се увлича от звука на зарчетата, че забравя за доскорошния си страх. Доволно се усмихва, защото зарът му върви и печели в таблата.
Министър-председателят Петко Каравелов научава за историческото събитие едва когато то вече е факт, и то от обикновени граждани в Търново.
В гръб
След няколко дни обаче Русия официално обявява своето несъгласие, че Съединението е извършено, без да е съгласувано с нея. За няколко седмици руските офицери са отзовани от българската войска. Тайно посъветвани от Русия и открито подкрепяни от Австро-Унгария на 2 ноември 1885 година Сърбия напада Българи в гръб. Започва Сръбско-българската война. Само за 2 денонощия българската войска, командвана от капитани с „марш на скок“ се озовава от турската граница до Сливница. Там тя спира безметежния поход на сърбите към София и след 3-дневни епични боеве прогонва нашествениците извън България. На 19 февруари 1886 година Букурещкия договор възстановява довоенната граница със Сърбия.
1 Членовете на централния комитет и други дейци за Съединението. Седнали, от ляво на дясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков-Чардафон, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, Стоян Празов. 2-ри ред седнали, от ляво на дясно: Иван Стоянович-Аджелето и поп Ангел Чолаков. Прави, от ляво на дясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, майор Коста Паница, Спас Турчев.
Румен Жерев
