Тодор Кючуков е тясно свързан с ЦСКА. Той е юноша на „червените“, като записва 32 мача за тима. През 2024 г. се връща в отбора като част от щаба на Александър Томаш. „Червените“ стигнаха и финал за Купата на България, който загубиха. После дойде и краха срещу Арда в плейофа за Европа. Така приказката на Томаш и неговият екип приключи. Самият Кючуков, който е на 48 години, е играл още за Черно море, Марек, Родопа Смолян, Сигма Оломоуц, Бейра Мар, Уралан Елиста, Македоникос, Спортист Своге, Ком Миньор, Банско и Бдин Видин. Носител на Купата на България през 1998/99 с ЦСКА, вицешампион през 1999/00 и бронзов медалист през 1997/98. Работи с Александър Томаш още от Банско, като са били заедно още в Етър, Верея, Берое, Локомотив Пловдив, Спартак Варна и ЦСКА. Тодор Кючуков не специален гост в подкаста на „Мач Телеграф“ – „МачКаст“.
- Нека започнем с ЦСКА – предполагаме следиш родния си клуб?
- Разбира се. ЦСКА е моят клуб от дете. Няма как да него следя, а и доскоро бях част от треньорския щаб.
- Как видя мача с Локомотив Пловдив, завършил 1:1. Ти също така си работил и на „Лаута“?
- За мен това беше очаквано. В последната година и половина, в която Душан Косич е треньор на Локомотив, отборът играе доста успешно срещу фаворитите. За него играта трябва да е прагматична и без рискове. С оглед на терена, ЦСКА трябваше да положи повече усилия. Терените са проблем за развитието на играта в България. За ЦСКА проблем бе и натрупаната умора, макар и да имат дълга скамейка. Просто играта не се получи и резултатът беше заслужен. Ако терените не се оправят, ще тъпчем още много време на едно и също място.
- Нека те питаме нещо и по твоята специалност – вратарите. По твое време в ЦСКА бе привлечен Фьодор Лапоухов. Какво бъдеще предвиждаш ти на беларусина?
- Това ми е болна тема. Аз бях човекът, който предложи да го вземем в ЦСКА. Аз го анализирах и събирах нужната информация. В онзи момент нямахме нужда точно от вратар, защото имахме Густаво Бусато и Иван Дюлгеров, които са равностойни. Бях много критикуван, защо водя нов вратар, при положение, че имаме най-добрия в България... И защо ни е някакъв си страж от Беларус. Играта на вратаря в последните години обаче много се разви. И сега атаките започват именно от вратаря. Вече не можеш да излезеш от висока преса с всеки вратар. Профилите на Бусато и Дюлгеров не бяха такива. Ние с Александър Томаш работим повече от 15 години, знаем си и кътните зъби. Знаем какво изисква той и какви профили играчи иска. Влезе ми Лапоухов в радара след мачовете на Беларус с нашите национали. Вкарах си го в системата и когато станахме треньори на ЦСКА, аз се възползвах от това. Знаех, че няма да е скъп, защото идва от Беларус. Ние дадохме шанс на нашите вратари, но видяхме, че имаме пропуски в играта с крака. И тогава решихме да действаме. Направих си проучване за него. Гледах го и срещу Панатинайкос в Гърция, когато все още беше в Динамо Минск. Аз не искам вратар, който просто ми пази вратата, който да е шут-стопер. Ние искаме да играем футбол и за нас беше много важно стражът да може да играе с крака. Исках да разбера какъв характер е той. Говорих с мой приятел, играл в Динамо Минск. Той познаваше първия треньор на Фьодор. С него уцелихме едно момче с голяма перспектива. И до ден-днешен хора ме благодарят, че съм открил и докарал Фьодор Лапоухов в ЦСКА. Това ми носи удовлетворение, защото още тогава знаех, че съм открил диамант. Едно, че с него клубът ще направи успехи на терена, а друго, че след една година, ако продължава в тази възходяща линия, може да отиде в някоя от топ 5 първенствата. Това трябва да е неговата цел.
