– Доц. Лазова, с началото на есента отново се заговори за повече болни деца. Каква е картината в момента и какво наблюдавате в кабинета?
-В края на лятото и първите есенни дни има няколко фактора, които определят картината, която наблюдаваме. Характерни за този период са температурните амплитуди – хладни сутрини и вечери и значително по-топли часове по обяд, което изисква адаптация и подходящ избор на облекло. И тази година, както обичайно за сезона, наблюдаваме постепенно увеличаване на респираторните инфекции, нерядко придружени и от стомашно-чревни симптоми.
– Всъщност студеното време ли ни разболява?
-Не, студеното време само по себе си не причинява вирусна инфекция. За да се разболеем, е необходим контакт със съответния причинител. По-ниските температури обаче съвпадат с промяна в начина ни на живот – прекарваме повече време на закрито и в по-близък контакт с други хора, което улеснява предаването на респираторните вируси.
Затова е важно да разграничаваме самото застудяване от условията, които съпътстват есенно-зимния сезон. Не хладният въздух „заразява“ детето – инфекцията се предава от човек на човек. Именно затова проветряването, добрата хигиена на ръцете и ограничаването на контактите, когато сме болни, имат много по-голямо значение от стремежа детето непременно да бъде облечено с още един слой дрехи.
– През последните седмици много родители говорят и за „стомашен вирус“. Какво всъщност наблюдавате в практиката?
-В действителност през последните 2–3 седмици наблюдавахме случаи на деца с повишена температура в рамките на 2–3 дни, понякога придружена от повръщане, диария и коремна болка, а при част от тях впоследствие се появяваха и хрема и кашлица.
Аденовирусната инфекция може да обясни именно подобно съчетание от повишена температура, стомашно-чревни и респираторни симптоми. При някои форми могат да се наблюдават и зачервяване на очите и повишено сълзене. В края на лятото и ранната есен е характерно разпространението на сезонни коронавируси, вкл. и Ковид-19, както и рино- и бокавируси.
– А какво се случва, когато детето боледува няколко дни, започне да се подобрява, а след това отново вдигне температура или се появят нови симптоми? Става дума за една продължителна инфекция или за ново заболяване?
-Не бива да забравяме, че много чест сценарий при децата е наслагването на поредица от вирусни инфекции, които създават впечатлението за едно общо, продължително боледуване. Детето може да започне да се подобрява, а след това отново да има пик на температурата и да се появят нови симптоми, защото междувременно се е срещнало със следващ вирус. Особено при децата, които посещават детски колективи, това е напълно възможен сценарий.
Разбира се, повторното влошаване невинаги означава нова вирусна инфекция. Когато след период на подобрение отново се появи температура, общото състояние се влоши или се добавят нови симптоми, е важно детето да бъде проследено от неговия педиатър, за да се прецени дали става дума за следваща вирусна инфекция, или за настъпило усложнение.
– Един от най-честите въпроси на родителите е: „Детето ми боледува непрекъснато, сигурно има слаб имунитет“. Колко често е нормално да боледува едно малко дете?
– Децата, особено до 4–5-годишна възраст, а понякога и по-късно, боледуват често, без това непременно да означава, че имат проблем с имунната система. Това има своето обяснение.
Децата, които посещават детски колективи, но и тези, които се отглеждат вкъщи в по-големи семейства с братя и сестри, са изложени на интензивен контакт с голямо разнообразие от респираторни и чревни патогени. От друга страна, детето е развиващ се организъм. Дихателните му пътища са анатомично по-тесни, лигавицата е богато кръвоснабдена и много чувствителна. Затова при една инфекция симптомите могат да бъдат по-изразени и да продължат по-дълго. Самата честота на инфекциите обаче не е достатъчна, за да приемем, че има проблем с имунната система.
– Говорим за много различни вирусни инфекции. С наближаването на грипния сезон обаче не подценяваме ли грипа, когато го приемаме поредно „вирусче“?
-Грипът не е просто поредната настинка или „вирусче“, което детето трябва да преболедува. Макар в много случаи грипът да протича без усложнения, децата под 5-годишна възраст са по-уязвими към тежко протичане и при тях по-често се налага болнично лечение. Възможни са усложнения като пневмония и отит, както и вторични бактериални инфекции, които вече изискват антибиотично лечение.
