П ризрак на баба не дава на брокери да продадат дома, в който е издъхнала старицата. Това се случва в щата Луизиана. Старото поколение собственици от фамилията Декло, които са директни наследници на баба Адел и са огледани от нея, вече били починали.
А новите първо опитали да я продадат, при това тя вече имала славата на дом, обитаван от духове. Но не успели и накрая решили да подарят къщата заедно с призрака в нея и дори пуснали обяви в националните медии. Но пак ударили на камък. А къщата е известна из всички щати и пред нея има тълпи, искащи да се срещнат с баба Адел, твърди в. „Дейли Стар“.
Адел като млада в семейната къща
Агентът на недвижими имоти Силви Маклейн разказва, че къщата има свой характер, но баба Адел е един добър и приятелски настроен дух. Къщата е построена още през 20-те години на миналия век върху по-стара паянтова сграда от XIX век.
И вече е отесняла за нуждите на новото поколение. Но то не искало да я бута и решило в крайна сметка да я подари на някой желаещ.
Собственичката Доун Декло разказва: „Баба Адел е живяла през 1950-те години. Тя е била малка и много енергична жена. Обожавала е да готви. Кухнята й е била претъпкана с всякакви тенджери, тигани и модерни за времето си уреди. Ние не смее нито един да махнем, само ги чистим от прах, защото баба Адел се разстройва и плаче нощно време. Но иначе е много дружелюбен призрак. Явява се в различни части на къщата. Понякога гледа дали нещо не се е повредило. Обича да се явява и около прозорците и дантелените завеси, но кухнята е нейната стихия“.
После Доун продължава: „Надяваме се, че желаещи ще се намерят. Та този дом идеално подхожда на тези, които обичат историята. Но в историята на семейство Декло тази глава вече е затворена и е време да преминем към нова. Трудно ни е да се разделим с тази къща, но на нейно място трябва да построим по-голяма и удобна за модерния начин на живот“.
Доун разказва, че семейството й е притежавало парцела от 1860 г. „Вярваме, че прабаба Адел е призракът в къщата, но тя изобщо не е заплашителна. Тя доживя почти 90 години и винаги ровеше в тенджерите. Продължава да го прави и сега, както, когато си сложил нещо на печката и някой отиде и погледне в тенджерата и го разбърка, за да не изгори. Тя беше добре известна с това и така, когато живеехме там, я слушахме през цялото време да дрънка с тенджерите, когато имаше нещо на печката. Адел не престана да се занимава с тенджерите и след смъртта си. Може да се чуе как някой вдига капака, но в кухнята не се вижда никой. Аз съм убедена обаче, че това е моята прабаба Адел“.
През 1950-те години бабата издъхва, но духът й остава в къщата
Бабата единствено с тенджерите вдига шум, иначе си е направо възпитан дух, отсичат местните. Адел обаче не дава да се изнасят тенджери от кухнята и проявява огромни сили при всеки опит някой да измъкне посуда. Нейната правнучка Доун обаче вярва, че цялата къща може да бъде пренесена заедно с прабаба й и може би тогава духът на Адел ще намери спокойствие.
Брокерката разказва: „Досега имаше заинтересовани страни, но те оттеглиха офертите си, когато разбираха, че ще струва около 80 000 долара, за да се разглоби, премести и сглоби отново този дом на духове“.
Тя добавя: „Бихме искали тази къща да остане наблизо и някой да я ремонтира. Около 500 души отговориха на тази публикация, но мога да ви кажа, че повечето хора, които ни дадоха сериозна оферта, я отказаха, след като получиха цената да я преместят“.
Брокерката, която е и съученичка на Доун Декло и също е познавала баба Адел, казва, че семейството е готово дори да финансира някои от операции по преместване, ако то е съвсем близо до дома. Фамилия Декло вярва, че няма да се наложи да събори къщата и след като мине суматохата около коронавируса домът ще бъде преместен.
Обмисля се и друг вариантк – тази къща на духове да стане като музей и да бъде ремонтирана. Даже вече имаше оферти в интернет за среща с баба Адел. Други пък предлагат семейство Декло да помоли прабабата дух да даде някоя и друга автентична рецепта.
Георги П. Димитров
