- Г-жо Илиева, как оценявате заложените в Бюджет 2027 заплати от 1900 евро за лекарите специализанти?

- Няма да мълчим, когато държавата за пореден път вижда само лекарите. Заплатата от 1900 евро е стъпка към задържането на младите лекари. Но защо отново се говори за достойно заплащане само на една част от медицинските специалисти? Лекарят не работи сам. До него са медицинската сестра, акушерката, лаборантът, рехабилитаторът. Без тях лечебният процес е невъзможен. Не противопоставяме лекарите на медицинските сестри. Противопоставяме се на политика, която разделя медицинските специалисти на първа и втора категория. Не може да искаме младите лекари да останат в България и в същото време да продължаваме да губим медицинските сестри. Настояваме за ясни минимални прагове на основните заплати за всички медицински специалисти.

- Колко получава реално една медицинска сестра в България и каква трябва да бъде минималната ѝ заплата?

- Няма еднаква заплата за всички медицински сестри. Голяма част от тях работят за 750-1000 евро. Има огромни разлики между държавни, общински и частни лечебни заведения, между регионите и специалностите. Общото е едно - възнагражденията не отговарят на квалификацията и отговорността. Доходът се изкарва с нощен труд, допълнителни дежурства, много извънреден труд и работа на две или три места. Позицията на синдиката ни е категорична - минималното основно трудово възнаграждение трябва да бъде поне 1550 евро за всички медицински специалисти, независимо от звеното, в което работят – болнична помощ, извънболнична помощ, спешна помощ, детско и училищно здравеопазване, детски ясли и детски градини, социални институции. Над тази сума възнаграждението да се надгражда според квалификацията, професионалния опит, курсовете и допълнителното обучение, заеманата длъжност, нощния труд и натовареността на звеното. Медицинска сестра с висше образование, която отговаря за живота на пациентите, не може да получава доход, сравним с неквалифициран труд.

- Колко медицински сестри не достигат в България?

- Кадровият дефицит е изключително сериозен. Днес работят около 22 000 медицински сестри. През 1990 г. те са били 53 810 – системата е загубила повече от половината си сестри. Още по-тревожна е възрастовата структура: над 76% от сестрите са над 45 години, а едва 11,7% са до 35 години. Нужни са около 50 000 медицински сестри на системата. Недостигът е близо 28 000. Проблемът обаче не е само в броя. Сестри липсват в болниците, в отделенията, в извънболничната помощ, в училищата, в детските ясли и в малките населени места. Необходимо е национално картографиране на кадровите потребности, защото общото число не показва къде точно липсват специалисти.

- Продължава ли тенденцията санитари да се преквалифицират в медицински сестри, какъв е мотивът им?

- Да, има санитари, които продължават образованието си и стават медицински сестри. Мотивите са предимно очакване за по-добро възнаграждение. Но това не е бързо решение на кадровата криза. Обучението за медицинска сестра изисква време, сериозна теоретична подготовка и много практика. Липсващите кадри не могат да бъдат заменени с кратки курсове и формална преквалификация. Подкрепяме всеки, който иска да се развива, но държим на качественото образование и реалната компетентност.

- Медицинските сестри станаха защитена професия, т.е. обучението е безплатно, приемът е увеличен. Това може ли да намали недостига? Защо?

- Това не е достатъчно. Безплатното обучение премахва финансовата бариера, а увеличеният прием е необходим за ново поколение медицински сестри. Но какво ще накара тези млади хора да останат в България след дипломирането си? Ако завършат безплатно, а след това получават ниско възнаграждение, работят при недостиг на персонал и прекомерно натоварване и не виждат перспектива, те ще си тръгнат. Защитената специалност решава проблема с достъпа до образование, но не решава проблема с условията на труд. Нужни са гарантирани достойни начални заплати, по-добри условия на труд и реални възможности за кариерно развитие. Без тези мерки ще обучаваме специалисти за чужди здравни системи.

- Ще успеят ли болниците да изпълнят задачата в десетгодишен срок да осигурят необходимия брой медицински сестри?