Именно затова не бива да поставяме грипа наравно с всяка банална респираторна инфекция. От тази есен предстои да заработи и Националната програма за ваксинопрофилактика на сезонния грип при деца.
И още нещо важно – началото на октомври не е краен срок за имунизация. Ако по организационни причини или поради липса на ваксина тя не бъде направена още в началото на есента, има смисъл да бъде поставена и по-късно през сезона. Родителите не бива да се отказват от ваксинацията само защото смятат, че вече са „закъснели“.
– Каква роля има средата за по-честите боледувания? Могат ли замърсеният въздух и тютюневият дим действително да направят едно дете по-уязвимо?
-Животът в среда със значимо въздушно замърсяване, както и излагането на тютюнев дим и други токсични аерозоли, свързани с поведението на възрастните, могат да се отразят върху респираторното здраве на детето – с повече респираторни симптоми, по-чести инфекции и по-тежко протичане при част от тях.
И тук има нещо много съществено – тези вредни въздействия не започват след раждането. Те могат да повлияят детския организъм още по време на бременността.
– Тоест белодробното здраве на детето започва да се определя още преди то да се роди?
-Всъщност все повече данни показват именно това. Излагането на въздушни замърсители в градската среда, както и активното и пасивното излагане на тютюнев дим по време на бременността, могат да повлияят развитието на детето още преди раждането. По-ниското тегло при раждане се свързва и с по-малки белодробни обеми и по-нисък белодробен резерв.
Но вредното въздействие не е ограничено само върху развитието на белия дроб. Още пренатално може да бъде повлияно съзряването на имунната система, да настъпи своеобразна имунна пренастройка. Затова днес разглеждаме белодробното здраве като процес, който започва още преди раждането. Има данни, че неблагоприятните експозиции в този много ранен период от развитието могат да бъдат свързани не само с повече респираторни проблеми в детството, но и с по-ниска белодробна функция и повишен риск от хронични белодробни заболявания, включително ХОББ, в зряла възраст.
– ХОББ обаче свързваме основно с възрастния дългогодишен пушач. Как може експозицията още преди раждането да има отношение към заболяване, което се проявява десетилетия по-късно?
-Все повече разглеждаме белодробното здраве като траектория, която се формира и променя през целия живот. Не всички достигаме зрелия живот с еднакъв белодробен резерв. Неблагоприятните въздействия още по време на вътреутробното развитие – например излагането на въздушно замърсяване или тютюнев дим – могат да бъдат свързани с по-ниско тегло при раждане, по-малки белодробни обеми и с това детето да започне живота си с по-нисък белодробен резерв.
Впоследствие върху тази основа се наслагват множество фактори през детството и зрелия живот – респираторни инфекции, тютюнопушене, продължаващо излагане на замърсен въздух, професионални и други вредности.
Успоредно с развитието на белия дроб съзрява и имунната система. Средата още пренатално може да повлияе и този процес – да настъпи своеобразна имунна пренастройка, която също има значение за начина, по който организмът реагира на последващите въздействия.
Затова не говорим за проста причинно-следствена връзка от типа „замърсеният въздух по време на бременността причинява ХОББ“. Говорим за траектория на белодробното развитие и функция, която може да започне от по-ниско ниво, и за последващо натрупване на рискови въздействия през живота. Именно в този контекст ранните експозиции се разглеждат като един от факторите, които могат да повишат риска от хронично белодробно заболяване, включително ХОББ, десетилетия по-късно.
– Когато говорим за тютюнев дим, ако бъдещата майка не пуши, но друг член на семейството го прави само на балкона или навън, означава ли това, че тя и плодът са защитени?
– Това е много важен въпрос, който често се пренебрегва. Понякога просто не допускаме, че можем да изложим на вредни вещества бременната жена, близък човек или собственото си дете, дори когато не пушим непосредствено до тях.
