„Изчезна някъде във Вселената, без да ми каже къде отива, за да мога да го намеря. Но аз сигурно ще го намеря! Защото безкрайно го обичам!“.
Това написа във Фейсбук за съпруга си – големия кинорежисьор Николай Волев, неговата Доротея. По ирония на съдбата тя се прибра в дома им, след като погреба първия си мъж Кирил Маричков, за да открие трупа на втория. "Моят живот, моята любов, моето щастие, смисълът на това да живея, най-хубавите дни, най-близкият ми приятел, най-незабравимите спомени, човекът, на когото се възхищавах и обожавах, талант, ерудит, вселена от познания, мощен, велик, безсмъртен“, добави още Доротея Волева.
НЕОПИСУЕМА ТРАГЕДИЯ: Вдовицата на Волев губи бившия и настоящия съпруг в един и същи ден!
Николай Волев с любимата си Доротея.
А ето какво написа след загубата на Щуреца, когото дари със син: „Всички умираме. Но със своето творчество и живот той се обрече на безсмъртие. Той ще остане завинаги в нас и няма да бъде забравен. А какво по-хубаво от това. Във всяка негова песен някой намираше себе си, своите чувства, своята вяра, своята надежда. А какво по-хубаво от това. Съдбата му отреди и друг подарък. Не да умре в инвалидна количка в някой хоспис, а на сцената, където е неговият живот, смисълът на съществуването му и музиката - неговата любов. А какво по-хубаво от това. Мир и светлина по пътя ти, Кирчо! Твоята първа съпруга Доротея“.
Битка
И двамата й съпрузи си отидоха след падане – Маричков полетя от сцената преди концерт на „Фондацията“ в оряховското село Селановци, а Волев – от четвъртия етаж на кооперацията, в която живееше на ул. „Кракра“ в центъра на София. Според публикации Николай е слагал капан за гълъби на перваза на прозореца на таванското помещение, стъпил е на стара дъска, заради което е загубил равновесие и така е полетял. Получил тежка черепно-мозъчна травма, затова се предполага, че е паднал на глава. Имал и политравма, а двете наранявания са несъвместими с живота. Според други публикации Волев сам е избрал да сложи край на живота си. В тях негови колеги разказват, че той се е простил с тях по телефона в последните дни, казвайки им, че „не му остава много време“.
Николай Волев (1946-2024)
През 2016 г. е диагностициран с рак и пред „Телеграф“ е казвал, че лечението му върви добре, но при последния му преглед миналата седмица станало ясно, че заболяването се е завърнало с пълна сила, а разсейките са плъзнали в цялото му тяло. Лекарите го предупредили, че му остават „не повече от 2 месеца живот“ и му предстои „много тежка битка“. Вероятно заради това 78-годишният творец е взел фаталното решение. Баща му също е починал от рак, а вуйчо му е живял над 10 г. след операция като неговата, затова се надяваше да има и той късмет.
Носталгия
Николай Волев е роден на 10 април 1946 г. в София. Между 1972 г. и 1976 г. прави документални филми като сценарист и режисьор за БНТ. От 1978 г. до 1991 г. работи в Студията за игрални филми „Бояна“ и прави шедьовър след шедьовър - „Двойникът“ (1980), “Господин за един ден“ (1983), “Да обичаш на инат“ (1986), „Дом № 8”, “Маргарит и Маргарита“ (1989), римейкът на „Козият рог“ (1994).
Леда Тасева и Велко Кънев в "Да обичаш на инат", 1985 г.
Дълго време живя като отшелник в Странджа, бягайки от София и киното, защото не желае да се бори със зъби и нокти за пари, които да му гарантират пускането на нов филм. Разочарован от мутризацията на обществото, потърси спасение вдън горите тилилейски и се самоопределя като емигрант в собствената си държава. Волев има опит и с живота в чужбина, защото още преди 10 ноември бяга зад граница заради първата си съпруга – англичанка.
Тодор Колев и Надя Тодорова в "Господин за един ден", 1983 г.
Двамата се запознават на родното Черноморие, властта му пречи да отлети за Лондон, но успява да завърши кинорежисура в Лондонското филмово училище през 1972 г. Носталгията го връща обратно в София, където среща втората си жена Доротея. По онова време тя е омъжена за Кирил Маричков, но двамата се разделят цивилизовано и музикантът дори присъства на сватбата й с Волев. „Синът ми от моя първи брак живее в Лондон, където е третото внуче – Майа. Съпругата ми има двечки в Рим, по линия на първия си брак. Аз ги обичам като собствени и даже се майтапя – този внук май е от мен. Всеотдайни сме и към нашите, и към „чуждите“ отрочета. Това е огромно щастие. Нямаме проблеми с тях, всичко върви добре и сме в чудесни взаимоотношения“, споделя приживе пред „Телеграф“ режисьорът.
