Приятелката ми е идвала с мен на снимки, знае какво работя, признава сензацията
Екатерина Томова
Димитър Пенев
Владимира Влахова е една от най-интересните и пъстри участнички в Hell's Kitchen. За съжаление, нейното участие в хитовия риалити формат на NOVA приключи твърде рано, но тя признава, че това няма да я откаже от готвенето. Напротив, мотивира я да продължава да се вихри зад котлона.
Влади, която от дълги години живее в Барселона, се прибра в Испания веднага след излизането си от Кухнята на Ада, но се включи онлайн специално за почитателите на „МачКаст“ и ни разказа с какво е заето ежедневието й, продължава ли да снима филми за възрастни и от кой е любимият й футболист от Барселона, на които тя симпатизира.
- Влади, вече не си в „Кухнята на ада“, но определено успя да се превърнеш в една от любимките на зрителите. Разкажи ни за приключението, наречено Hell's Kitchen, което те доведе от Барселона в София.
- Като много неща в живота си на шега се записах в Hell's Kitchen, защото си казах – мога да готвя супер, аз вкъщи готвя вкусно за моята приятелка, за моите приятели и всички са много щастливи. Казват ми, че ми се отдава и затова и се записах. Видях обаче, че не е толкова лесно, колкото изглежда от вкъщи. И сега малко съжалявам, че не дадох повече от себе си или пък да се докажа повече. Имах желание и да живея още в България и да имам връзка с повече българи. Много неща ми останаха да ги изживея още. Но пък изживях много други като влизането в риалити шоу. Това за мен беше голям експеримент. Винаги ми е било много интересно, особено пък като беше и за готвене. Не е само да спиш, да ядеш и да си говориш, ами трябва да учиш здраво. Беше екстремно, но суперготино.
- Какво успя да научиш за себе си от целия престой в „Кухнята на ада“ и какво научи от шеф Ангелов, когото фрустрира с това какво работиш?
- От шеф Ангелов научих, че трябва да използваш момента. Да не мислиш какво става извън тези 4 стени, защото ми липсваше домът ми. Сред толкова непознати хора като че ли се чувствах като че не на място. Всеки си има силен характер. В личния си живот не бих оставила някой да ме настъпи. Там не че се оставях, но не смеех да кажа на хора, които имат толкова опит в кухнята, как се прави това или онова, въпреки че имах идея. Няколко пъти излизах, все едно не знам или съм бавен човек. Трябваше да се натисна повече и да не чакам другите да ми дадат възможност, за да се докажа.
- Би ли се включила отново в подобно преживяване независимо дали в България или Испания, където живееш вече 20 г.?
- Да, бих се включила. Всички риалити шоута винаги са ми били голямо удоволствие да ги гледам. В България не съм ги гледала всъщност, но в Испания има различен вид игри за оцеляване, за готвене формати. От готварските шоута съм най-много вдъхновена. Започнах да се паля повече по кухнята, откакто моята приятелка ми показа такива предавания от различни страни. Бях гледала всъщност българския Hell's Kitchen, защото чрез него показвах какъв език е българският на приятелката ми. Беше ни интересно да учим думички заедно.
За мен риалити предаванията са страхотен социален експеримент. Аз съм интересен човек, защото разбирам, че много хора не са като мен да си казват всичко. Според мен обществото има нужда от различни хора. Не всички трябва да сме еднакви. Всички сме уникални, но не е нужно да сме толкова скромни. Може би някои хора имат повече желание, повече изкуство в тях и целият свят трябва да се запознае с тях. Не мисля, че аз съм най-специалният човек на света, но мисля, че мога да дам много на социалното гледане на хората към моята работа, сексуална ориентация и начин на мислене. Аз съм много либерален човек. Мисля по испански, така да се каже. Тук животът е доста по-различен от България. Моите родители не приемат моята сексуална ориентация. За работата няма да коментирам дали я приемат или не. Естествено че не я! Повечето от родителите не биха я приели. За мен това е нещо нормално, защото в България още не е прието жените да имаме отворен сексуален живот, камо ли да печелим пари от това. И то пред камера. За българите това е все едно голямата работа. А то е съвсем нормална работа де факто. Много хора се занимават с това от много години. Още преди розовите коси е имало актриси като мен. Бих искала да дам още повече от себе си (смее се).
И за началото на въпроса да се върна - ако мога да се върна в „Кухнята на ада“, бих. Шеф Ангелов, ако има възможност – връщам се!
- Надяваме се шеф Ангелов да гледа и прочете това интервю и да премисли! От 6 г. се занимаваш с филми за възрастни. С приятелката ти сте заедно от 5 години, което означава, че тя е знаела с какво се занимаваш, когато сте започнали връзката си. Има ли ревност от нейна страна?
