- Г-н Костов, бихте ли коментирали внесените в парламента промени в законите за защита на потребителите и за защита на конкуренцията, с които целят намаляване на цените на храните?
- На първо място в Закона за защита на потребителите, в който се въвежда понятието или терминът „справедлива цена“, не е нещо, което е хрумнало на правителството сега. Най-вероятно е мислено и са стъпили върху опита на други страни. Използва ли са икономическата практика и теория, тъй като има много икономисти назад във времето, които са писали за това каква трябва да бъде справедливата стойност като морална категория на пазара, за да развиваме една пазарна икономика. Такава, за каквато още Адам Смит говори за свободната ръка на пазара. Пазарната икономика трябва да се развива по начина, по който твърдят всички, но трябва да си даваме сметка винаги за някакви морални категории, които за съжаление в българската действителност нито имат дефиниция, нито знаем какво са, нито сме ги записали в законите. За това е много лесно свободата да я превърнеш в свободия. В България това се случва и вече го виждаме цяла година по цените на рафтовете в магазините, в големите търговски вериги особено. Видяха, че няма правителство, че няма бюджет, регулаторите нямат капацитет и финансиране за действие и в една такава свободна пазарна икономика без държава, която освен да регулира и да участва в стопанските процеси, се случи едно необосновано поскъпване, високи надценки, спекула. Това, което предлагат в промените на Закона за защита на потребителите, е нещо добро и ние го подкрепяме. Дали обаче ще даде желания ефект още не може да кажем. Всяка мярка трябва да влезе в действие и да се види как се прилага. Може да има нужда от калибриране, допълнително уточняване, но чест им прави поне, че опитват. Това не е проблем, който се е появил сега. Цените от миналата година по това време тръгнаха нагоре, когато стана ясно, че ще влизаме в еврозоната. Имаше най-различни шокове на предлагане и така до ден днешен се насложиха кризи една след друга, като последната е войната в Близкия изток. От една година цените растат нагоре и сякаш на никой не му правеше впечатление и сега някой се сети да направи нещо, вместо да го критикуваме, по-скоро ние като синдикати да обогатим текстовете, да ги прецизираме и таргетираме, така че да действат по-добре и наистина да имат ефект върху крайната цена. Защото веригите и магазините винаги могат да намерят поредната вратичка, за да заобикалят тези правила.
- Може ли да посочите по-конкретно от какви допълнителни уточнения и разяснения има нужда?
- В Закона за защита на конкуренцията. Там са по-голямата част от промените. В Закона за защита на потребителите е само така нареченото понятие „справедлива цена“ и вдигат възможността за санкции на КЗП. Освен това удължават действието на Закона за еврото с една година, което също е важно, тъй като двойното етикетиране на цените също може да е превантивна мярка срещу спекулата. Защото може да се сетим, че когато изтече периодът, в който стоките и услугите трябва да имат двойно обозначаване на цените, ще има още един стимул за допълнителна спекула и инфлация върху крайните цени.
В Закона за защита на конкуренция вече трябват юристи, специалисти по конкурентно право, които да се заемат с текстовете. И тук се надявам, че КЗК между първо и второ четене в зала да си дадат предложенията и да се обсъдят на чисто експертно ниво. При това трябва да се загърбят всякакви идеологически пристрастия, свързани с назначения, и просто да се прецизират текстовете, така че да работят. Ако не работят, със сигурност след месец-два пак ще се отворят текстове. Ако не работят тези мерки, най-вероятно ще се стигне до таван на надценките, какъвто беше въведен в много други държави, които са по-либерални и пазарни от нас. Те въвеждат тавани на надценките, регулират цените, обаче у нас някак си още призракът на комунизма явно броди у много хора и всеки един дебат, който има за цел да свърши нещо полезно за потребителите, се стигматизира под тази черупка, което е отвратително. У нас не можеш да водиш нормален идеологически спор за сейнсианската икономическа политика, която застъпва активната държавна намеса в пазарната икономика или класическа, тъй като всичко е стигматизирано с комунизъм и капитализъм. В интерес на истината разговорът в икономиката за ляво и дясно няма нищо общо с такъв в политиката. Тук трябва експерти да говорят повече.
- От вдигането на цените кое най-много натежа на българското семейство за тази една година?