- Не беше ли проблем за вас като треньори да махнете любимеца на феновете – Густаво Бусато, и да дадете шанс на младо момче от Беларус?
- Тогава избързахме малко с включването на Федя. Това беше грешка, но трябваше рано да го хвърлим в битките. Той беше на 21 години, извадихме го от зоната му на комфорт и беше ясно, че нямаше как да е перфектен. Веднъж му вкараха от центъра – Салидо от Берое му отбеляза в Пазарджик, а ние бихме с 2:1. Тогава просто ние атакувахме и той беше излязъл напред. Но Лапоухов трябваше да седи именно там. Но се случват много такива голове в европейския футбол. Спортният директор на ЦСКА в онзи период – Пауло Нога, също бе съгласен с мен. Фьодор беше изиграл 46 мача за Динамо Минск предходната година, изгледах ги всичките и не видях типична вратарска грешка. Проблемът тогава беше, че Бусато си беше спечелил симпатиите на феновете. Тогава му казах на Федя, че трябва да блесне в голям мач. Така и стана. Направи едно голямо спасяване срещу Лудогорец, мачът завърши 0:0, и от там захапа.
- Какво се случи във финала за Купата на България срещу Лудогорец през 2025 г., който загубихте с 0:1?
- Нещо се счупи тогава. Тогава Лудогорец ни надхитри. Ние направихме като тактическа и психическа подготовка за мача всичко както трябва.
- Тази грешка на Тибо Вион тогава на какво я отдавате?
- Това беше изритана топка, загубихме едно единоборство в средата на терена, топката падна зад гърба на Вион, който имаше 10 метра аванс пред Кайо Видал. Това беше индивидуална грешка, тя дойде от самото напрежение и очакванията от големия финал, игран пред 40 000 наши фенове. И до ден-днешен настръхвам като се сетя... За съжаление повечето футболисти не можаха да преодолеят шока от тази глупава грешка, нямахме го лидера, който да вдигне отбора на терена. Така мачът влезе в едно русло, след което за съжаление загубихме.
- Щеше ли да е още в ЦСКА Александър Томаш, ако имаше късмета на Христо Янев?
- В спорта и в живота, без късмет - не става. Този късмет понякога липсва точно в момента, в който да направиш голямото. Спомняме си и за прословутия късмет и на Димитър Пенев. Нас не ни покриваше този късмет, точно когато можеш да станеш велик, нещо се объркваше.
- Съжалихте ли в някакъв момент, че оставихте Спартак Варна, който тръгна много силно с вас начело, за да отидете в ЦСКА, в който нещата не ви се получиха?
- Не сме съжалявали. Може би в онзи момент действахме много емоционално. В ЦСКА ни очакваха много подводни камъни. Докато в Спартак Варна направихме нещата по нашия си начин. А в ЦСКА започнахме по средата. Но ние сме израснали в този клуб, той ни е дал път в живота. Знаехме, че един ден ще работим в ЦСКА. Всичко обаче стана за 2 дни и нямахме време да помислим без емоции. В един момент ние бяхме жертвите, които изгоряха за всички грешки – и като организация, и като селекция.
- Защо футболист с впечатляваща визитка като Лиъм Купър не успя в ЦСКА?
