Ж ена напусна големия град и перспективите за работа и кариера и се върна в родното си село в Балкана, за да отглежда и да се грижи за над 500 бездомни животни.
До 2010 г. Красимира Спасова живее във Варна и се грижи за своята баба и майка. След като загубва своите близки, жената изпада в депресия и решава да се върне отново в родното си село Тумбевци в община Елена.
Любителката на животни почти ежедневно намира подхвърлени малки кученца.
„Непознати хора започнаха да подхвърлят в двора ми кашони с кучета. Имаше малки кутрета и бременни майки. Всички знаеха, че обичам животните и че няма да ми даде сърце да ги изхвърля. Така постепенно се върнах отново към живота и приех като своя мисия да се грижа за бездомните животинки“, споделя Красимира.
Тумбевци
В продължение на 5 години тя живее в бабината си къща в село Тумбевци. Когато животните в двора й достигат 40, решава да се премести на друго място, за да може да им осигури повече пространство. С приятели събират средства и купуват изоставена къща в съседното необитаемо село Горска, в която започват да настаняват продължаващите бързо да се увеличават животни.
Днес тази първа къща е известна като База 1. След това къщите стават две, а после и три. Сега в трите бази на Красимира живеят общо над 550 животни. Най-голям е броят на кучетата – между 300 и 350, а в някои моменти дори надминават 400. Краси се грижи за животните си и се стреми всички да бъдат кастрирани и обезпаразитени. За разлика от други свои колеги, занимаващи се с грижи за бездомни животни, тя не кандидатства по програми за финансиране.
Част от животните вече имат свои къщички за живеене в Горската приказка на Краси.
Единствено нидерландска фондация осигурява около една трета от храната за кучетата. Но и с тази помощ средствата, необходими за отглеждането на четириногите, пак остават хиляди левове на месец. Помагат й главно приятели, а когато изпадне съвсем в безизходица, й се налага да тегли и кредити от банките, за да не стоят животните гладни. Един от нерешените проблеми е този с местата за обитаване. Една част от кучетата са настанени и живеят в дворовете на трите къщи. Там обаче няма място за всички и затова останалите са пуснати да се разхождат на свобода в района. Тъй като селото е обезлюдено, няма опасност те да се изплашат или да нападнат някого. Стопанката им твърди, че нейните животни са безобидни и не са агресивни. Преди време в селото дошли деца и цял ден си играли с кучетата, без някое да пострада.
Кучетата на Краси не са агресивни и могат да бъдат галени дори и от деца.
Освен кучета в „Горската приказка на Краси“ живеят и около 300 котки. Положението с тях е по-сложно, защото те не могат да бъдат въдворени на едно място. След като преди време няколко от котките й били нападнати от белки и невестулки и удушени, тя започнала да ги подарява на приятели, които да се грижат за тях.
Коне
Красимира отглежда и 12 коня, които също е спасила от смърт. „Повечето са на тукашните дървари, които ги използват по 10 и повече години да товарят и смъкват дърва от Балкана. Когато животните остареят и вече не са им потребни, те ги колят за месо. Аз започнах да купувам тези коне и така да им спасявам живота. Но това също е скъпо удоволствие. За един кон искат по 1000 лв. и нагоре. Не мога да спася всички, но тези 12, които са при мен, се радват на спокойни старини“, доволна е Краси.
Тя споделя, че грижата за животните, които отглежда, е скъпа работа. Най-големи са разходите за храната за тези над 550 четириноги. „Не мога да ги държа гладни и да ги обричам на бавна смърт. Щом съм приела да се грижа за тях, трябва да намеря пари, да им купувам храна. Аз може да няма какво да ям, но за тях храна трябва да има. В профила ми „Горската приказка на Краси“ във Фейсбук често публикувам от какво имаме нужда и добри хора се отзовават“, споделя Краси.
Болка
Нейната голяма болка и огорчение е неразбирането, злобата и омразата, които среща от страна на някои хора, обявяващи се против това, което тя прави за спасяването на бездомните животни. „В Горска няма други хора освен мен. В съседното село Тумбевци отначало имаше две жени, които ми тровеха животните. След това обаче се заселиха и други хора от града, които имаха положително отношение към това, което правя, и започнаха да ме подкрепят. Във Фейсбук обаче има някои, които редовно пишат против мен. И не само това, но тези хора подават сигнали до държавните институции. Миналата година един ден ми се изсипаха един куп проверяващи от различни институции, които обиколиха и се запознаха с всички грижи, които полагам за животните. Аз и пред тях не скрих, че това е мисията на живота ми и че няма да спра да се грижа за четириногите. И най-малкото ще ме откажат подобни сигнали и жалби. Аз не отглеждам кучетата си в центъра на града, а в обезлюдено село навръх планината, където не преча на никого“, възмущава се Красимира.
Доброволци
Най-трудно е отглеждането на домашните й любимци през зимата, когато достъпът до селото става особено труден. За да бъде близо до питомците си, Красимира отдавна се е преместила да живее в База 1 в село Горска. Но когато тесният коларски път до селото бъде затрупан със сняг и се заледи, по него превозни средства не могат да минават. А това означава, че няма как на Краси да бъде докарана храна и другите необходими неща за отглеждането на животните. Преди дни се наложило камион, натоварен с бали със сено, да бъде разтоварен преди селото, защото не можел да продължи по заледения път. А Красимира и приятели и доброволци на ръка пренесли балите до трите бази. Едно от най-необходимите неща сега са голямо количество кофи, корита и легени, в които стопанката да може да сипва топла вода и гранулирана храна за животните.
Любимците получават ласки и топло отношение.
Вече над 15 години Красимира Спасова неуморно се грижи за повече от 500 животни в своята „Горска приказка“ на върха на Балкана. Жената не се оплаква, макар да признава, че на моменти й е било много тежко и се е чудела как да свърже двата края. Приятелите на Краси са създали в социалната мрежа Фейсбук страница „Горската приказка на Краси“. Там всеки, който иска и има възможност да помогне на Красимира, може да научи как да го направи, както и от какво има в момента нужди защитничката на домашни любимци. Едно от предложенията на приятелите й е, който има възможност всеки месец да отделя по 11 лв. под формата на дарение.
Красимира се грижи животните й да са добре нахранени.
Така ще се събере една постоянна сума, която ще даде известна сигурност за това, че поне храната на тези над 500 изхвърлени от стопаните си и приютени от Краси животни ще бъдат нахранени и никога няма вече да гладуват. „Краси превръща никому ненужните бездомни животинки в щастливи въртиопашковци. Нейната мечта е да остави на света едно прекрасно място, в което тези никому ненужни четириноги да блаженстват. И тази мечта е на път да се сбъдне. От нас ще зависи дали ще я подкрепим, за да може тя да я осъществи“, апелират приятелите на Краси.
Иван Георгиев