IN MEMORIAM: Режисьорът Николай Волев пред „Телеграф“: Винаги съм си давал сметка, че съм късметлия...
През 2018 г. режисьорът Николай Волев издаде мемоарната си книга „Девствената проститутка“, а малко след това представи последния си филм „Извън пътя“. По този повод той даде пространно интервю за „Телеграф“. Последно в началото на годината ни покани на театралния спектакъл „Принципът на несигурността“, който постави със Силвия Петкова и Димитър Баненкин. „Относно сценографията, за мен беше удоволствие, тъй като първата ми професия е архитектура. В Лондон щях да уча също и моден дизайн, ако не бях станал кинорежисьор. А пък музиката ми е втората любов след киното“, каза той.
- Г-н Волев, и петте ви филма са в златната колекция на българското кино. Предвиждате ли подобна съдба и на новия „Извън пътя“?
- Няма как да зная. За мен успехът на всичките ми филми е бил неочакван. Аз винаги съм недоволен от това, което съм направил. Никога не съм удовлетворен от постигнатото. И това не е кокетство, не е поза, напротив. Знам още колко много трябва да постигна, за да се приравня към онези образци на световното кино, които аз харесвам.
Деян Донков си прави селфи с него на премиерата на "Извън пътя".
„Извън пътя“ е изцяло любовен филм. Любовен триъгълник. В досегашните ми филми, в по-малка или по-голяма степен, има социални или политически елементи. Тук няма. „Извън пътя” има изцяло интимен сюжет, потопен е в интимния свят на героите. Мъж и две жени – съпруга и муза. И това създава проблеми. Води неизбежно до тежки конфликти.
- Понеже сте били в тази роля, има ли някакви биографични моменти?
- Във всичките ми филми има биографични моменти. Най-вече ги има в Пурко между другото. Винаги съм го казвал, че аз съм идеалният Пурко в живота. Човек, който е най-добър в това да купи скъпо и да продаде евтино. Бунтарят Радо от „Да обичаш на инат“, както и синът му с неговата нетърпимост към фалша и лицемерието, също са мои „двойници”.
- Режисьор сте на два от най-популярните филми на Тодор Колев - „Двойникът“ и „Господин за един ден“, но след това сте развалили отношенията си.
- Тодор беше огорчен, че не го взех за „Да обичаш на инат“, а предпочетох Велко Кънев. В предварителните ни разговори усетих, че тласка образа в посока, различна от моята, и се отказах от него. Просто прецених, че не е най-добрият за тази роля и избрах Велко. Тошко се засегна, разсърди ми се, но после му мина и си останахме приятели.
- При Адама имаше ли някакво повторение на старите му образи, които вече бяхте направили?
- При Тодор винаги имаше лек проблем с това, че понякога той не успяваше да се отърве от щампите, от вече заучените неща и трябваше малко повече усилия от моя страна. Но Тошко лесно и бързо влизаше в крак. Кажеш му: „Тоше, това ми е познато“ и той не се сърди, веднага прави нещо различно.
Тодор Колев и Надя Тодорова в "Двойникът", 1979 г.
В „Двойникът“ беше истински герой, защото имаше моменти, в които се преобличаше по 10-15 пъти на ден. Макар че духовното „преобличане” беше много по-изискващо и изтощително, отколкото физическото. Това малцина актьори го умеят - по една дузина пъти на ден.
- Имате седем и половина близки срещи със смъртта. Защо „и половина”?
- Половината ми среща със смъртта е един от случаите, които бях забравил, но ми го припомниха на премиерата на книгата. Едно паве падна от висока сграда на сантиметри от главата ми. Чувствам се късметлия, че толкова пъти съм се промушвал през примката, че съм се изхлузвал от примката на смъртта. Всъщност винаги съм си давал сметка, че съм късметлия. А пък Овидий преди двайсет века го е казал – късметът и любовта спохождат смелите. Сигурно затова ми върви в любовта, защото съм смел. „Не везет мне в смерти, повезет в любви”, както пее Окуджава.
Другите за него...