- Киното си е кино. Дори когато сама си снимам филми в апартамент. Тя знае какво се случва на снимачната площадка, защото съм й разказвала. Когато се запознахме, тя знаеше с какво се занимавам, имаше свое мнение – знаеше, че е просто работа. И колкото и добър актьор да си – 70% е фалшиво. Аз съм й разказвала много пъти какво е да снимаш такъв тип неща. Идвала е с мен на снимки, когато не съм била първа актриса. Била е до мен и сме били като публика. Знае какво е. Знае как се спира – казват – спрете сега, за да мръднем камерите, застани така, погледни повече камерата, обърни тялото си не знам си как. Тези всички неща за мен са я накарали донякъде да е спокоен човек и да не мисли за такива неща. Аз не усещам любов към нито един човек, с когото работя. Нито пък бих я заменила за някого от тях. Не е едно и също да имаш интимност с някого в затворена стая и да си пред камерите, да има цял екип пред и зад теб. На 10 мин. да се спира, да се пие вода, да се хапва бисквитка. Такива неща в нормалния интимен живот на хората не се случват. При снимките всичко е перфектно и нагласено. Хората би трябвало да знаят, че е фалшиво. А ние сме актьори и защото сме добри актьори, се получава толкова истинско като на милиони хора в леглата в къщите им.
- Докога смяташ да се занимаваш с това?
- Смятам да се занимавам с това, докато мога. Аз започнах от много рано. Имах си друга работа и я комбинирах. В момента обаче това е първата ми работа. Имам си страница и оттам печеля пари. Това ми е заплатата. Имам много направени видеа и постоянно ги движа. В момента само спестявам и за в бъдеще трябва да имам нови проекти, защото искам да се развия малко повече. Не че имам нужда финансово от друга работа, но имам нужда от повече вдъхновение. Затова влязох и в Hell's Kitchen. Затова искам да се развия и в готварския жанр донякъде. Мисля, че още 10-15 години мога да се занимавам само с това, но се надявам да имам още нещо, написано на дъската, и да бъде полузадраскано. Например проект, свързан с кухнята, видеа. В такъв момент от живота съм, в който искам приключения. От 18-годишна не съм спряла да работя и искам да се забавлявам, честно казано.
- Много си пъстра, разнолика, сладка. Не мога да си представя как работиш и в съда?
- Ами ето така – заставам сериозна (смее се).
- С какви хора се срещаш, знаем защо повечето от тях са там?
- Винаги ми е било много трудно. Към момента тази работа ми е на втори план. Като влязох да работя там, ми беше много интересно. Веднъж превеждах на полицията за нещо, свързано с трафик на наркотици. Трябваше едни подслушани разговори да ги преведа на испански писмено. Беше готино като изживяване. Другите неща не са толкова готини. Например най-вече превеждам на българи в затвора, които са направили някакво престъпление. Малко е гадно, защото виждаш твой сънародник пред съдията. Има много българки и българи, които крадат и мамят. Най-вече това са престъпленията. Поне тук в Испания. Много е тъжно, но аз отивам и си върша работата. Превеждам им да си знаят правата и какво се случва, това е моята работа. Винаги с мен има полицай и не се притеснявам. Иначе е интересна работа, защото си на интересно място като съда. Въпреки че е тъжно да гледаш тъжни ситуации. Разбираш неща от живота, които са сложни.
- Ако някой не знае коя си и с какво се занимаваш, как би се представила?
-Аз съм борбено мъжко момиче, въпреки че съм много сладък човек и обичам винаги правилното да цари в живота. Не да е по правила, не ме разбирай грешно. Правилата са правилата на живота – да си добър човек. Да правиш път на мравката, но да не се оставиш да те стъпче слон. Много съм усмихната и се радвам на живота. Наслаждавам се на всеки облак, на всяко птиче, защото животът е уникален за мен.
- Нашият „МачКаст“ е спортно предаване, в което търсим винаги спорта във всичко. Ти спортуваш ли нещо и гледаш ли футбол, все пак Барселона имат история в тази игра?
- Следя различни спортове, най-вече футбол, защото тук това се гледа. Във всяко заведение дават футбол постоянно. Много обичам да ходя на Камп Ноу. Футболът е много готин спорт. Тук-таме познавам и футболисти покрай работата си. Понякога се правят купони и се събираме хора тип инфлуенсъри и от различни жанрове. Харесвам много плуването. Като малка бях записана да плувам в Бургас, после продължих и в Испания, като дойдохме. Имам няколко сребърни медала в междуучилищни състезания. Харесва ми и да ходя на фитнес. Не съм в отлична форма, не съм мускулеста, но гледам да съм в добра форма и да се чувствам добре. Аз постоянно се движа. Заради работата ми понякога не мога да се храня правилно. Най-големият релакс в деня ми е, като отида до фитнеса, да вляза в басейна и после в сауната.
- Кой ти е любимият играч от Барселона?
- Гави!
- Пожелавам ти да се срещнеш с него, да му кажеш, че сме си говорили, и да го поканиш в „МачКаст“.
- Със сигурност, ако го срещна!
