В свят, в който бизнесът често говори единствено с цифри, Нери Русева доказва, че истинският успех има и лице – уверено, стилно и достойно. Тя принадлежи към онези бизнесдами, които не се нуждаят от излишна показност, защото присъствието им само по себе си внушава класа. Черният тоалет, изчистените линии и дискретните бижута подчертават една проста истина – елегантността никога не е случайност. Тя е отражение на характер, възпитание и отношение към хората. Усмивката на Нери Русева не търси внимание, а печели доверие – качество, което е не по-малко ценно в бизнеса, отколкото във всекидневния живот.
Нери е от онези дами, които не следват успеха – те го създават.
Естраден граф с моден гаф
Графа е артист, който рядко прави музикални гафове. За съжаление, понякога модата му попада именно в тази графа. Сивата жилетка и широкият панталон изглеждат като напуснали скучно фирмено събрание, за да се срещнат с черната тениска, която отдавна е загубила желание за разговор. Силуетът не работи в негова полза – панталонът изглежда като да е взет назаем от човек с два номера повече, а жилетката стои като служебна униформа на рецепционист в хотел, който е решил след работа да стане поп звезда. Единствено очилата се опитват да внесат характер, но не успяват да измъкнат визията от графата „можеше и по-добре“.
Тук се натрапва едно естетическо усилие и тежест и се получава естраден Граф с моден гаф.
Галена в склад от модни небивалици
Тя отдавна умее да превръща сцената в моден спектакъл, но понякога спектакълът сякаш поглъща самата певица. Последната ѝ визия е като ексцентричен простор за модни небивалици – рокля, която е събрала съдържанието на цял кашон с вериги, пискюли, халки и дрънкулки, без някой да си е направил труда да подреди композицията.
Вместо усещане за стил остава впечатлението за склад на едро, с предложения на дребно. Всеки сантиметър от тоалета настоява да бъде забелязан, а когато всичко крещи едновременно, накрая не се чува нищо.
Но със своята харизма тя успява да понесе тежестта на подобни модни експерименти, защото не всяка певица би могла да излезе на сцена, приличаща едновременно на бутик за сценични аксесоари и на изложба за изгубени бижута.
Диона и Денимаро, леле, Маро...
Хора, грижете се за лицето ми. Ще получа бръчки от смях пред този естетически патос. Диона и Денимаро очевидно са решили, че асансьорът е най-късият път към модния Олимп. Тя е избрала толкова дълбоко деколте, че разговорът с него е обречен да остане на повърхността. Той пък е поверил половината си ръкав на мрежата, сякаш платът е свършил точно преди ревюто. Заедно изглеждат като среща между кабаре, моден експеримент и социалните мрежи след полунощ. Стилът не се измерва с количеството открита плът или прозрачна материя. Истинската провокация винаги е добрият вкус – а той, за съжаление, не се продава с филтър за селфи. И все пак неопитността има едно огромно предимство – може да си позволи грешки, които след години сама ще нарече снимки за спомен. Дотогава остава надеждата, че огледалото ще стане по-строг критик от лайковете.
Ей Бо - на стената на модния плач
Актьорът Ей Бо очевидно е решил да се облече така, сякаш е избягал от каталог за тапети от 60-те години, но по пътя е минал през магазин за карнавални остатъци. Тениската му изглежда като блуза, мината със социалистическо валяче за боядисване, върху което някой е решил да изпробва всички останали цветове в склада.
Късите панталони спорят с обувките, обувките спорят с чорапите, а цялата композиция води шумен разговор със здравия разум. Ако модата е език, тук всички думи говорят едновременно.
Позата също заслужава внимание. Разкрачът, замисленият поглед и ръката на брадичката навяват усещането, че актьорът не размишлява върху Шекспир, а се пита дали не е забравил ютията включена. Застанал пред старата тухлена фасада, той не изглежда като турист, а като самопровъзгласил се пазител на стената на модния плач, където всеки тоалет идва да оплаче загубеното си чувство за мярка.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Лорд Евгени Минчев
