- Г-жо Чакърдъкова, нека да започнем от там, пандемията от коронавируса определено повлия на целия български народ, как се отрази на Вас и семейството Ви?
- Както на всички хора, тъжно, безработно, в неведение, в началото имаше и малко страх – от това че не знаеш какво ще се случи. Но в крайна сметка хубавото е че всичко отминава и започваме да се връщаме към нормалното си ежедневие. Знаем, подготвени сме какво ни очаква и искрено се надявам да не се връщаме никога към онези дни.
- Промени ли се музикалният бизнес след COVID-19?
- Промени се, и то много. Хората изгубиха навика да ходят на концерти и сега започваме да градим всичко отначало. Имаше голям страх в хората да отидат в затворена зала. Първият ми концерт след затварянето беше много труден, хората не можеха да танцуват в залата, бяха през две седящи места, с маски, не можеш да видиш усмивките, лицата им. Искрено се надявам това време да остане в миналото и отново без страх да се влиза в концертните зали. Сега се подготвяме за голям спектакъл в зала 1 на НДК,на 11.02.2023 г., толкова много любов и енергия влагаме в това събитие, искрено се надявам хората да дойдат и да се веселят така, както винаги го правим на мои концерти!
- Вие сте може би единствената българска певица със собствен стил и запазена марка – говоря за традиционната носия, която обличате на Вашите концерти и участия. Може ли да разкажете повече за нея, кой даде идеята и лесно ли я възприехте?
- Моят сценичен костюм е създаден на базата на традиционния, но в никакъв случай не е традиционна носия. Осъвременен, мъжки костюм, с богата орнаментика, като тази при жените. Имам и прекрасни рокли, но хората най-лесно ме приемат с панталон и шапка. Това стана моята визитна картичка. Този костюм ми дава свободата на сцената да се движа, да танцувам, той вече е част от мен. Идеята дойде много естествено - екипът с който работя, всички заедно дадоха тази идея, творчески процес, но спонтанно, не е мислено дълго време. Решихме да пробваме и се получи!
- Мислили ли сте някога да се разделите с нея?
- Не, тези костюми са част от мен. Всеки един е мислен за мен, за песните, които аз изпълнявам. Един ден ще ги завещая на дъщеря ми Мария, която следва моя път.
- Кога направихте първите си стъпки на музикалната сцена и кога осъзнахте, че това е Вашето призвание?
- Първите ми стъпки бяха, когато бях на 14-15 години. Бях част от Неврокопския ансамбъл в град Гоце Делчев. Пътувахме много, била съм част от ансамбъла, от певческата група и не съм мислела, че това може да ми бъде професия. Но с появата на първия ми самостоятелен концерт в зала 1 на НДК, бях на 30 години, тогава разбрах че това е моето призвание, че музиката, сцената, да радвам хората, това е моят път. Тогава насочих цялата си енергия в тази посока, много работех, пътят е много дълъг, но си заслужава.
- Кои са хората, създали легендата Николина Чакърдъкова?
В началото започнахме малък екип от хора – Васил Циров, моят мениджър, продуцент, голям двигател. Запрю Икономов – първият ми учител в музиката и доц. Георги Хинов – хореографът ми. Това бяха хората, които превърнаха моите мечти в реалност. Те повярваха в мен, в онези години беше експеримент за тях, една обикновена жена, от малък град, да преобрази представите за българската народна музика. Но те ми вярваха и аз на тях, подкрепяха ме, много дълъг път сме извървяли, много трудности, много работа, но винаги са били до мен. Кипяхме, горяхме в това, което правим и формулата се оказа успешна. Всеки добър в неговата област и стигнахме до днес. Николина Чакърдъкова се превърна в марка – за качество, за красота, за професинализъм, за музика, песни, за преживяване на концерти. Радвам се, че Мария Чакърдъкова поема щафетата и всичко това, което сме градили толкова години има своето продължение.
