Н епознат, но в същото време приятел – така почитателите на Фредрик Бакман приемат писателя, създал „Човек на име Уве“. В най-новата му книга „Моите приятели“ (ИК „Сиела“), която излиза броени дни след световната си премиера, получаваме топла прегръдка от този (не)познат приятел, който бързо преодолява разстоянието и докосва сърцата.
В тази откровена хроника животът е болезнено кратък – като слънчев лъч, отразен в морските вълни. Но и безкраен – като скъп спомен, разчупил прегръдката на самотата. Тих бунт срещу тъгата и сивотата.
Луиса е от най-готиния вид хора – с други думи, тийнейджър. Картите, които съдбата ѝ е изтеглила обаче, никак не са готини. Заклещена в оковите на живот в приемен дом, Луиса открива, че само миг красота може да ти припомни за какво съществуваш. Да види на живо най-любимата си картина, е един от тези съкровени мигове.
Повечето хора не ги забелязват. Трите малки фигури, седящи в края на дълъг кей в ъгъла на най-скъпата картина на световноизвестния художник К. Юат. Обикновеният човек вижда просто море. Но Луиса е убедена, че ако се вгледа, може да види назъбеното крехко сърце на художника. Защото никой не би могъл да нарисува приятелството и любовта по толкова съкровен начин, ако не е бил напълно разбит на парченца отвътре.
Двадесет и пет години по-рано, в далечен крайморски град, група тийнейджъри намират убежище от суровия живот вкъщи, като прекарват лятото в безкрайното море на детството. В компанията си те откриват закрила от самотата, причина да стават от леглото, да обичат и да мечтаят. И понеже изкуството е форма на магия, Луиса ще трябва да тръгне по стъпките на картината. И да разкрие историята на едно лято, което започва и завършва със смърт. Но по средата? По средата то събира цялата любов, на която е способно едно сърце.
С присъщите си неподправен хумор и безкрайна обич към всичко човешко Фредрик Бакман създава вълнуваща ода за чудотворната сила на приятелството, в която се процеждат безмилостните нотки на тъгата, но и бурните акорди на смелостта да обичаш някого повече от теб самия.
Деликатна и поетична, но помитаща с емоционалния си заряд и сила, „Моите приятели“ е книга, която шепти с неизбърсаните сълзи на младостта, коментират издателите. Сред страниците ѝ читателите ще се смеят и плачат с размах, който само виртуоз като Бакман може да дирижира. След прегръдката, която получаваме всички ние от Бакман, имаме усещането, че можем да застанем срещу всички житейски бури.
Кристи Красимирова
