„Някои я смятат за светица, други - за мръсница. Средно положение няма” - тази фраза на сценариста Алън Паркър, автор на мюзикъла „Евита”, се отнася за една легендарна дама в Аржентина. Природата формира у тази жена сложен характер. Тя може да е мила и очарователна и едновременно с това - отмъстителна. Не търпи отказ, ако се обърне към някого с молба. Готова е на всичко, за да постигне своите цели. Упрекват я в разточителство и прахосничество, но продължават да я почитат като благодетелка с голямо сърце. Упрекват я, че е превърнала живота си в една голяма театрална сцена. Но спектакълът, който изнася, ще бъде запомнен завинаги.
Предразсъдъци
Ева знае: 27 процента от децата в Аржентина, както и тя самата, са незаконородени. Всички приемат това за нормално, въпреки че има неписано правило: незаконороденото дете никога не може да разчита, че може да намери място във висшето общество. Ето защо жените като нея имат един начин да вървят нагоре - с вдигнати крака. И Ева се възползва от това максимално. Горда ли е от себе си, пука ли й за мнението на околните? Май не е била толкова силна, щом като, омъжвайки се за Хуан Перон, бъдещия президент на Аржентина, тя прави всичко възможно, за да унищожи и най-малките свидетелства как е живяла преди запознанството си с него. Тогава при загадъчни обстоятелства започват да изчезват и да загиват отначало мъжете, които е забавлявала в леглото, а след това и шофьорите, които са били свидетели на някои компрометиращи сцени и ситуации. Постепенно кръгът се разширява и разширява. В резултат много от информациите за нещата, свързани с ранния й живот, се оказват основани само на слухове и сплетни.
Поне основните положения в биографията на половинката на генерал Хуан Перон – Мария Ева Дуарте, не подлежат на съмнение. Бъдещата любимка на Аржентина е родена на 7 май 1919 г. в град Лос Толдос, на 150 мили от Буенос Айрес, Аржентина (по-късно паметта на Ева Перон ще започне да й изневерява и ще обяснява, че е родена на същата дата, но 1922 г.).
На 14 години Мария открива, че има хубави гърди и доста привлекателен задник. Щом като е така, защо да не замине за Буенос Айрес и да си пробва късмета да стане актриса? Гастролиращият танго танцьор Хосе Армани, пред когото са изложени тези съображения, проявява известно колебание, но няма как да не се съгласи след уговорката: „Разбира се, ще спим заедно...”
Така Ева се озовава в огромния град, пълен със съблазни. След време историята за заминаването й там, разказана от нея самата, ще претърпи известни промени - като смяната на името на първия й официален любовник, който от Армани ще стане Августин Магалис, популярен по това време певец.
Флирт
След година младата покорителка на сърца изоставя Армани (или Магалис?), защото се е появил нов „настойник“ - издател на вестници и списания. Ева го е „забърсала” на входа на един ресторант. Близо месец тя упражнява с него актьорските си умения, като се преструва на девственица. Очевидно я бива в това поприще, защото издателят Емилио Корстулович успява да повярва в нейната чистота и невинност и благородно се наема с ролята на неин покровител. А Ева стига до извода, че връзките с подобни мъже са много перспективни и за в бъдеще ще се стреми предимно към тях.
Тези, които я познават отблизо, твърдят, че е хитра и пресметлива и е неспособна на дълбоки чувства. Парите, не любовта или страстта за нея са основна движеща сила. Разказват, че е могла да завърти главата на всеки мъж така, че да се превърне в неин покорен роб. Например Рафаел Фиртузо, собственик на театър, който след първата си среща с нея й дава чудесна роля в един спектакъл. Или собственикът на парфюмерийна фабрика, който е прекарал една нощ с нея и е толкова впечатлен, че я подсигурява за дълго време с най-добрата козметика.
Емилио Корстулович въвежда очарователната госпожица в кръговете на заможните си приятели и делови партньори, като я представя за своя племенница, пристигнала от провинцията. Тя отговаря напълно на това описание - не е много образована, маниерите й изобщо не могат да се определят като изискани, говори с ужасен провинциален акцент.