- Големите надценки от борсата до цената на дребно. Тъй като до борсата горе-долу надценките държат някакво прилично ниво и оттам до щанда вече скачат между 30 и 90% надценките. Примерно такива има при сиренето, ориза, картофите. Това показват нашите наблюдения на 700 обекта в цялата страна. Този начин на невъзможност да изсветлиш цялата верига на ценообразуването от производителя до края всъщност е основният проблем за момента. Ако например изсветлиш цената на краставиците и стане ясно, че 80 на сто от нейната крайна стойност от борсата до щанда, означава, че всичко отива в прекупвача и търговеца, а не в производителя. Ако ги давахме тези 8 евро за кило краставици за българския производител, подкрепяме местното производство и завъртаме кръговрата на потоците в икономиката и стимулираме потреблението. Само че ние ги даваме за външни фирми, които внасят в България, подбиват българския производител и го унищожават. Големите вериги си играят с надценките, като слагат по-ниски на техните марки вносни стоки и слагат по-високи на българския производител. Накрая потребителят, като влезе в магазина, вижда немския кашкавал по-евтин от българския, макар като себестойност да е обърнато заради играта с надценките, ние избираме вносната стока пред нашата. По този начин стимулираме вноса, който влияе отрицателно на растежа на брутния вътрешен продукт. Всичко е един скачен съд и честен разговор изисква всичко да се сложи на масата и да се подреди структурата на икономиката да се види кое я движи и кое не. Не само да овладеем цените, спекулата, надценките и инфлацията. Овладяването на инфлацията е част от един много по-голям разговор за преразпределяне на плодовете на икономическия растеж от статичност, тоест пари, които са статични, не се реинвестират, а само се трупат някъде към динамичност. Тоест да ги дадат на такива обществени групи, които да ги изразходват, дали за потребление, дали за инвестиции, няма значение, въпросът парите да са в оборота на българската икономика, не немската, австрийската или френската, тъй като е нашето национално стопанство.
- Много често, когато се говори за високи цени, излиза предложение за намаляване на данъците върху храните, според вас това ще потуши ли поскъпването?
- Такъв разговор може да има чак когато се изсветли цялата верига на ценообразуването. Ако намаляваме ДДС на стока, която незнайно как се формира нейната цена, каква е гаранцията, че като намаля данъка на някоя стока, разликата няма да отиде в търговеца, а ще се види директно в цената за крайния потребител. В момента нито законово, нито икономически можеш да имаш гаранцията, че това ще се случи. Ако променим законите, ако дадем този дефинитивен апарат, с който започнахме началото на разговора и се види, че работи, а най-вероятно ще се стигне до този разговор. За момента ние не подкрепяме такава мярка, защото не вярваме на българските търговци.
- Ефектът от сваляне на ДДС се видя при ресторантьорите.
- При тях това беше ковидна мярка, временна и винаги, когато се говори за тяхното ДДС, се казва, че то ще бъде възстановено от преди пандемията. Никой не им е обещал нулеви ставки на ДДС. Въпросът беше за година или година и половина заради големите негативни ефекти от ковид пандемията. Но те го приеха като факт и всяка година си го търсят. Първо трябва да започнат да плащат осигуровки на реалните заплати на своите служители, тъй като там е една от най-ниските средни заплати в цялата икономика, да декларират всичко и тогава вече разговорът ще стане друг.
- Как ще коментирате предложенията на министъра на финансите Гълъб Донев за бюджета за втората половина на тази година?
- Няма нищо лошо да се режат заплати на хора с големи ДМС-та, така наречените чантаджии с пет- или шестцифрени заплати. Ние отдавна настояваме това да се случи. Заради едни 5 на сто другите 95 на сто в обществения сектор бяха стигматизирани години наред, бяха поставяни под общ калпак, генерализирани. Повтаряше се, че тези хора нищо не правят, трябва да се намаляват. Не е така, защото на много места има нужда от допълнителни кадри, но има и такива, където ще има нужда от съкращения. Ние сме готови да влезем в този разговор, но експертно с анализ на всяко едно министерство, за да се види къде има нужда от хора и къде не. Незаети щатни бройки, хора в пенсионна възраст. Разбира се, за тези неща сме готови да говорим. Хубавото е да не се генерализира, подкрепяме развързването на автоматизмите на всички с високи заплати, но да не вкарват вътре разговора за минималната заплата. Ако не пипнат Кодекса на труда, трябва от следващата година да нарасне с 60-70 евро, ако обаче някой помисли да я замразява или да маха, трябва да обясни на половин милион българи защо няма да получат ръст на заплатата си, такъв какъвто в момента законът им гарантира, без да прави нищо правителството. Така че трябва да разделим двата дебата. Браво, че правят опити за оптимизация, съкращения, подобряване на ефективността. Браво, че спират на чантаджиите парите, но с една забележка - да не мислят, че разговорът за високите заплати е същият като този за ниските.
Това е той:
Роден е на 16 август 1991 г. в Кюстендил
Завършва Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“
В периода 2010-2015 г. завършва последователно бакалавърска и магистърска степен по макроикономика в УНСС.
От 2016 до 2019 г. е докторант към катедра „Икономикс“ на УНСС.
В КНСБ е от 2015 г., в Института за социални и синдикални изследвания на длъжност „икономически анализатор“
От 2017 г. заема длъжността „главен асистент“
През 2021 г. става директор на Института за социални и синдикални изследвания
Елена Иванова
