Продължава поредицата от гостувания на по-колоритните участници от „Игри на волята“ по NOVA в нашето предаване „МачКаст“. След култовия Гатьо, плувкинята Ива Георгиева и човека с най-големи крака в България – Николай Костадинов, дойде време нашите зрители да видят Цвети Станева. Красавицата е на 22 години от София. Тя е професионален жокей и инструктор по езда. Цвети е световен шампион за 2021 година по калистеника и е шампион на България за 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 година. Губи майка си на 6-годишна възраст след нелеп инцидент, затова е отгледана от баба си.
- Цвети, как се чувстваш, след като вече не си част от „Игри на волята“?
- Определено ме хваща яд, като гледам предаването. Спомням си моментите, които преживях през лятото. Чувствам се обаче добре. Хората ми пишат, радват ми се. Получавам много подкрепа от близки и приятели.
- Как се промени твоя живот след участието в най-гледаното предаване?
- Определено предаването ми донесе слава. Това е единствената промяна в живота ми. Както казах, повечето коментари за мен са положителни. Ако има негативни, е важно да не им обръщам внимание.
- Ти беше най-номинираният участник. Как се чувстваше в тази роля, преминавайки през всички перипетии, най-вече липсата на храна.
- Като индивидуален състезател в моя спорт и в живота, обичам да разчитам сама на себе си. По този начин успявам да използвам целия си потенциал. Ако бях по-тиха в играта си, нямаше да съм толкова номинирана. Ако си бях мълчала повече... Социалната игра изигра най-голяма роля в моите номинации. Заради това се налагаше да излизам в индивидуални битки толкова често.
- С кой участник запази добри отношения и след предаването и с кой, както се казва, никога няма да мелиш брашно?
- Повечето участници казват, че всичко е игра. Според мен каквото се случва в предаването, си остава и в живота. Нямам намерение да комуникирам с хора, с които съм се карала и съм имала неразбирателства. Като цяло гледаме да имаме някакви нормални взаимоотношения и да няма напрежение между нас. Калоян к Крум ми останах най-близки, както беше и в предаването. Ива също ми е близка.
- В твоята визитка пише, че си единствената жена, която може да изпълнява силови елемтни за мъже. Като те гледаме колко си крехка, нежна и красива, как успяваш...
- Не е много точно това определение, защото има и други жени, които практикуват калистеника. Трудно е за една жена да напредне в толкова силов спорт, тъй като трябва да развиваме горната част на тялото си. Краката нямат никаква роля. В началото калистениката е нещо страшно и заради това много момичета се отказват. Нямат психиката да го издържат, защото прогресът е изключително бавен. Ние по природа нямаме такава сила, каквато имат мъжете. Този спорт изкисва много време.
- Друго, което разбрахме, е че занимаваш с езда. Ще разкриеш ли повече подробности?
- Ездата ми е по-голямата страст от калистениката, всъщност. Започнах да яздя на 15 години и в момента съм инструктор по езда. Имам собствен кон и дечица, които тренирам как да скачат.
- Как се казва твоят кон?
- Моят кон се казва Лотус.
- На какво е кръстен?
- Предполагам на цвете, не знам (смее се). Името не се избира току така. Има уловка. Трябва да има буква и от бащата, и от майката.
- На какво те научи жокейството?
- Това е страст, чувство, емоция. Аз когато започвах ездата, съм заспивала с мисълта за коне и желанието ми да яздя. Научи ме на смелост. Тук все пак не разчиташ само на себе си. Ти си в тандем с едномного голямо и силно животно,което трябва да контролираш и да му показваш как да изпълнява твоите команди.
- Къде е клубът за езда, където тренираш дечицата?
- На конна база „Хан Аспарух“ до стадион „Славия“. Близко до центъра, има си място за уроци и закрит манеж, открит също... Може да се научат да прескачат препятствия, да се разхождат, всичко...
- Помогнаха ли ти тези неща в „Игри на волята“?
- Конният спорт не е толкова натоварващ физически. Там има голяма роля психиката на човека. Аз съм физически подготвена от калистениката, но ездата допринесе за психическото ми състояние. В „Игри на волята“ нямаше езда (смее се). Така че тя не ми е помогнала освен психически.
- Коя е Цвети в живия живот?
- В живота си не съм толкова подтисната, така да кажа. В игрите не успях да покажа себе си на 100 процента. Нито качествата си като спортист, все пак като световна шампионка трябваше да покажа повече от себе си. Имаше какво повече да покажа, но отпаднах.
- Финалната битка спомняш ли си я?
- Спомням си я, да. Даже на нея бях най-уверена. Бях мотивирана за постигането на целите си и бих дала всичко, за да ги постигна. Тогава имах дота преднина на сушата. В момента, в който разбрах предимството, ми стана особено и се досетих, че мога да не успея.
- Как минава един твой ден?
- Тренирам, изкарвам децата да яздят. Иначе излизам с приятели и ходя в университета.
- Когато Гатьо ни беше гост, той каза, че когатпне тренира сериозно, тренира 6 пъти в седмицата. Ти по-колко пъти на ден го правиш?