- При сегашния модел – не. Десет години изглеждат много, но когато над три четвърти от сестрите са над 45 години, времето всъщност е ограничено. Необходим е национален план с конкретни цели за всяка година, а не обещание, че след десет години ще има достатъчно сестри. Всяко лечебно заведение трябва да има кадрова стратегия според броя на леглата, пациентопотока, спецификата на отделенията и реалното натоварване. Проблемът е национален и болниците не могат да го решат сами. И не е достатъчно да назначим нови хора – трябва да спрем напускането на тези, които вече работят. Задържането е също толкова важно, колкото и обучението.

- Каква е ситуацията с медицинските специалисти в малките населени места? Случва ли се един кадър да работи в няколко различни населени места?

- В малките населени места проблемът е още по-тежък и пациентите го усещат пряко. Да, често един медицински специалист обслужва няколко населени места, работи на няколко места или пътува между различни лечебни структури. Това е допълнително физическо и психическо натоварване. Младите специалисти трудно се мотивират да отидат там, когато липсват адекватно заплащане, транспорт, жилище и възможности за развитие. Настояваме за медицинските специалисти в малките населени места да има допълнително финансово стимулиране, подкрепа за транспорт и жилище, гарантирана възможност за квалификация, нормален график, почивка и стимули за работа в райони с доказан кадрови дефицит. Правото на здравеопазване не трябва да зависи от това дали човек живее в София или в малко планинско село.

- Защо трудът им е толкова тежък?

- Защото медицинската сестра носи едновременно професионална, физическа, психическа и морална отговорност. Тя е до пациента през целия процес на лечение. Наблюдава състоянието му, изпълнява назначенията, извършва манипулации, следи жизнените показатели, реагира при спешни състояния и общува с близките. Тя не може да си позволи да е разсеяна, уморена или да сгреши, защото последиците могат да бъдат фатални. Към това се добавят дългите смени и нощният труд, постоянното физическо натоварване, работата с тежко болни и умиращи пациенти, емоционалното напрежение и агресията от пациенти и близки, недостигът на персонал и поемането на чужди задължения, както и административната работа за сметка на грижата за пациента. Резултатът е професионално прегаряне, за което се говори твърде малко. Когато един човек върши работата на двама или трима, това не е ефективност, а риск за него и за пациента. Необходими са реални стандарти за съотношението медицински сестри – пациенти според вида на отделението и тежестта на заболяванията.

- Стана ясно, че 12 линейки обслужват София, какво трябва да се промени, за да се увеличи броят им?

- Ако наистина 12 линейки са оперативно налични в даден момент, това е сериозен сигнал за провал в организацията на спешната помощ. Трябва да се разграничи общият брой линейки от броя на екипите, които реално са на терен във всяка смяна. Не става дума само за закупуване на автомобили. Линейка без медицински екип не може да спаси пациент. Необходими са повече медицински екипи, а не само автомобили, по-добро заплащане и условия на труд в спешната помощ, достатъчно медицински сестри, лекари и парамедици, нови филиали и по-добро разпределение на екипите, както и по-добра координация между 112, спешните центрове и болниците. Времето за достигане до пациента не може да зависи от това дали в момента има свободен екип. Държавата трябва да финансира не техника, а работеща система с достатъчно хора.

- Парамедиците може ли да са спасение за системата?

- Парамедиците могат да бъдат важна част от решението, но не и универсален заместител на медицинските сестри и лекарите. Добре обучените парамедици могат да правят първоначална оценка, спешни действия в рамките на своята компетентност, стабилизиране и транспорт на пациенти. Но компетентностите на различните професии трябва да бъдат ясно разграничени. Не приемаме парамедиците да бъдат използвани като евтин заместител на медицински персонал с висше образование. Това е несправедливо и към специалистите, и към пациентите.

- Подкрепяте ли идеята медицинските сестри в яслите да бъдат заменени от педагогически персонал? Защо?