Тук трябва да разграничим два вида експозиция. Пасивното пушене, или вторичната експозиция, е когато човек директно вдишва тютюневия дим от цигарата на друг човек. Затова пушенето навън безспорно е по-добро от пушенето в дома или автомобила. Но има и т.нар. третична експозиция. След изпушването на цигарата част от токсичните вещества остават по дрехите, кожата и косата на пушещия. А когато се пуши в затворено помещение, те се отлагат и по повърхностите – по мебелите, килимите, текстила, автомобилната тапицерия, дори по детските играчки – и могат да останат там дълго след като самата цигара е изгасена.
Това е особено важно за малките деца, защото те докосват тези повърхности, играят на пода, поставят ръцете и предметите в устата си и са в много близък физически контакт с родителите си. Затова „не пуша пред детето“ не винаги означава „детето не е застрашено“. Освен за пасивното пушене трябва да мислим и за третичната експозиция.
– Много хора днес казват: „Аз вече не пуша цигари, използвам електронна цигара или устройство за нагряване на тютюн“. По-безопасни ли са вейповете и нагреваемите тютюневи изделия по време на бременността и около малко дете?
-За разлика от класическите цигари, които представляват безспорно висококонцентрирана токсична и канцерогенна експозиция, електронните цигари и нагреваемите тютюневи изделия масово се възприемат като тяхна по-безопасна алтернатива.
Тук обаче трябва да разграничим две неща – по-ниската експозиция към част от токсичните вещества не означава безвредна експозиция. Затова не бихме могли да приемем електронните цигари или нагреваемите тютюневи изделия като безопасни по време на бременността или около малко дете. А за част от тези сравнително нови продукти все още нямаме дългосрочните наблюдения от десетилетия, с които разполагаме за класическите цигари.
– Вие сте един от експертите на кампанията „Без компромиси. Без тютюн и никотин при бременност-избор за бъдеще“, в рамките на която провеждате срещи с бременни жени и млади родители в СБАЛАГ „Майчин дом“ и е други лечебни заведения в столицата. Тези теми ли ще бъдат във фокуса на срещата?
-Тази кампания събира специалисти от различни области и поставя във фокус влиянието на тютюнопушенето, никотиновите продукти и други рискови фактори по време на бременността. Подобна инициатива има особено значение в България, където употребата на тютюневи и никотинови изделия остава широко разпространена, включително сред младите хора. Това означава, че когато говорим за бъдещи родители и бременност, проблемът съвсем не е абстрактен. Моята тема в „Майчин дом“ беше белодробното здраве. Говорихме за въздействието на въздушното замърсяване, за активното и пасивното тютюнопушене, за експозицията на различни тютюневи и никотинови изделия и за това как тези фактори могат да повлияят развиващия се организъм още по време на бременността.
– Ако трябва да оставите бъдещите родители само с едно основно послание, кое би било то?
-Грижата за респираторното здраве на детето не започва с първата инфекция, първата кашлица или първото посещение при педиатъра. Тя започва много по-рано – още по време на бременността. В този период белият дроб се развива, имунната система съзрява и средата, в която се развива бъдещото дете, има значение не само за здравето му в първите години, но и за белодробното му здраве по-късно в живота.
Не можем да отстраним всеки риск и това не трябва да бъде целта. Но можем да ограничим част от предотвратимите експозиции и да направим информиран избор там, където той зависи от нас.
И тази отговорност не е само на бъдещата майка. Тя е споделена – от семейството и от всички нас, които създаваме средата, в която едно дете започва живота си.
Това е тя:
Специалист по педиатрия и детска пулмология с 18 години професионален опит.
Завършва Медицински университет - София през 2008 г., придобива специалност „Педиатрия“ през 2013 г. и „Детска пулмология и фтизиатрия“ през 2020 г.
През 2017 г. защитава докторска степен с дисертация, посветена на функционалното изследване на дишането и атопичния статус при деца с астма.
Своето дипломиране д-р Лазова започва работа като специализант в Клиника по педиатрия на МБАЛ Токуда София.
От 2011 г. до 2018 г. работи в Клиника по педиатрия на УМБАЛ Александровска.
. т създаването на Отделение по педиатрия към УМБАЛСМ Н. И. Пирогов до ноември 2024 г. е част от екипа му като лекар-педиатрия, главен асистент и доцент. В доболничната помощ работи като консултант в МЦ Инспиро, преподавател в МУ София.
Милена Димитрова
