Вечното дерби е истински феномен и хора от всяка послойка вибрират с големия мач – от чистача до политика, от шофьора до директора на голяма корпорация, от общия работник до легендарния музикант. Точно заради това гост в подкаста на „Мач Телеграф“ – „МачКаст“ беше големият цесекар Кольо Гилъна. Истинското му име е Николай Йорданов и е сред символите на рок и пънк музиката в България в годините на прехода. Той е легендарният фронтмен на група „Контрол“, която прави фурор в началото на 90-те с албума „Леле, како“ и парчета като „Най-щастливият ден“, „Обичам те, мила“ и други. „ЦСКА и Арсенал са ми любимите отбори. С кой от двата да започна“, разкри той, след което започнахме интервюто.
-Какво очакваш от Вечното дерби след двата шамара, които и ЦСКА, и Левски понесоха преди неделния дуел?
-В този мач искам едно – тези футболисти на ЦСКА да покажат дух и характер. Как ще завърши мачът никой не знае. Понякога по-слабият отбор побеждава, защото в момента ние сме по-слаби като форма. Искам да няма съдийски скандали. Очаквам феновете и на двата отбора да са по-цивилизовани. Както и да завърши срещата, шампионът вече е предопределен. Ние, както всяка една година, се боричкаме за второ или трето място.
-ЦСКА обаче има шанс за спечелване на Купата на България?
-Като игра нямаме шанс, според мен. Но нека да кажем, че имаме.
-Предполагам много пъти са те питали, но кой е първият ти мач на ЦСКА и как се запали ти „червената“ идея?
-Аз се запалих от моя чичо, Бог да го прости, на 5 годинки. Той беше голям фен на ЦСКА и ми викаше „ЦСКА, ЦСКА“. Аз много обичах чичо си, но не можех да кажа „ЦСКА“, а „ТеТеКа“. Тогава съм бил на 2 годинки. Първият си мач не си го спомням. Спомням си обаче един мач на „Васил Левски“ срещу Локомотив София. Говоря за времената, в които играеха Митата Якимов, Пенев, Никодимов, в Сектор „Г“... Стадионът се пълнеше час и половина преди мача. Издебнах някакво затишие, за да се изцепя и баща ми вика: „Аз те чух по телевизията“. Малко беше предобрил нещата, защото не можеше да ме чуе по телевизията. Аз от тогава си имам този мощния глас. Но не си спомням дали това е първият мач, защото аз ходех на много срещи. Бил съм на емблематични двубои – 2:0 над Ливърпул, с двата гола на Стойчо Младенов. В последно време обаче намалих ходенията, защото „Армията“ беше тотален погром. В сектор „В“ всички седалки бяха начупени, те бяха опасни са здравето. Можеш да си нарежеш краката, а ако се спънеш и паднеш – да си нарежеш дроба, например. Аз обичам да ходя на по-спокойни мачове.
-А когато гледаш вкъщи по-нервен фен ли си?
-О, да. Един комшия над нас пусна дипломатическа нота в писмо, че много шум се вдига. Съгласен съм, но това е в периода до 22 часа. Имам силен, пробивен глас и когато вкараме гол става страшно, а когато на нас ни отбележат, също става страшно, само че в обратната посока. Много съм емоционален и предпочитам сам да си гледам мачовете.
-Какъв резултат виждаш в дербито?
- Един хикс, 1:1. И двата отбора не сме в цветуща форма. Последият мач на Левски не беше добър, но пък те могат да се мотивират три пъти повече и да ни бъде много трудно.
-Кой мач никога няма да забравиш и на кой мач викаше най-много?
-Никога няма да забравя когато с „Контрол“ бяхме на турне в Ловеч. В хотела, в който бяхме настанени нямаше телевизор, в нашата стая. Платих си пари, за да се преместя в апартамент с телевизор, тъй като в деня преди концерта беше Вечното дерби. Купих си 5 кенчета бира, изпих ги и петте, но така се падна, не е било нарочно, но бихме с 5:0 с четирите гола на Христо Стоичков. Всяко изпито кенче го хвърлях долу на улицата, защото ние бяхме в центъра на града. Тогава се изкефих чудовищно. Яд ме, че е ако бяхме натиснали повече, можеше да подобрим някой от техните рекорди.
