А ко правителството свали данък добавена стойност (ДДС) на основни храни, сирене, кашкавал, кисело мляко веднага ще паднат. Надолу тръгват колбаси, лютеници, сокове и консерви. Това заяви с категоричност пред „Телеграф“ Владислав Михайлов, шеф Национална асоциация на млекопреработвателите (НАМ).
Той коментира, че още през май е предложил този вариант пред вицепремиера Гълъб Донев като антиинфлационна мярка за джоба на потребителите. Припомняме, че България е почти единствена в ЕС, в която няма диференцирано ДДС и това е една от причините много от храните у нас да са по-скъпи или на същите цени като в държави с по-висок стандарт. Факти, подкрепени с постове на нашенци, които заливат с възмутени постове социалните мрежи. Опитът на Корнелия Нинова като министър на икономиката в кабинета на Кирил Петков да въведе по-ниско ДДС за хляба обаче беше почти с нулев ефект, а в кръчмите цените вместо да паднат, тръгнаха нагоре.
Лудост
Цените обаче въпреки известно затишие в края на лятото потеглиха нагоре. Почти няма плод, който да е под €2 за кг. В Благоевград домати и краставици вече стигат 3 евро и нагоре за кило, а в София - 4 и 5 евро килото.
„Почти всичко в момента е внос предимно от Турция и Гърция. Прекупвачи и вносители си слагат каквито си искат надценки. Тиквички се продаваха по €4 за кг. Това е лудост, но се купуват“, възкликна пред „Телеграф“ фермерът Иван Сабахлъков.
Животновъди от Пиринско се оплакаха, че при изкупна цена на суровото краве мляко от 50-60 цента в магазините цената му стига €2. Те са убедени, че по веригата цената се надува и носи огромни печалби на прекупвачите или търговците. Иван Сабахлъков препоръча да се намали ДДС в земеделието и ще има ефект за фермери и потребители. Също държавата да контролира и санкционира тези, които необосновано вдигат цените.
Предприятия
„Ако се намали ДДС ставката от 20% на 5%, минимум с 10% ще поевтинеят млечните, колбаси и лютеници за потребителите, дори ефектът може и по-силен да е“, направи груба сметка Владислав Михайлов. Според него ще се повлияят всички сектори, където има конкуренция като млекопреработката, месопреработката и консервната индустрия. „Мандри има около 400, горе-долу толкова са и предприятията за колбаси, също и консервни фабрики. В секторите, в които има конкуренция, мярката с ДДС ще работи, защото пазарът се саморегулира. Това е и обяснението защо в Германия и Испания има ефект от диференцирано ДДС, а у нас не се получи с хляба.
Отрицателен
Провалът с нулевото ДДС при хляба е бил за гражданите, но са спечелили преработвателите, каза Михайлов. Тогава дори при по-ниска цена на пшеницата хлябът е бил по-скъп, и от спекулации хлебозаводите са изкарали добри пари според него. „И сега се опитват да го направят, визирайки призивите на шефката на хлебния бранш Марияна Кукушева да се свали ДДС-то им. „При хляба има 4 сериозни производителя в страната, които могат да покрият цял град, но в сектора няма необходимото ниво на конкуренция, така че да се задействат принципите на свободния пазар“, посочи Михайлов.
Купуват преоценени колбаси
Клиентите си правят сметката и купуват основно олио, ориз, хляб, кисело мляко и по-малко месо, сирене и кашкавал. За риба да не говорим изобщо. Тези продукти се купуват, но в количества наполовина от преди, според търговец от квартален супермаркет в Бургас. Ситуацията във Варна, София и останалите градове на страната е сходна, установи проверка на „Телеграф“. Масово се ориентират към промоциите на хипермаркетите към секторите с преоценени храни с изтичащ срок на годност. Те са предпочитани и заради намаления на плодове и зеленчуци след 20 ч.
Търговците оправдават скъпотията с растящите цени на горива, суровини и заплатите. "Всичко се доставя на двойни цени, няма как да продаваме на загуба или без печалба. Ако преди ми стигаше да извадя 2000-3000 лв. на месец за битовите разходи, сега са нужни поне €2000. Тях трябва да спечеля от надценките, иначе стигам до фалит", обясни собственичка на минимаркет в бургаския кв. "Възраждане".
Надценки удрят 130%
Между производител, преработвател, търговец и краен клиент има няколко звена, които също надуват цената, коментира пред „Телеграф“ Димитър Маринов, собственик на малка търговска верига във Варна. Производителите пък сочат суровината като съществен компонент на крайната цена. Около 80% от себестойността на техните продукти е свързана с цената на качественото мляко и месо, споделя водещ производител. При отделни храни надценките на търговските вериги могат да достигат 130%, добавя той. Във Варна паралелно се запазва и нишата за фермерски продукти, обаче цените са двойно по-високи от хипермаркетите.
*По темата работиха: Светлана Трифоновска, Елена Анастасова, Владимир Симеонов, Любомир Славов
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Екип на Телеграф