- Винаги съм казвал, че българската лига е особена. Дори и треньори със сериозни визитки се провалят тук. Същото е и с някои играчи. Когато ние се върнахме в ЦСКА, хората, които движеха селекцията, ни казаха, че трудно привличат класни играчи. Ние решихме да рискуваме с едно такова име, за да може после по-лесно да идват качествени чуждестранни играчи. Заради това взехме Лиъм, който е бивш капитан на Лийдс, играл във Висшата лига. Повечето хора смятат, че като се предложи голяма заплата, футболистът ще дойде. Не е така, защото знаем каква е инфраструктурата в българския футбол. Той е готов да отиде за по-малко пари в страни като Полша или Унгария, защото знаем там какви стадиони има. Дори и да взима 10 000 евро по-малко на месец, пак ще предпочете да отиде там. Много играчи, които можехме да вземем, отидоха в страни като Словакия, Полша или Словения. Не по-силна лига от нашата, но по-подредена. За Лиъм ние говорихме със Стилиян Петров, с Илия Груев-младши и с Димитър Бербатов. И тримата ни казаха, че той е лидер и професионалист. Той беше свободен агент, заради което условията му като заплата са по-сериозни. Това е нормално. За съжаление Лиъм направи една-две травми, когато точно влизаше във форма. Така и започнаха някакви настроения срещу него от феновете. Излезе информация за заплатата му, а с това се обърна и каруцата. Той обаче беше единственият човек, на който отборът му имаше респект. Никой друг не беше уважаван колкото него. Когато тропнеше по масата, всичко млъкваше. ЦСКА имаше нужда от лидер.
- Имаше ли културен шок при него. Той дойде след толкова мачове във Висшата лига и дебютира на „Тича“...
- Със сигурност. Той за мен е завършен професионалист и не си позволи да критикува стадиони, съблекални и бази у нас. За разлика от други, които нямат неговата визитка. За пръв път се появи на наш мач в „Надежда“, като беше в ложите. След това влезе в съблекалните и... това е проблем. С цялото ми уважение към Локомотив София. В България за съжаление имаме само 3-4 стадиона, които стават за сериозен футбол.
- ЦСКА е близо до стъпването на новата „Българска армия“. Ти посещавал ли си стадиона след строежа?
- Още не. Чакам с нетърпение официалното откриване. Със сигурност това е пътят. Така се прави качествен футбол.
- Кои български вратари в момента би отличил?
- Преди да вземем Лапоухов в ЦСКА, имаше възможност да привлечем Светльо Вуцов. Имахме си своите съображения – той има фамилна история с Левски. Щеше да му бъде рисково в ЦСКА. Него винаги съм го харесвал. В последните мачове явно минава през труден период, но просто трябва да го преодолее. Иначе държи доста добро ниво в последните години. Всеки прави грешки, но е важното как се изправяш след тях. Иначе за мен един от най-големите таланти е Алекс Божев. ЦСКА го изпусна и в момента той е в ЦСКА 1948. Беше в Славия Прага и не знам защо се върна в България... Има сериозен потенциал, исках да го взема още, когато бяхме в Локомотив Пловдив. Тогава не се получиха нещата. В момента показва добро ниво и заслужено е част от националния тим. Ако си развие потенциала, дълго време ще имаме вратар за държавния отбор. Мартин Величков е мое момче. Той има добра работна етика и е дисциплиниран. Още преди време му казах, че ще стане национал на България и ето, че това стана. Аз можех да го взема в Локомотив Пловдив, но Мартин Величков в онзи период не беше готов за елита. Аз му казах, че ще го следя, но да си намери отбор, в който да играе постоянно. Така и направи и след време го привлякохме в Спартак Варна. Те вече се бяха договорили с Максим Ковальов, но аз предпочитах едно българско момче. И след като си тръгнахме, той продължи да играе много силно. Дори след един мач на ЦСКА със Спартак Варна, в който победихме, му се накарах, в кръга на шегата, че спаси сигурно 10 положения.
- За момента най-скъпият вратар, с който си работил, е Динко Хоркаш. Каква беше неговата история?
