1. Какво представлява холестеролът и защо е важно да следим неговите нива?
Холестеролът е жизненоважно вещество, липид, необходим за изграждането на клетъчните мембрани, производството на хормони и синтеза на витамин D. Проблемът не е в самия холестерол, а в неговия излишък и начина, по който се транспортира в кръвта.
Особено внимание заслужава LDL-холестеролът, известен като „лошия“ холестерол. Когато неговите нива са повишени, той започва да се натрупва в стените на артериите и постепенно формира атеросклеротични плаки. Това е бавен процес, който може да продължи десетилетия без никакви симптоми, но в крайна сметка води до инфаркт, инсулт или периферна съдова болест.
Една от най-големите заблуди е, че човек трябва да има оплаквания, за да бъде изложен на риск. В действителност високият холестерол е „тих убиец“ – той уврежда съдовете дълго преди пациентът да усети нещо.
2. Какви са основните рискове за сърцето при повишен LDL-холестерол?
Повишеният LDL-холестерол е един от най-добре доказаните причинно-следствени фактори за развитие на атеросклероза. Колкото по-високи са стойностите и колкото по-дълго продължава експозицията, толкова по-голям е рискът.
Най-сериозните последствия са миокардният инфаркт, мозъчният инсулт, хроничната исхемична болест на сърцето и сърдечната недостатъчност. Данните показват, че дори умерено повишение на LDL-холестерола, ако остане неконтролирано в продължение на години, може значително да увеличи вероятността от тежки сърдечно-съдови инциденти.
В кардиологията днес все по-често използваме израза „колкото по-нисък LDL-холестерол, толкова по-добре“, особено при пациенти с висок риск. Това вече не е мнение, а научно доказан факт.
3. Какво е фамилна хиперхолестеролемия и как се различава от обикновения висок холестерол?
Фамилната хиперхолестеролемия е наследствено генетично заболяване, при което организмът не може ефективно да отстранява LDL-холестерола от
кръвта. В резултат стойностите могат да бъдат изключително високи още от детска възраст.
Разликата с обикновения висок холестерол е огромна. При повечето хора повишението се дължи на комбинация от хранене, обездвижване, възраст и други рискови фактори. При фамилната хиперхолестеролемия пациентът се ражда с проблема.
Това означава, че артериите са изложени на високи нива на LDL-холестерол десетилетия по-рано. Нелекуваните пациенти могат да получат инфаркт още на 30–40-годишна възраст, а понякога и по-рано.
Тревожното е, че голяма част от засегнатите остават недиагностицирани.
4. Какви са първите стъпки при съмнение за фамилна хиперхолестеролемия – какво трябва да направи пациентът?
На първо място трябва да се направи подробен липиден профил и да се оцени фамилната история. Особено подозрителни са случаите, когато има близки роднини с преждевременен инфаркт, инсулт или много висок холестерол.
Следва консултация с кардиолог или специалист по липидни нарушения. В определени случаи може да се наложи генетично изследване, но диагнозата често може да бъде поставена и въз основа на клинични критерии.
Моят съвет е хората да не чакат симптоми. При фамилната хиперхолестеролемия първият симптом понякога е самият инфаркт.
5. Какви лабораторни изследвания препоръчвате за оценка на липидния профил и сърдечно-съдовия риск?
Основното изследване включва общ холестерол, LDL-холестерол, HDL-холестерол и триглицериди.
При по-прецизна оценка е полезно изследването на липопротеин (a), който представлява независим генетично обусловен рисков фактор за атеросклероза и аортна стеноза. Препоръчвам поне еднократно измерване на Lp(a) през живота на всеки възрастен човек.
Важно значение имат също кръвната захар, гликираният хемоглобин, бъбречната функция, артериалното налягане и оценката на общия сърдечно-съдов риск.
Съвременната кардиология не лекува отделна лабораторна стойност – тя оценява риска на конкретния пациент като цяло.
6. На каква възраст е добре да започне профилактичното изследване на холестерол, особено при фамилна обремененост?
Всеки възрастен човек трябва да познава своите стойности на холестерола. При липса на рискови фактори е разумно първото изследване да се направи още в млада възраст.
При фамилна обремененост ситуацията е различна. Ако в семейството има случаи на ранни инфаркти, инсулти или доказана фамилна хиперхолестеролемия, изследванията трябва да започнат значително по-рано, включително в детска възраст.
Колкото по-рано установим проблема, толкова повече години живот можем да спечелим.
7. Какво бихте посъветвали пациенти, които нямат симптоми, но имат фамилна история на инфаркт или инсулт в семейството?
Да не приемат липсата на симптоми като доказателство за добро здраве.
Атеросклерозата се развива тихо. Ако вашият баща е получил инфаркт на 50 години или майка ви е преживяла инсулт преждевременно, това е информация, която не бива да бъде пренебрегвана.
Наследствеността не е присъда, но е предупреждение. Колкото по-рано бъдат открити рисковите фактори и започне контролът им, толкова по-големи са шансовете подобни събития да бъдат предотвратени.
8. Какво е значението на редовния прием на медикаментите за контрол на високия холестерол при пациенти с установена хиперхолестеролемия?
Една от най-честите грешки е пациентът да спре лечението, защото се чувства добре или защото лабораторните показатели са се подобрили.
Истината е, че стойностите са се подобрили именно благодарение на лечението. Медикаментите не премахват генетичната предразположеност или атеросклеротичния процес – те го контролират.
Множество клинични проучвания показват, че понижаването на LDL-холестерола намалява риска от инфаркт, инсулт и сърдечно-съдова смъртност. Всеки пропуснат месец лечение означава допълнително натрупване на риск.
Затова постоянството е също толкова важно, колкото и самият избор на терапия.
9. Какво е Вашето послание към хората, които подценяват високия холестерол, защото „се чувстват добре“ и нямат оплаквания?
Бих им казал нещо много просто: атеросклерозата не боли, докато не стане твърде късно.
Всеки ден в практиката си срещам пациенти, които са се чувствали напълно здрави до момента, в който са получили инфаркт или инсулт. Сърдечно-съдовите заболявания рядко идват без предупреждение – предупреждението често е било в лабораторните резултати години по-рано.
Да се чувствате добре днес не означава, че артериите ви са здрави.
Холестеролът е един от малкото рискови фактори, които можем да измерим, проследим и ефективно да контролираме. Затова не чакайте симптоми. Проверете стойностите си, консултирайте се със специалист и предприемете мерки навреме. Най-добрият инфаркт е този, който никога не се е случил.
FA-11722388
Това е той
Д-р Калоян Дянков е възпитаник на Гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“ в София, следва медицина в МУ – София, където се дипломира през 2021 г.
Изключително отдаден на пациентите, д-р Дянков още през студентките си години работи катоболногледач, отначало в Спешно отделение, после в COVID отделение. Към момента, вече специалист по кардиология, той е част от екипа на Клиниката по кардиология на Александровска болница в София.
Преглежда пациенти също в Кърджали и в Търговище.
Интересите му са насочени към инвазивната кардиология, участва и в екипи от специалисти, ангажирани с клинични изпитвания на нови лекарства.
