С оциален работник и фотограф – Николай Миланов, има афинитет към гетата. Той се разхожда често в квартал "Христо Ботев” в София, след което сравнява обитателите там с хората с подобна съдба в гетата „Кова да Моура“ и „Амадора“ край Лисабон. Миланов снима всичко, което вижда на улицата, а сега е решил да ни го покаже. Изложбата "Пандемониум" се открива днес в "Квадрат 500".
Николай Миланов съчетава снимането с работните си дежурства, докато се опитва да окаже помощ на хората на улицата. Именно работата му сред представители на нашето общество, които живеят в тежки социално-битови условия или водят уличен начин на живот, определя фотографския му интерес и избора на сюжет.
Към 2021 г. от световното население 100 милиона живеят без постоянен покрив над главата си, посочва БТА. В локален контекст центровете за кризисно настаняване на бездомни хора у нас често не смогват да подслонят големия брой мъже и жени, които, особено през дългите зимни нощи, остават в прегръдката на студа. Някои от сериозните предизвикателства и проблеми, с които ги среща животът на улицата, са социалната стигма, физическият и психически тормоз.
Влияние
Експозицията "Пандемониум“ е повлияна от епохата на романтизма и е вдъхновена от епичната поема на Джон Милтън "Изгубеният рай“. Включените 18 голямоформатни портрета са снимани "на терен“, без предварителна постановка - плод на над 15-годишното "скитане“ на Николай Миланов по улиците на градове у нас и в чужбина в търсене на персонажи, олицетворяващи представата му за "изгубения рай“.
"Цветните фотографски портрети в тази изложба са на хора, които по един или друг начин не са развили своя житейски път според представите и стандартите на обществото и са били в известна степен маргинализирани. Голяма част от тях са от "задния двор“ на обществото, с "вредни“ навици и водят уличен начин на живот", казва Николай Миланов.
"Изображенията са обработени с колорит, характерен за старите майстори. С помощта на тези изразни средства бих искал да постигна съвременен прочит на образите, поставяйки ги в "рембрандова светлина“ и колорит. Целта ми е да бъдат видени от обществото по неочакван и дори леко смущаващ начин. Някои са с библейски вид и целият им живот е изписан върху техните лица. Били са в постоянна борба с доброто и злото в себе си, често злото е взимало превес", казва още Николай Миланов.
За него
Николай Миланов е роден през 1972 г. Дипломиран социален работник е от СУ "Св. Климент Охридски”. Занимава се професионално с фотография от 2005 г. Многократно е бил селектиран да представя работата си в национални и международни конкурси, както и в годишните албуми на "Фотофорум“. Негови кадри са публикувани в издания на УНИЦЕФ и Canon (България). Работи в дирекция "Хора с увреждания, проекти и програми” към Столичната община. Негови изображения са били част от визуалната идентичност, съпровождаща информационните кампании на The Global Fund for Children, УНИЦЕФ, програми по туберкулоза, финансирани от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и др.
Работил е с фотографите Лий Джефрис, Светлана Бахчеванова и Шарлоте Йостерванг по проекти с подчертано социална тематика. Фотопортрети на Николай Миланов се намират в частни галерии и колекции във Великобритания, Португалия, Аржентина, Бразилия, САЩ и др. През 2019 в Софийската градска библиотека е подредена първата му самостоятелна изложба "Следи от улици”, която по-късно е представена и в Бургас. През 2016 участва в организираната от сдружение "Деца и юноши“ изложба "Детство без адрес”, показана в Градската градина в София.