- Спомняте ли си момента, в който осъзнахте, че сте звезда? Как се почувствахте?
- Все още не е дошъл този момента, в който да изпитам тези усещания. Не живея като звезда, не се чувствам такава. Но разбрах, че съм популярна когато хората започнаха да ме разпознават, когато искаха да се снимат с мен и когато залите започнаха да се препълват с публика. Във времето разбрах, че освен популярна съм и много обичана. Аз обичам своята публика и тя ми връща същото!
- Преди пет години децата Ви Мария и Васил проговориха за тежката Ви битка с рака. Бихте ли споделили кога научихте тежката диагноза, как Ви повлия емоционално тази вест?
- Това вече е минало в моя живот, има го само като спомен и се старая да не се връщам в онзи момент. Явно съм голяма късметлийка, защото успях да премина през всичко това и сега да съм тук – сред семейството си, сред приятелите, сред моята публика. Опитвам се да не се връщам към този момент, но си взех поука, че животът е един и трябва да му се радваме, да живеем пълноценно. Определено съм от късметлиите, които могат да продължат напред и оценявам шансът който ми е даден.
- Преди няколко години бяхте кандидат за народен представител. От дистанцията на времето как оценявате този Ваш опит?
- Един единствен път бях кандидат за народен представител. От дистанцията на времето не съжалявам. Тръгнах с ясното съзнание, че мога да бъда полезна на обществото, че мога да променям и то в положителна посока. Но когато това не се случи, просто си казах, че не сме стигнали още до това ниво, което на мен ми се искаше тогава. В същото време, не съжалявам, явно не е това моето време и не зная как бих се чувствала в парламента. Натрупах много впечатления, видях много и не съжалявам за нищо!
- Имат ли място музиката и шоубизнеса в политиката? Някои Ваши колеги – музикални изпълнители и популярни лица от телевизионния екран влязоха в парламента.
- Всеки, който може да даде нещо от себе си на обществото има място там. Това че се занимават с музика, изкуство, не значи че нямат гражданска позиция, визия за това как искаш да живееш. Артистите сме едни от малкото хора, които сме обиколили страната надлъж и на шир, които всекидневно пълним зали, площади и имаме директен контакт с хората. Когато натрупаш опит, имаш позицията, това че пееш, че си музикант, актьор не значи, че не виждаш какво се случва в страната ти и искаш да дадеш нещо от себе си да направиш твоята страна по – добро място за живеене. Аз винаги съм била водена от този принцип, предполагам и повечето колеги.
- В началото на Вашата кариера сте се борили с т.нар. попфолк. Към този момент води ли се битка между фолклора и най-популярния жанр?
- Твърдо не съм започвала битка, но съм се водила от думите на Гоце Делчев, които са изписани на паметника, на площада в родния ми град – „ Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите”. Ако е имало нещо съм искала да се съревновавам с музика ,с красота, не съм водила битки. Не съм срещу никой, но искам народната музика - ценностите, които тя носи да бъдат показани по най-добрия начин, с красива музика, със стойностни текстове, с красив декор, костюми, в големи зали, по нов, атрактивен начин. Винаги съм искала и мисля, че го постигнахме, да дадем на народната музика ново звучене, да бъде достъпна за млади и стари. Хората, публиката са тези, която определят кое остава във времето!
- Дъщеря Ви Мария също започна своя професионална музикална кариера. Давате ли й съвети и тя възприема ли ги?
- Да, давам й много съвети. За мое щастие, тя сама ги търси и със сигурност не просто възприема, а и попива всичко, което й казвам и може би затова се развива толкова бързо. Аз исках тя да бъде далеч от музиката, но се оказа че това е нейното призвание, това е нейното желание. Аз я подкрепям напълно, винаги съм зад нея. Тя много работи, много е упорита и искрено се радвам, че хората я приемат, харесват я. Радвам се, че имам вече наследник, че всичко, което сме градили през годините музика, декори, костюми има кой да му даде нов живот, нов заряд.