- Не. Не подкрепяме подмяната на медицинската грижа с педагогическа. Двете дейности са различни и се допълват. Децата в яслена възраст са особено уязвими. Те не могат да кажат какво ги боли и имат нужда от специфични здравни грижи. Медицинската сестра разпознава симптомите, следи здравето им, реагира при спешност, отговаря за профилактиката и подпомага лечението на хронично болни деца по назначение от лекар. Педагогът има друга, също толкова важна роля – развитието и възпитанието на децата. Недостигът на медицински сестри не може да се решава с премахване на медицинската грижа от детските заведения. Това означава кадровият проблем да се прехвърли върху най-малките и техните родители. Вместо да махаме сестрите, професията трябва да стане привлекателна.
В мотивите към Бюджет 2027 детското и училищното здравеопазване, здравните кабинети, детските ясли, яслените групи към детските градини и детските кухни са обявени за приоритет. Финансово този приоритет се изразява в 5% увеличение (при 7,5% за учителите) – абсолютно недостатъчно за адекватно увеличение на заплатите на медицинските специалисти в тези структури. Така ножицата между двете групи специалисти с висше образование в детските и учебни заведения ще достигне около 450 евро – с толкова по-ниско ще бъде основното трудово възнаграждение на медицинския специалист в сравнение с това на учителя, въпреки че работят при едни и същи условия на труд. Това е недопустима форма на дискриминация от страна на държавата.

- Бори ли се синдикатът ви за подписване на КТД?

- Колективният трудов договор е един от основните инструменти за защита на медицинските специалисти. Той гарантира трудовите права, по-добри условия на труд, допълнителни възнаграждения, отпуски и социални придобивки. Медицинските специалисти трябва да имат реална колективна защита, а не правата им да зависят от добрата воля на конкретния работодател. Договореното трябва реално да се изпълнява и финансира. Не може да има качествено здравеопазване без достойни условия на труд за хората, които го осигуряват.

- Кои са трите най-спешни мерки за спасяване на професията „медицинска сестра“ и планирате ли протести?

- Първо – достойно и гарантирано заплащане. Минимално основно трудово възнаграждение от поне 1550 евро за всички медицински специалисти независимо от структурата, в която работят. Второ – нормални условия на труд и достатъчно персонал. Стандарти за кадрова обезпеченост, край на прекомерното натоварване и на постоянното разчитане на извънреден труд. Трето – национална стратегия за задържане и привличане на медицински сестри. Запазване на безплатното обучение, стипендии, подкрепа за младите специалисти, специализация, развитие и финансови стимули за работа в малките населени места. По отношение на протестите – той е законно средство за защита на правата ни, когато диалогът не дава резултат. Ако няма конкретни ангажименти, срокове и финансиране, протестната готовност остава на дневен ред.

- Одобрявате ли новия НРД? Какви са плюсовете и недостатъците му?

- Не, не одобряваме. Основният недостатък е, че по-високите цени на дейностите не означават автоматично по-високи заплати за хората, които ги извършват. Няма механизъм, който да гарантира, че допълнителните средства стигат до медицинските специалисти по здравни грижи. Освен това медицинските специалисти не участват равнопоставено в договарянето на НРД. Не може да се договаря финансирането на медицинската дейност, без да се отчита колко струва трудът зад нея. Следващите преговори трябва да обвържат публичното финансиране с достойно заплащане, кадрова обезпеченост и качество на помощта. Здравната система не е само сгради, апаратура и клинични пътеки. Здравната система са хората! Медицинската сестра не е помощен персонал и не е второстепенен участник в лечебния процес. Тя е самостоятелен медицински специалист със знания, квалификация, отговорност и ключова роля в грижата за пациента. Днес работят около 22 000 медицински сестри при нужда от 50 000. Вече  започнахме да говорим за затворени отделения, ограничен достъп до медицинска помощ и пациенти, за които няма кой да се грижи. Искаме конкретни решения.  Достойни основни заплати. Не просто повече приети студенти, а повече медицински сестри, които искат да останат и да работят в България.