Е дин млад пилот дръзна да наруши мълчанието във Военновъздушните сили (ВВС). След като поста му в социалните мрежи, започващ с „Чичо Румен, здравей!“, предизвика трус по високите етажи на властта, старши лейтенант Радостин Павлов проговори в Телеграфно подкастът.
„Извинявам се за „Чичо Румене, здравей“, съзнавам, че премиера на България е част от нас, целта беше друга“, казва той в Телеграфно подкастът и добавя, че тя е да разтърси и да събуди ВВС.
Предисторията
Всичко започва, когато старши лейтенант Павлов решава да потърси лична среща с командира на ВВС ген. Николай Русев, за да разговаря с него за състоянието на бойната ни авиация. Срещата обаче завършва с провал.
„Буквално бях изгонен от кабинета на командира на ВВС и реших да блокирам входа на Министерството на отбраната с личния си автомобил. След което бях арестуван за 24 часа, комична ситуация и прекарах малко време в ареста“, разказва старши лейтенантът. Впоследствие младият офицер пише публикация, адресирана директно към премиера Румен Радев.
Пилотът признава, че не е целял подигравка с обръщението „Чичо Румене“. „Като част от ВВС и като бивш командир на ВВС, аз го чувствам като част от нас. И затова реших това да е старта на публикацията. И така всъщност се привлече вниманието към един по-сериозен проблем. По-скоро искам да я разтърся тази система, да я събудя, да покажа, че системата в момента не работи“.
Летене
Военният пилот засяга и липсата на летателна практика за младите кадри в Долна Митрополия заради приоритизирането на техниката в други бази.
„Единствената подготовка на 4-ма човека, които се оказваме 4-ма човека обучаеми за цялата държава, имаме по около 20-тина часа годишно, което ако изключим нощната подготовка, означава по 30 минути на месец. Така че сами можете да си направите сметката“.
Освен липсата на часове в небето, младият ас повдига завесата и за огромното финансово различие между поколенията в армията, критикувайки практиката офицери да бъдат едновременно военнослужащи и пенсионери: „Младите вършат доста повече работа от старите, а пък старите получават доста по-голямо възнаграждение. Горе-долу авиаторите, старите авиатори, които са и пенсионери, и авиатори, получават спокойно, мога да кажа, повече от президента на Република България. За мен това е грешка“, смята Павлов.
Проблемите стигат дори до битово и логистично ниво. Пилотът дава пример с американските си колеги: „Американците на своите пилоти дават по три гащеризона на година, а пък в България дават един гащеризон на три години“.
Блокбастър
Като пилот на учебно-бойния реактивен самолет L-39, Павлов не спестява критиките си към попкултурния феномен Top Gun с Том Круз, особено към втората му част. Според него филмът тотално пренаписва законите на физиката и авиацията.
„Топгън е малко фантастика. Втората част е доста фантастика. Има 10 число на Мах. Нали си представяте, че числото на Мах е скоростта на звука. Ако скоростта на звука е 1200 км в час, теоретично, 10 Мах означава 12 000 км в час“, обяснява пилотът. Той прави брутално сравнение между киното и физическото натоварване, което изпитва един истински ас в небето: „Пилот може да понесе претоварване от 7, 8, 9G. Аз съм понасял най-много около 6,5 единици. Точно мога да го опиша. Това означава 6,5 човека да са ми върху раменете... Буквално аз ако съм 60 кг, умножавам по 6 единици – 360 кг върху раменете ми“.
Пагони
Въпреки разочарованието на семейството му и заплахата да загуби работата си, Радостин Павлов остава верен на пилотския морал и на личната си кауза да бъде част от промяната. За него истинското летене изисква пълно себеотдаване и абсолютно равенство в небето.
„Нашата професия, ние се шегуваме между нас, че тя не изисква много, тя изисква всичко. Като се качим в самолета, сваляме пагоните. В самолета са двама човека, двама пилота – равни, без пагони... В кабината няма място за пагони“. Офицерът отправя и ясно послание, което улавя разликата между чиновническата система и дълга към родината: „Наистина даваме много и дано хората да го оценяват, защото ние го даваме в името на Родината. Не на държавата, а в името на Родината. Двете неща трябва да се различават“.
Виктория Пенкова