- Каква е Николина Чакърдъкова извън светлината на прожекторите – какво обича да прави, когато не е на сцената, как си почива?
- Обичам да си бъда вкъщи, да се виждам с нашите семейни приятели на дълги разговори. Обичам тишината. Обичам да се виждам по женски с приятелки, да почивам пълноценно, да пътувам, да бъда с внуците си. Всички нормални неща, които всеки прави в свободното си време. Обичам да готвя, да посрещам гости вкъщи. Обичам семейният уют, най ми е добре сред семейството и приятелите!
- Както всеки изпълнител сигурно и Вие сте имали трудни моменти на сцената, в които Ви е идвало да плачете, как успявате да не го направите?
- Всеки човек има трудни моменти, но в крайна сметка ние сме артисти и публиката вижда винаги положителната ни страна. Плакала съм преди, по време, след концерт, нищо човешко не ми е чуждо. Един от най – тежките ми моменти беше когато баща ми почина. Няколко дни след погребението имах голям концерт, който нямаше как да бъде отменен. Душата ми плачеше, но се събираш за два часа и пееш, усмихваш се, хората не усещат болката ти, тъгата която изпитваш. Това са тези моменти, в които хората около теб, най – близките знаят как се чувстваш, но остават невидими за публиката. -
- Горда баба сте на четирима внуци, очаквате ли някой от тях да наследи таланта Ви?
- Засега всички пеят когато ме видят, но са още много малки да кажем, че ще поемат по моя път. Много ми се радват, гледат ме, слушат ме, аз много им пея, но те ще изберат своята посока когато пораснат, а аз винаги и във всичко ще ги подкрепям.
- Каква баба и майка е Николина Чакърдъкова?
- Внуците много ме обичат, радват ми се, чакат ме, играем заедно, пея им, говорим си, смеем се, така че в моите очи съм добра баба. Опитвам се да им отделям време, въпреки натоварената ми програма. А за децата ми – те трябва да кажат. Ние сме много сплотено семейство, вече голяма фамилия. Децата ми си имат свой дом, свои семейства, но аз и баща им участваме пълноценно в техния живот. Искат да разговаряме, търсят ме за съвет, усещам потребността им да бъдат с нас, това ни радва като родители. Всяка година отиваме всички на почивка заедно – деца, внуци. Това са най-хубавите ни моменти, изживяни със семейството!
- Септември е месецът, в който започва новата учебна година, не мога да не попитам кой беше предметът, по който бяхте най-силна в училище и имаше ли преподаватели, които са искали да Ви насочат към друга професия?
- Как мислите, къде е била моята сила? В час по музика – разбира се. Бях солистка в класа, в училище, навсякъде, пеенето винаги е било моята стихия. Печелехме много награди.
- И накрая – ще разкриете ли какво да очакваме от Николина Чакърдъкова в най-близко бъдеще?
- В момента всичките ми сетива са насочени към подготовката на големия ни спектакъл с Мария Чакърдъкова на 11.02.2023г. в зала 1 на НДК. Репетираме усилено с танцьорите, с оркестъра, подготвили сме прекрасна програма. Ще ви залеем с много любов, с нова енергия, с много музика и песни. Очаква ви един незабравим български празник. Очаквам всички вас на 11 февруари 2023 в зала 1 на НДК. Сърдечно ви благодаря за интервюто, за въпросите. Желая на целия ви екип на „Телеграф“ здраве и да не спирате да работите с желание и хъс!
Това е тя:
- Родена е на 4 септември 1969 година
- Излиза на музикалната сцена едва на 14-годишна възраст
- През 80-те години е солистка на Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци, с който изнася концерти в България, Западна Европа и Канада и пленява публиката
- Майка е на две деца – Мария и Васил
- Най-популярната и обичана народна певица в България
- Собственик е на музикалната телевизия Фолклор ТВ
Ерол Емилов