Гардероб
Постепенно полуграмотната селянка придобива маниери, както и гардероб, пълен с най-отбрани тоалети. Посещава педагози, които я обучават как да говори и как да се държи във висшето общество. Перспективните й любовници й осигуряват покани за приеми, където светлокосата и висока красавица неизменно привлича вниманието на всички мъже. Мнозина са се любували и на нейните снимки в порнографски издания. Тези, които са оплакнали погледи, са щастливци. Всички компрометиращи Евита броеве на списания ще бъдат събрани и унищожени от тайната полиция, когато тя започне да изпълнява най-великата си роля - на президентска съпруга.
По спомените на очевидци даже след като се омъжва, Ева не може да се избави от етикета „държанка”. Казват, че веднъж по време на официална визита в Италия госпожа президентшата се разхождала в открит автомобил по улиците на Милано, придружавана от адмирал в оставка. Тълпата на тротоара шумяла. Ева се навела към спътника си и казала: „Господи, та те ме наричат курва!”. „Чудесно ги разбирам, мадам - включил се в разговора адмиралът.- Аз не съм излизал в морето вече 15 години, а все така по старому ме наричат адмирал”.
С овдовелия Хуан Перон Ева се запознава през 1943 г. , а две години по-късно двамата сключват брак. Хуан е красив мъж, любимец на жените и неудържим почитател на младите девойки. Когато Ева навършва 24 години, Хуан Перон „чуква” 43 години. Тя се е ориентирала много правилно кого да избере за съпруг. През юни 1946 г. семейството се пренася в президентския дворец.
Първата дама на страната се ползва с огромна популярност сред тълпата. Народът обожава селянката, която по волята на съдбата се е издигнала на непостижима висота, но още си спомня годините, които е прекарала в нищета. Хиляди семейства я боготворят, тъй като е отделила за тях пари и им е дала жилище, работа. Ева успява да се пребори за равни избирателни права на жените. Активно работи и фонд на нейното име, през който съпругата на държавния глава прехвърля милиони долари от бюджета на Аржентина за програми за крайно нуждаещите се. Официално тя не е заемала никакъв държавен пост. Но де факто е била министър на здравеопазването и труда. Всеки ден пред вратата на кабинета й се извива дълга опашка. Посетителите разказват за своите проблеми и тя решава кой да бъде насочен към лекар, кой да получи дрехи или пари. Много имат открити рани и недъзи, но тя не се гнуси от гледката и приема всички без изключение. Оглавяваният от нея фонд строи училища, жилищни кооперации, болници, старчески домове.
Известна е само една нейна изневяра - с Аристотел Онасис. Ева се среща за пръв път с него по време на Втората световна война. Онасис по това време се занимава с изпращане на продоволствени пратки в окупираната от нацистите Гърция. През 1947 г. Ева пристига в Европа и Онасис долита специално в Италия, за да се види с популярната дама. Той веднага е поканен в една вила, където се оказват (съвсем случайно) сами. На сутринта Ева приготвя на Аристотел омлет за закуска, а той й предава чек за 10 000 долара. По-късно Онасис ще нарече блюдото, с което го е нагостила Евита, „най-скъпия омлет, който някога съм ял”.
Завеса
Жизненият път на Ева Перон приключва внезапно и трагично. Аржентинската икона почива в мъки на Христова възраст от рак на матката. Скръбта на аржентинците е безгранична. Може без преувеличение да се каже, че на поклонението пред тленните останки на първата лейди в страната ридаят всички.
Паметта за тази жена и до днес живее в сърцето на всеки аржентинец. Човешката памет е избирателен феномен. Днес малцина си спомнят за тъмните страни от биографията на Ева. Но всички знаят приказката за бедната девойка, която се е превърнала в принцеса и въпреки това никога не е забравила своя произход и се е опитвала да помага на обикновените хора в страната си.
Кристи Петрова
