-Михаела, представихте песента Need You. Проектът е лансиран в 12 държави, щастлива ли сте от резултата?
-Два дни след премиерата резултатите бяха повече от добри. Песента се роди на Sofia Songwriting Camp в последния ден на лагера с участието на Cristian Tarcea - Monoir и Витали Езекиев, наш български автор. Озовахме се в студиото в момент, в който всеки мисли за вкъщи и свършената работа. Казахме си - давайте да направим най-готиното денс парче. Беше провокирано от енергията ни. Момчетата работеха по продукцията, по бийта, а аз пишех текст... Чудо е, но я създадохме за пет часа. Убедила съм се, че за хубавите неща не трябва много време. Те просто се случват. И така всъщност Need You е проект, с който „Вирджиния Рекърдс“ и лейбълът на Monoir - Thrace Music обединиха сили, за да достигнат до слушателите в чужбина. Песента се слуша в Латвия, Естония, Германия, Полша, Русия, което за нас е голяма радост и щастие и се надяваме тепърва успехите да продължат.
-Това, че песента се популяризира мащабно ви мотивира или до една степен притеснява заради вкуса зад граница?
-Със сигурност ме мотивира, защото мечтаех за това. От четиригодишна се занимавам с музика и нито за миг не съм имала колебание. Докато другите деца са мечтали да бъдат принцеси или балерини – аз знаех, че искам да се занимавам с музика и по-точно с пеене. И със сигурност съм улеснила родителите ми, които винаги са ме подкрепяли. Още оттогава мечтая за големите сцени. Израснала съм с музика на големи изпълнители като Тина Търнър, Селин Дион, Майкъл Джексън, Елвис Пресли и някак си съм наистина закърмена с тази музика. От малка мечтая да стигна до техните висини. Та, по-скоро ме мотивира всичко това, което се случва. Никога не ме е било страх от това какво ще си помислят хората за музиката ми. Ако артистът се вълнува и слушателите го правят.
-Ако получите шанс за развитие в чужбина, бихте ли жертвали живота си тук, т.е. да промените жилището си, обкръжението и пр.?
-Няма нищо по-хубаво от това да постигнеш нещо в собствената си държава. Аз съм много щастлива, че вече седем години с „Вирджиния Рекърдс“ работим и изграждаме кариерата на Михаела Маринова такава, каквато е. И успявам, и съм сигурна, че ще продължа да събирам своите почитатели тук и да правя музика за тях. Българската музика никога няма да остане на заден план. А това, че правим такъв тип крачки не означава, че ще спра да правя музика на нашия език, напротив. В България честно казано съм благодарна за това, че всъщност живея мечтата си – да имам фенове, почитатели, да правя хубава българска музика такава, каквато искам и ми идва отвътре. Но другата мечта е световната сцена. Близките и приятелите ми ще са тези, които ще ме бутат смело и ще ме окуражават да отида - и да не мисля толкова за тях. Аз, разбира се, ще мисля и ще ми е много мъчно, но знам защо отивам, знам какво искам да постигна. Винаги съм казвала, че ще се боря да постигна баланс – и в личен, и в професионален план.
-Декември е месецът на по-грандиозните изяви. Какво да очакват феновете ви?
-През декември обичам да се наслаждавам на коледния уют. Обичам да се затварям у дома към края на годината, защото винаги ми идва вдъхновение точно през този сезон. Уютно е, навън вали сняг, пианото ме чака. Обичам с чаша топъл шоколад да седна и да правя музика. Концерт направих миналия месец, който за мен и „Вирджиния Рекърдс“ беше доста успешен. Готвим концерти, които да стартират от началото на новата година. Декември, разбира се, също ще имам срещи с фенове и почитатели.
-Как се развиват фен-срещите?
-Щастието при мен е, че идват хора от всякакви възрасти. Мога да се радвам на деца от десетгодишна възраст, така мога да се радвам и на хора 30 +, дори 40 +, които наистина намират смисъл в музиката ми. Така че на тези фен срещи е доста забавно, защото с хора от различни възрасти просто няма какво друго да бъде. Хората са много мили. Винаги мислят за това как да ме зарадват с подарък, жест, или думи. Наистина всичко това е много специално, което се случва. Радвам се, че по-големите, които вече са родители, от малки възпитават своите деца с моята музика, което още повече ме трогва.
-Наскоро бяхте в Братислава, какъв беше поводът?
