Т ази година се навършват 27 години, откакто България се прости с един от последните символи на комунизма – ммвзолея на Георги Димитров. Самото тяло на „вожда и учителя на Българската комунистическа партия“ е кремирано по-рано - през 1990 г., а свидетели разказват, че мумията горяла цели 6 часа, преди да бъде изпепелена.
Решението да бъде построен мавзолеят в центъра на столицата ни е взето от Министерския съвет в самия ден на смъртта на Димитров – 2 юли 1949 г. Той умира в санаториум в селището Барвиха край Москва.
Георги Димитров
За една нощ архитектът Георги Овчаров, с помощта на Рачо Рибаров и Иван Данчов, създава проекта на гробницата. Построяването на последния дом на Димитров отнема само 138 часа, като при изграждането е използван бързо втвърдяващ се цимент, докаран специално от бившия СССР, разкрива руският интернет портал Balkanza.ru. Тялото е пренесено в мавзолея на 10 юли 1949 г., но същата нощ отново е изнесено за дългосрочно балсамиране. Процедурата е възложена на съветски специалисти от научно-изследователската лаборатория към мавзолея на Ленин. Те отговарят за състоянието на тялото на Димитров до 1954 г., когато грижата за него се поема от български екип начело с проф. Георги Гълъбов. В екипа влизат 7 лекари, сред които кардиохирург, биохимик, патолог, както и 12 души технически персонал.
Процедури
Руските специалисти разказват, че на всеки 18 месеца мумията на Димитров е била подлагана на специални поддържащи процедури. При тях тялото се събличало и се поставяло за 40 дни във вана с 300 литра балсамиращ разтвор. Във ваната се пускали и стъклени топчета, които осигурявали неподвижността на мумията по време на процедурата. След това тялото се изваждало и подсушавало, като коремната и гръдната кухина се запълвали с малки възглавнички, напоени с химикали. След това медиците обличали Димитров в комбинезон от латекс, който не позволявал вредните вещества да се изпаряват. Така мумията ставала безопасна за здравето на персонала и посетителите на мавзолея. Върху комбинезона се обличал нов костюм и нови обувки, като дрехите за Димитров се шиели по поръчка и по особени мерки.
След процедурата по рехабилитация мумията се връщала в гробницата, като всеки вторник сутринта и всеки петък по обяд специалистите проверявали влажността на ръцете на „вожда и учителя“. През 1975 г. саркофагът, в който лежала мумията, бил снабден с бронирани стъкла. Той бил спускан под земята със специален асансьор, а когато се връщал обратно в залата за поклонение, се превръщал в херметически затворена камера. Саркофагът бил оборудван с климатична система, която поддържала постоянна температура от 17 градуса по Целзий с допустимо отклонение от 0,5°C. В периода 1974-1975 г. мавзолеят бил затворен за реконструкция, при която било разширено помещението на траурната зала, сменена е климатичната система, поставена е монументална врата и мозайка на Дечко Узунов.
Кремация
Решението гробницата да бъде изпразнена е взето на 12 юли 1990 г. от тогавашния премиер на България Андрей Луканов. Според едни сведения мумията е била изнесена в 6 часа сутринта на 19 юли същата година през задния вход на гробницата с писменото съгласие на сина на Георги Димитров - Бойко Димитров. Според други данни това е станало през тунела, съединяващ мавзолея с бившия Партиен дом. След това тялото на „вожда и учителя“ било кремирано, като според руски източници кремацията протекла достатъчно бавно. Тялото горяло цели 6 часа заради химикалите, с които дълги години е обработвано. Урната с праха на Димитров е положена в Централните софийски гробища в гроба на майка му на 23 юли 1990 г.
Георги Димитров
Мумията на Ленин лекува болести
Георги Димитров
Докато тялото на бившия първи политически деец на България отдавна е погребано, то мумията на Ленин продължава да обитава мавзолея в самия център на Москва и да поражда непрестанни спорове сред руското общество. Хората са полярно разделени по темата дали тленните останки на вожда на социалистическата революция трябва да бъдат погребани. На този етап обаче официалните власти на страната нямат подобно намерение, като социологическите проучвания показват, че по-голямата част от руснаците също още не са готови да се разделят с Владимир Илич. Годишно за поддържане на пожизнения облик на Ленин руската страна харчи близо 200 000 долара, като грижите за мумията са възложени на Учебно-методическия център за биомедицински технологии. Няколко поколения съветски и руски учени от 102 години поддържат тялото на революционера, използвайки все нови и нови технологии.
Съвременната методика е съсредоточена върху съхраняване на физическите форми на тялото – неговия външен вид, цвят, подвижност на крайниците и еластичност на кожата. В процеса на своята работа т.нар. мавзолеен екип е успял да създаде цяла „квазибиологична“ наука, която коренно се отличава от другите методи на балсамиране, посочва професорът по социална антропология от Калифорнийския университет Алексей Юрчак. При тази уникална методика руските специалисти подменят отделни части от кожата и мускулната тъкан на мумията с пластически и други материали, при което изходното биологическо вещество в тялото непрекъснато намалява.
Изучавайки дейността на „ленинската лаборатория“, Юрчак установява, че нейните резултати са получили и друго медицинско приложение. Една от методиките например е позволила създаването на специално оборудване, позволяващо да се съхрани кръвотокът в донорския бъбрек по време на трансплантация. В друг случай ветеранът на лабораторията Юрий Лопухин разработва неинвазивен метод за измерване на нивото на холестерина в кръвта. През 2002 г. неговото изобретение е патентовано и купено от канадската компания PreVu, която пуска в продажба комплекти за измерване на холестерина в домашни условия. В тази връзка Юрчук констатира, че „преди 100 години нито СССР, нито Западът са могли да си представят, че мумията на Ленин ще остави такова наследство…“
