З алезът на мутрите, познати на хората със силова охрана и застраховане, започва в края на юни 1998 г., когато приемниците на СИК и ВИС не получават лицензи.
След заседание на Националния съвет по застраховане, който има последната дума за разрешенията на компаниите, е обявено, че са върнати молбите за лиценза на „Юнион инс” (новото име на СИК), „Планета инс”, за която се предполага, че е приемник на ВИС-2, „Левски Спартак”, „София инс”, „София живот” и още няколко други дружества. За ВИС и СИК не е изненада, тъй като се е очаквало да не получат лиценз заради миналото си. Изненадата е за „Левски Спартак”, който възниква от Съюза на бившите барети като „Спартак”, а „София инс” и „София живот” са свързани с „Мултигруп“ и не са сочени като силови застрахователи.
Официалната причина за отказа на лиценз е уточняване на подробности около произхода на капиталите на дружествата. За СИК и ВИС това е началото на края.
Метаморфоза
Лидерите на бившите силови групировки усърдно „режат опашката на гущера” и се опитват да станат „чисти” бизнесмени, но покровителите им в сянка на държавно ниво вече са им обърнали гръб. В новата фаза на мутренския преход показните убийства продължават сякаш по списък. Няма поръчан, който да се е спасил от смъртта. В много от случаите това става след неуспешни атентати и затишие от няколко години. Но винаги се случва.
Кой е той?
Дмитрий Русевич Минев е роден на 19 юни 1965 г. в Съветския съюз, откъдето идва и прякорът му Руснака. Пристига в България в началото на демократичните промени. Става известен на полицията заедно с Красимир Маринов-Големия Маргин по време на т.нар. първа гангстерска война през 1993-1994 г. МВР ги обявява за издирване, но те успяват да избягат в чужбина. Твърди се, че по това време е арестуван в Чехия заедно с Иво Карамански и други момчета за контрабанда на крадени коли. След инцидента Димата Руснака се отделя от Карамански. След връщането им в България заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата Минев участва в създаването на охранителна фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Съдружници в „Интергруп енд партнърс“ са Венцислав Стефанов, Стоил Славов, Милчо Бонев – Бай Миле.
На 7 ноември 2003 г. избухва втората гангстерска война по време на прехода, в която отново участва и Минев. Сикаджии и висаджии застават очи в очи и се хващат за гушите. Хора на Константин Димитров - Самоковеца се бият и стрелят с негови съперници в столичната дискотека „Ескейп“. По време на инцидента в заведението на ул. „Ангел Кънчев“ е имало шумно ретро парти. Според очевидци там са били Самоковеца, Антон Милтенов – Клюна, Красимир Маринов – Големия Маргин. По-късно дошъл Димата Руснака. Оформили се две групи – около Самоковеца и Клюна и около Маргина и Руснака. Започнали размени на обиди, последвало сбиване, след което и стрелба. Подземните босове се изнизват от заведението, преди да дойде полицията.
Екзекуции
2004 г. е черна за лидерите на СИК. На 19 януари Стоил Славов е разкъсан от бомба в асансьора на бизнес сградата на сикаджийската фирма „Интерпетролеум“ на столичния бул. „Джеймс Баучър“ заедно с трима телохранители. На 6 април преоблечени като полицаи отвличат сина на Венцислав Стефанов – Димитър, посред бял ден в София близо до хотел „Плиска“. Въпреки платения откуп от 1 250 000 лв. лично от бащата синът е в неизвестност и до днес. На 30 юли Милчо Бонев, четиримата му бодигардове и още един мъж са разстреляни от килъри също в полицейски униформи в ресторант-градина „Славия“ в едноименния спортен комплекс на ул. „Коломан“ 1 в София.
Атентатът
На 24 октомври 2004 г. идва ред и на Димата Руснака. Привечер в неделния ден той пие кафе в заведението Upstairs на столичния бул. „Витоша“. Излиза оттам към 18,30 ч., говорейки по телефона. Около него са 8 бодигардове. Компанията се придвижва с два мерцедеса G-класа и едно „Ауди”. Докато чакат колите, се чува пукот и босът пада на земята. Гардовете веднага откарват Минев в „Пирогов”, но той вече е мъртъв. При огледи на местопроизшествието става ясно, че килърът е стрелял от апартамент на последния етаж в отсрещната сграда. Необитаемото жилище е на тогавашния депутат от НДСВ Димитър Димитров, който няма нищо общо с убийството – апартаментът е купен неотдавна и дори още не е обзаведен. Убиецът е влязъл в него с взлом. Стрелял е три пъти. Първият куршум е минал покрай Руснака и се е забил в кашпа пред заведението. Вторият куршум попада в рамката на вратата на заведението, но третият улучва Минев в сърцето. Покушението е планирано и изпълнено професионално. Убиецът се е оттеглил без никакви следи.
Версии
Първоначално разследващите смятат, че килърът е чужденец, но такива доказателства не са намерени. По-късно криминалистите стигат до версията, че изпълнител на мократа поръчка може да е Красимир Станчев-Легионера, който 4 г. е служил във Френския чуждестранен легион, но и за него няма доказателства. За Легионера се смята, че е човекът, довел сърбо-хърватската бригада на Робърт Матанич, подозирана за няколко поръчкови разстрела у нас.
Димата Руснака е последната голяма жертва от босовете на СИК. Твърди се, че убийството му слага край на групировката. А само няколко месеца по-късно – през август 2005 г., с куршум в сърцето е ликвидиран и босът на ВИС-2 Георги Илиев, което слага край и на тази групировка. Нито едно от поръчковите убийства не е разкрито.
Наследство
Дмитрий Минев оставя вдовица красива българка и син Александър. След покушението те дълго време живеят в САЩ. Твърди се, че се връщат в страната и тук жената започва да се занимава със строителство и финансов лизинг. Наследството от съпруга й не е малко - през 2002 г. Руснака плаща данъци близо 460 000 лв. Дружествата, в които участва, се занимават с търговия на стоки и горива, туризъм и транспорт.
Мария Кадийска