-Братислава, както и Манчестър, Честър и Бирмингам. Имахме три града в Англия с Иван Лечев и Дони. Поводът да бъдем там беше всъщност представянето на концертна наша българска филмова музика. Оказа се, че има доста българи по тези градчета, които жадуват да чуят нещо наше. Красиви и в най-чистия си вид. Глас и цигулка – така представихме този концерт. Иван Лечев на цигулката, и ние с Дони пеем. Беше много трогателно, много сълзи видяхме в очите на хората, много радост, много щастие. Бяхме страхотно посрещнати. Имаме покани за още места.
-Песента ви „Сериал“ е саундтрак към втория сезон на криминалната сага "Пътят на честта". Как протече съвместната ви работа с актьорите?
С приятеля си футболистът Александър Дюлгеров
-Колко много приятелства ражда музиката. Това е уникално нещо. Толкова е интересно, толкова много неща научаваш в един твой ден на работа. „Сериал“ е песен, която правих с Павел, защото той започна да работи върху втория си албум. Исках бързо да види бял свят. Заглавието е много тематично, самият текст, самото послание може да бъде буквално сюжет на филм. Както казват не трябва да спираме да мечтаем, безгранични са мечтите. И месец-два по-късно получих обаждане с много хубавата новина, че „Сериал“ ще бъде саундтрак към „Пътя на честта“. Беше поредното доказателство, че човек не трябва да си слага лимит за каквото и да било. Много се зарадвах. И на снимачния ден успях да се запозная с всички актьори. Успях да се запозная и с екипа, който снима, с режисьорите, самия продуцент на филма. Създадох наистина много красиви приятелства. И всъщност този екип, с който снимахме „Сериал“ сега засне и видеото на Need You. Това е режисьорът Виктор Чучков. Той е израснал в страшно музикално семейство. Както и с Александър Христов, който е продуцент на сериала.
-По време на снимките бяхте отслабнала, все още ли пазите хранителния и тренировъчен режим?
-Да. Аз генетично винаги съм си била слаба. Това, което искам да постигам е заздравяване на мускулатурата си. И тялото ми да изглежда свежо и добре поддържано. Важно е каква храна ядем в днешно време, защото за съжаление повечето са некачествени. Това не означава обаче, че от време на време не си позволявам някакви глезотийки, като да речем любимите ми пилешки крилца, без тях просто не мога да съществувам. Да речем, че съм спряла да ям тестени неща. Факт е, че достигам до тези резултати, които всъщност съм си поставила. Продължавам да спазвам този режим и мога да кажа, че в момента се харесвам повече от всякога.
С Витали Езекиев и Венци Венц
-Приятелят ти е спортист. Той ли се подтикна към този начин на живот?
-Доста ми повлия, защото той не обича да яде пържени, мазни неща. Всичко трябва да е доста изчистено. И в седмицата си имам един такъв ден, в който си позволявам да се глезя. Иначе през останалото време си спазвам режима. Гледам да тренирам три пъти в седмицата. Отделно с майка ми ходим на плуване.
-А празничната трапеза – с ястията или с декора ще се заемете?
-Аз съм по декора, когато съм с мама и тате. Ако съм сама за каквото и да било гости или събиране съм и по двете. Масата трябва да е красива. Родителите ми са виртуози в кухнята. Особено баща ми – той е най-добрият готвач за мен. Даже съм се шегувала, че искам да го запиша в някое от кулинарните предавания.
-Годината е към края си, каква е равносметката?
Иска да се развива на световната музикална сцена
-Буквално вчера ми се наложи да си направя равносметка за годината. И осъзнах колко е успешна, въпреки пандемичните условия. Направо не мога да повярвам колко неща са се случили. Едното е издаване на песни, това, което се случи с Иван Лечев и Дони, отделно завърших бакалавър и записах магистратура.
-Какво и къде записахте?
-Завърших Музикалната академия с режисура и записах пак там само че мениджмънт на музикалните индустрии. Отделно спечелих наградата за БГ албум с дебютния ми такъв - „Стъпка напред“. Класирах се трета в „Като две капки вода“. Имах самостоятелен концерт ноември. Благодаря на семейството ми, на феновете, на абсолютно всички. И си пожелавам 2022 г. да продължава в същия дух, да бъде още по-приказна година за мен и за моите близки. Пожелавам си да бъдем заедно повече от всякога, защото в момента да бъдем заедно и да сме сплотени, са едни от най- важните неща. Да бъдем здрави, това е приоритет номер едно.
Стефани Тонева