- Драстично съм намалила тренировките, един-два пъти седмично. След „Игри на волята“ имах проблем със стомаха заради цялото това преяждане в резиденцията. При мен проблемът не дойде от глада. Свалих много рязко 4 килограма, а аз по принцип съм много лека. Получих някакви киселени. След като излязох от „Игрите“, два дни, каквото и да хапна, започвах да го връщам. Гадеше ми се, не можех да ям абсолютно нищо. Получавах подутина и бях на системи. След това месец и половина бях на антибиотици и лекарства, както и на бисквити. Така изгубих цялата си мускулна маса, прогреса си... Сега постепенно се опитвам да намеря мотивация отново да започна да тренирам.
- Какво те накара да участваш в „Игри на волята“?
- Беше ми много интересно. „Игри на волята“ е голямо предизвикателство. Не е нещо лесно, и за психиката, и за физиката. Исках да предизвикам себе си с нещо ново, нещо интересно. Търсех отново тази тръпка, която имах в състезанията и исках да я изпитам на арената.
- Трудно ли беше да си изолиран за толкова много време?
- Много хора подценяват „Игри на волята“. Кастингът е насочен към физическата ти подготовка. Няма въпрос: „Колко време можеш да гладуваш“. Или да ли си окей да нямаш никакви хигиенни условия. Аз съм търпелив човек, успях бездействието да го приема добре. Все пак в един момент да удавяш в мислите си. Няма какво друго да правиш освен да мислиш за отвън и за предаването. Близките ти липсват много. Ние сме месец-два вътре, а това чувство се изостря и от самия глад и напрежение. Гладът се търпи до едно ниво, но после искаш да направиш всичко възможно, за да се нахраниш.
- Тоест гладът е истински. Не е както си мислят някои хора, че ви хранят зад кадър?
- Гладът е нещо страшно, подценихме го. Аз лично се справих, не съм тръгнала да се отказвам, нито съм се оплаквала. Първите дни така бях настроила психиката си, че да не го усещам. Чудех се как не усещам глад 5-6 дни. После обаче тялото изнемогва и психиката се изотщава, започва да се усеща гладът.
- Изпитвало ли е тялото ни нешо подобно преди?
- Не, никога не съм изпитвала подобен стрес. Тялото ти да не поема никакви добавки и да не подхранва организма... Така желанието ти за битка и за победа изчезва. Всичко вече е на воля и на магия даже.
- Когато ни беше на гости Ива каза, че сте разбрали какво е да имате покрив на главата и да усетите какво е една филийка хляб?
- Това беше най-ценното нешо за нас. Когато отидохме на стопанството, не можех да осъзная колко е прекрасно това нещо, което ми се случва.
- Кой е твоят фаворит в предаването?
- Аз в предаването така и не можах да се доближа до племето на старейшините. Ние на арената не виждаме кой как играе, защото там трябва да се състезаваме. Като гледам сега предаването, Момчил ми е фаворит. Като гледам това племе, все едно не съм била в „Игри на волята“, нямах досег с тях.
- А защо толкова много те номинираха?
- Изразявах си много мнението и не си мълчах. Дори и да не бях права за някои неща, аз си отстоявах позициите. Има хора, които мълчат повече, това също е стратегия за оставане по-напред. Аз реших да бъда себе си, нямах маска, не се криех. Изцяло се отпуснах и си казах какво ми е на сърце.
- Защо калистеника? Нямаше ли женски спортове, че ти избра такъв силов спорт?
- Калистеника от съвсем скоро се нарича този спорт. Това е стрийт фитнес, стрийт уоркаут. Българите винаги сме били най-добрите, на световно ниво. Но не е бил толкова развит. Аз още от 5-и, 6-и клас, започнах на лостовете в двора на училището. Спортът ми се стори интересен и аз като динамично дете исках да се занимавам с нещо подобно. Да се катеря, да скачам, бях физически активно дете. Напреднах за нула време и прогресът при мен беше впечатляващ. Нямах никакво напрежение, дори не помня как се научих да правя подобни силови упражнения. Аз бях супер малка, крехка и лека. Отивам на лоста и започвам да правя силови упражнения и хората си викат: „Какво му става на това дете?“.
- Колко лицеви опори можеш да направиш?
- Не съм наблягала на лицевите опори. Аз съм по-силна в набиранията. Там максимумът ми е 20, като изпъвам лактите до долу и набирам догоре над брадичка. Абсолютно чисти набирания, 20, което за жена е доста сложно...
- ... то и за мъж е сложно...
- Да, да. Лицевите не съм добра, там около 30 мога.
- Доста фенове сигурно ти пишат след предаването. Ще разкриеш ли дали имаш човек до себе си?
- Не обръщам внимание на феновте мъже, защото си имам приятел. Ммого ме подкрепя, гледаме предаването заедно. Той трябваше да се запише с мен за „Игри на волята“, да бъдем заедно. Но аз се радвам, че не го направи, защото със сигурност един от нас щеше да страда много на чистилището. Искам да го мотивирам се запише за другия сезон. Според мен той ще има много големи шансове, като много добър състезател. Разбираме се, много се обичаме. От година и няколко месеца сме заедно вече. Подкрепя ме във всеки един момент.
- Какво следва за Цвети в живота? Каза, че си студентка?
- Плакат и реклама уча в момента. Четвърта година съм. Все още се чудя дали това е моето нещо. Обичам спорта, да съм по-активна. Конният спорт много ми харесва, а и децата обичат да го практикуват. Да ги тренирам и да виждам прогреса им, ме кара да се чувствам много добре като треньор. Искам да постигнем възможно най-много там. След това ще се настроя към нещо по-постоянно.