Евелина Белчева: Изпитваше страшни болки, но работеше стоически
Убедена съм, че смъртта на Николай Волев е неговият последен екзистенциален избор. Този жест не е случаен и личен, той е резултат от вонящите миазми в съвременното ни общество. Няма нищо случайно, така казваше! Много дълбок, много чувствителен творец, колкото смел и дързък, толкова интуитивен и чувствителен! Един от най-почтените и талантливи хора, които познавам. Погуби го долната българска настояща действителност, изтъкана от посредственост, кариеризъм, завист и духовно оскотяване. Неистово работеше по филм за съдбата на Яворов и Лора – напълно отдадено, с изключително чувство за психологизъм и човечност. Живи са – в нас – така казваше! Но беше убеден, че няма да получи подкрепа за филма и тази мисъл го разяждаше много повече от заболяването. И повтори трагичния жест на Яворов: „Неговият трагизъм е по-голям от нашия!“. Изпитваше страшни болки, но работеше стоически, с радост и неистова отдаденост, сякаш да заглуши болката: „Обичам да давам знак, че ме има!“.
Милена Фучеджиева: Бях поласкана от предложението му, но отказах
Отиват си един след друг. Отиваме си. Смъртта бърза да завърши портретите. „Да обичаш на инат“ беше изключителен филм за бунт във време, в което бунтовете бяха забранени. Изскочих от киното разревана от болка, обида и нетърпимост заради мои лични обстоятелства. Теглих дебела черта за тънката си житейска биография. Никой български филм не е бил такъв катализатор за мен. А „Дом #8“ беше един от най-ужасяващите и смели документални филми за времето си. Преди 5-6 години Волев ми предложи да работя по един сценарий с него. Бях поласкана, но прецених, че колкото и да беше изкушаващо да работя с него, не исках да си създавам повод за конфликт с един от най-талантливите кинаджии в киното ни. Нямах съмнение, че така би се случило с голям автор като него и отказах. Дълбоко съжалявам и тъжа, че всичко свършва толкова бързо. В началото изглежда като безкрайност, но не е.
Иво Ников: „Дом №8“ беше грижливо прибран
Неговият най-награждаван филм е и най-неизвестният за широката публика - документалният "Дом №8" от 1986. Брутален, черно-бял филм, посветен на домовете за децата с умствени увреждания - далеч, далеч преди ББС да направи филма за децата от Могилино. Сюжетът би могъл да мине за типичен соц - в дома децата репетират за посрещане Деня на детето. На екран обаче виждаме цялата система в голата ѝ озъбеност и безчовечност. Филмът беше прожектиран от немай къде (все пак 16 награди не са малко!), но само в студийно кино "Витоша", и то по една прожекция в седмицата. И тъй като тогава не пропусках филм (дори съветските мазохистични упражнения), отидох и аз. Никога, ама никога не бях (а и до днес не съм) виждал публиката да напуска салона, без да продума нещо. Филмът после беше грижливо прибран и повече не видя бял свят - от немай къде щяха да го пускат по БНТ, но в последния момент го смениха с нещо друго - остана само анонсът към него. Няма го и никъде в мрежата - единственото видео в You Tube е със сбъркано заглавие - всъщност там ще видите "Хората в Коми".
Чавдар Панов: Даде най-хубавите роли на Тодор Колев и Велко Кънев
"Господин за един ден" е шедьовър. Филм почит към нямото кино, един Чаплин в селото на Елин Пелин. С прасето на Кийтън. От най-любимите ми български филми. "Двойникът" е пророчески. Посредствеността и позьорството постепенно и неотклонно вземат връх над същностното и стойностното. Огледалото като централен символ показва, че това може да се случи в един-единствен човек.
"Да обичаш на инат" е завръщането на един мъж от грозната действителност към детската приказка. Андерсеновото "царят е гол" става "учителят пее фалшиво". Героят на Велко Кънев излиза от училището, пометен на вратата от бягащите ученици, а секунди по-късно топка го праска по главата - триумфът на детското е буквално физически. Кантарджийката - вещица, рицарският сблъсък накрая...
Волев имаше и силни документални филми. Имаше и несполуки като римейка на "Козият рог" с Морфов, но пък и Гас ван Сент се пробва неуспешно с "Психо". Гледал съм го много отдавна, може би си струва да си го припомня. Волев даде и най-хубавите филмови роли на Тодор Колев, Велко Кънев.
Лео Богдановски