- Динко, както и Лапоухов, е лично мой избор. Тогава в Локомотив Пловдив имахме Илко Пиргов, един германец с много пропуски, и младият Крис Томов, който сега е в Черно море. Трябваше ни вратар, който да може да играе добре с крака. Аз исках да вземем Иван Караджов, който заедно с Владо Стоянов беше един от последните мохикани. Но нещата с него не се случиха. Говорихме и с Димитър Евтимов, който предпочете да остане в ЦСКА. Предложиха ни един румънец, играл във Фейенорд и Шахтьор. Той обаче беше скъп за Локомотив Пловдив. С нашия бюджет трябваше да намерим нещо, което да ни свърши работа. Така ми попадна Динко Хоркаш, чиято статистика беше доста зле. Статистиката обаче не е основното. Имам си компоненти, които са много важни за мен – бързина, крака, позициониране. Ние го взехме на 23 години. Той беше изграден в академията на Динамо Загреб, но конкуренция му беше Доминик Ливакович, който сега е в Барселона. Преотстъпваха го в различни отбори, а последно беше в Пошуе от Босна и Херецеговина – осми от 12 отбора. Никой нямаше да му обърне внимание. Но аз казах на Томаш, че сме намерили вратар. Клубът му прие нашата оферта, която беше смешна. Исках договорът с него да бъде за 3 години, защото първата година е адаптация, втората – развитие, а третата – печалба. От Локомотив Пловдив обаче подписаха договор за 2 години с него... Тогава щях да се застрелям. Никой чужденец не идва за емблемата, всеки иска да си оправи живота, защото кариерата на футболиста е 10-15 години. Беше тегава ситуацията с него. Той подписа с Лас Палмас, когато те бяха част от испанския елит. Там първи вратар беше Яспер Силесен, по-опитен вратар, минал през Барселона. Във втория си сезон, който вече беше във второто ниво на испанския футбол, Динко Хоркаш стана вратарят с най-висока финансова стойност в Сегунда Дивисион. Сега направи трансфер в ОАЕ, преминавайки в Ал Васл за 4,5 млн. евро. Ако Локомотив Пловдив си беше изиграл картите правилно, щеше сега в касата на клуба от Хоркаш да влязат едни 10%.
- Как са работеше с Христо Крушарски. Една доста актуална личност напоследък?
- Много трудно. Той е готин човек, но иска да контролира всичко и да казва какво ще се случва. Когато той извади Динко от състава, ние имахме реален шанс да играем евротурнири. Така можеше да докараме 400-500 000 евро на клуба. Христо Крушарски реши да покаже, че той е шефът и остави Динко Хоркаш извън състава, при положение, че има договор. Той извади най-добрия си играч от отбора заради его. В световен мащаб често футболисти с изтичащи контракти играят до края на сезона, макар и да знаят, че след това ще си тръгнат. Така беше дори и с Килиан Мбапе. Бях разочарован и заради друго – че покрай Динко Хоркаш, и Крис Томов, който има голям потенциал, щеше да расте. Още малко му трябваше на него, но решиха, че той ще стане титуляр. Ние сме работници в този клуб и се съобразихме. Жертвахме обаче едно младо момче, което можеше и сега да е в Локомотив Пловдив, а не в Черно море. Взе се и Мартин Луков, който беше стария любимец на публиката. В онзи период той чисто функционално не беше готов за игра. Христо Крушарски, ако беше анализирал нещата правилно, щеше да разбере, че ние ще сме му от полза. Така беше и в Берое, където докарахме най-много пари от трансфери...
- Ще видим ли скоро Александър Томаш отново треньор на роден отбор или такъв от чужбина, защото често се спекулира?
- Очакваме скоро време да има новина. Имаше контакти с отбори от България и чужбина, но решихме да не бързаме. Сърбят ни ръцете, работи ни се, но сме достигнали до едно ниво, на което не можем да си позволим просто да започнем някъде работа.
- И за финал: ще успее ли ЦСКА да стане шампион?
- Силно се надявам. Ако това се случи на новия стадион, ще бъде подарък за феновете. Дано се вземе правилно решение за треньора, за да може всички цесекари да се радваме на титла.
Целият разговор с Тодор Кючуков гледайте във видеото в Youtube канала на МачКаст
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
БОГОМИЛ РУСЕВ
