Т рима разказвачи. А страхът те обгръща от всички страни, сякаш са няколко дузини. „Зимните хора” на Дженифър Макмеън (издателство Benitorial) ще ви накара да сънувате кошмари. А след като ви наплаши, идва време за размишления - за силата на любовта и загубата, за последствията от собствените решения, които всеки от нас трябва да понесе, за жертвоготовността в името на общото благо.
През 1908 г. в Уест Хол, Върмонт, Сара Харисън Шей и съпругът й Мартин загубват единствената си дъщеря Гърти. Поразена от мъка, Сара ще опита всячески да върне обичната Гърти в света на живите. В настоящето майката на деветнайсетгодишната Рути и шестгодишната Фон изчезва безследно и докато претърсват къщата за следи, двете сестри намират дневника на Сара Харисън Шей, старателно скрит заедно с още няколко съмнителни предмета. Междувременно в другия край на града Катрин – наскоро овдовяла жена, отдадена на изкуството, тъкмо се е преместила в Уест Хол с надеждата да намери някои отговори. Тя иска да разбере защо в деня на смъртта си съпругът й е отишъл именно до Уест Хол и то – в пълна тайна от нея. Как съдбите на тези три жени – Сара, Рути и Катрин – се оказват преплетени? Това може да ни покаже единствено Дженифър Макмеън.
Макмеън се вдъхновява от всичко – частици от ежедневието, от разговори между приятели, от чуждите страхове и нейните собствени. Тя признава: „Смятам, че писателите до някаква степен приличаме на свраките; събираме всякакви бляскави нещица и ги вплитаме в сюжета, който ще се превърне в наша книга.“ „Зимните хора“ има повече от 50 издания в цял свят и е избрана за книга на годината на „Бостън Глоуб“.
Дженифър Макмеън е автор на повече от десет романа. Тя е писала за духове, серийни убийци, шейпшифтъри, ужасяващи изворни басейни.
Вълнува я писането за необяснимото, за тъмните сили, за страховете, които ни държат будни през нощта, за начина, по който миналото винаги преследва настоящето. Споделя, че докато е учила „Творческо писане“ в колежа, всички й повтаряли: Пиши за това, което познаваш. Но през годините е успяла да развие собствена мантра, според която живее и твори. Тя е изписана дори в татуировка на китката й: „Пиши за това, което те плаши”.
Нещо любопитно за нея: Дженифър живее във Върмонт (в стара викторианска къща на хълм, от която те побиват тръпки) с партньорката си Дреа и дъщеря им Зела. Когато не пише, се отдава на изучаване на мрачните върмонтски гори и издирването на обладани места – истински и въображаеми.
Кристи Красимирова
