А нтимикробната резистентност се превръща във все по-сериозна заплаха за световното здравеопазване, въпреки усилията на държавите за ограничаване на инфекциите, устойчиви на лекарства. За това предупредиха представители на Световната здравна организация (СЗО).
Според организацията напредъкът в борбата с проблема остава твърде бавен, за да бъдат постигнати международните цели до 2030 г. Основен фактор за разпространението на резистентността е прекомерната и неправилна употреба на антибиотици в медицината, животновъдството и хранителната индустрия.
Само през 2021 г. резистентните инфекции са били пряка причина за смъртта на над 1 милион души, а с тях са свързани още около 4,7 милиона смъртни случая.
Проучване на СЗО сред 183 държави показва, че близо 90% вече имат национални планове за действие срещу антимикробната резистентност. Само 42 страни обаче разполагат с програми, които са реално финансирани, изпълнявани и наблюдавани.
Сериозен проблем остава и недостатъчният достъп до диагностика. Едва 36% от държавите имат национална референтна лаборатория, способна да изследва устойчивостта на всички наблюдавани от СЗО бактерии и гъбички. Междувременно глобалните данни показват, че през 2023 г. една от всеки шест лабораторно потвърдени бактериални инфекции е била резистентна към използваните за лечението ѝ антибиотици.
СЗО предупреди, че до 2050 г. антимикробната резистентност може да причини около 39 милиона смъртни случая. Организацията призовава за по-отговорна употреба на антибиотиците, засилване на ваксинацията, подобряване на санитарните условия и предотвратяване на инфекциите.
Източник: БГНЕС



















