Политологът Милена Стефанова пред "Телеграф": Радев се държи като офицер на фронта!

- Проф. Стефанова, предстои процедура по попълването на Централната избирателна комисия (ЦИК) и изслушване на кандидатите. Какви лица искате да видите в новата комисия?

- Мандатът на ЦИК изтече в средата на май и е редно да не се бавят с излъчването на новия състав. Виждаме, че президентът Илияна Йотова е стартирала процедурата според правилата. Аз бих искала да видя хора, които са професионалисти, хора, които ще спазват правилата и законите и по този начин ще улеснят провеждането на всеки един изборен процес. Наесен ни предстоят нови избори - за президент.

- Смятат ли се заложените правила, че ще гарантират достатъчно прозрачен избор, за да има достойни кандидати, които да заемат местата в ЦИК?

- Факт е, че както ЦИК, така и другите видове изборни комисии – РИК, СИК, се излъчват на партиен принцип. Аз многократно съм казвала, че този механизъм трябва да се промени. Партиите обаче не се отказват. В края на краищата представените в Народното събрание (НС) партии получават квотно места в ЦИК. Изслушването на номинираните, техните изказвания ще се излъчва онлайн. Това ще ни даде шанс да чуем какво мисли всеки един от претендентите за ЦИК, но няма да имаме шанс да се възпротивим, ако има спорни моменти около едно или друго име или да се повлияе над избора на състав на ЦИК. Докато имаме партийни номинации за членове на ЦИК и не се търсят само експерти заради техните професионални качества и опит, то винаги може да се очаква, че съставът на ЦИК може да бъде повлиян от един или друг партиен интерес.

- През годините е имало множество предложения за поправки в Изборния кодекс (ИК), с които да се изменят изискванията за бъдещите членове на ЦИК и да се гарантира по-голяма политическа неутралност. Според вас време ли е отново да се повдигне този въпрос и как е правилно да се избират членовете на ЦИК?

- Този въпрос го повдигаме постоянно. За излъчването на този състав на ЦИК няма време да се извършат промени в ИК. Това изисква много време. Що се отнася до това как да се подбират членовете на изборните комисии, трябва да се търсят хора с подходящото образование. Много е важно да има юристи. Могат да бъдат представени и хора, които се занимават с политология или социология. През годините е имало и лица с други професии – математици например. Не е толкова важно какво е образованието, а колко е голяма експертността. Защото ЦИК на практика е професионален орган, който действа постоянно и не само по време на избори. Откакто кметовете на кметства с население над 100 души също се избират пряко, ние непрекъснато имаме някакви частични избори в страната. ЦИК има своята работа. Комисията обаче трябва да започне много повече и по-обстойно да анализира изборния процес и да дава предложения за подобряването му. Ако членовете на ЦИК са партийно обвързани, както е в случая, това може да доведе до възможност да се прокарват партийни интереси. Никой няма да спечели от това. Искаме един прозрачен, честен и легитимен изборен процес. Експертност и професионализъм са двете важни неща.

- Трябва ли отново да се отвори ИК преди президентския вот тази есен или да се изчакат местните избори другата година? Засега има две предложения за промени – едното е на ДПС за секциите в чужбина, а другото е на ДБ за машинното гласуване.

- Всяка една от двете формации има фиксация по определени въпроси в ИК и правят непрекъснато изменения в тази насока. Въпрос на воля на мнозинството е дали ще пожелае да отвори ИК. Намираме се в ситуация, при която имаме достатъчно добре изявено мнозинство в НС. И ДБ, и ДПС правят това заради своите избиратели. Не съм убедена, че има време сега да отворят ИК. Управляващите имат много по-важни неща да свършат. Трябва да приемат бюджет.

- Казвате, че не е време за ИК, но какво трябва да се промени в него за местните избори?

- За мен най-важното нещо е изборните комисии да не се формират на партиен принцип и съответно да се въведат регионалните преброителни центрове. Всяка община си е отделен избирателен район. Всички бюлетини от всички населени места на общината да се броят на едно място. Комисията, която ще брои, да не бъде създадена на партиен принцип. Да се поканят учители, юристи, лекари, всички, които са грамотни, за да се спазват правилата. Това е изходът. На местните избори търговията с гласове е много по-лесна. На тези местни избори ще се появи новият играч – ПБ. На вота на 19 април част от гласовете в рискови секции се прехвърлиха към ПБ.

- Смятате ли, че партиите вече мислят сериозно за президентския вот или отново ще научим кандидатите в последния момент?

- Вероятно си мислят, но ние наистина ще ги научим в последния момент. Това не е хубаво, но понякога се прави чисто стратегически – да не се дават много възможности за предварителни атаки.

- Има ли опасност да видим на балотаж две леви кандидатури?

- Много хубав въпрос. Всичко много зависи от това какъв избор ще направи „Прогресивна България“ (ПБ) – дали ще излъчи свой кандидат за държавен глава, или ще подкрепят Илияна Йотова като кандидат за президент. При втората хипотеза в никакъв случай няма има две леви кандидатури на балотажа. Тогава важното решение ще бъде у десницата или т.нар. демократични общности. Говоря в множествено число, защото няма единна демократична общност в момента. Все пак тук става дума за мажоритарен вот, за качества на кандидата, за харизма, за подкрепата на партиите, които биха застанали зад него. За да може да се стигне до балотаж, трябват около 1 млн. гласа. Дали демократичната общност ще успее да ги събере или не е друг въпрос. Много ще зависи и какъв кандидат ще бъде издигнат. В момента много се спекулира с различни имена. Но заради заявките на различни партийни лица от формациите вдясно, предполагам, че няма да се стигне до общ кандидат. ДБ и ПП обявиха, че няма да има съдействие или сътрудничество с ГЕРБ. Това автоматично означава, че няма да могат лесно да съберат тези гласове.

- Т.е. според вас ПБ и Румен Радев ще играят със своя самостоятелна кандидатура?

- Не мога да кажа какво се върти в главата на г-н Радев. Той не дава абсолютно никакви сигнали за момента по отношение на това, че няма да подкрепи Йотова. Самата Йотова също още нищо не ни е казала - ще се кандидатира ли за президентския мандат или няма? Всички тези въпроси се дължат отново на спекулациите в публичното пространство. Даниел Вълчев на свой ред също обяви, че ще реши до септември. Въобще много е неясно. На практика остават по-малко от 6 месеца и няма време.

- На какъв профил трябва да отговаря бъдещият президент?

- Ами трябва ни човек, който да е достатъчно легитимно избран и достатъчно добре приет от мнозинството от българските граждани. Човек, който да отстоява това, което конституцията му е вменила. И не на последно място наистина да бъде олицетворение на единството на нацията. Нещо, което г-н Радев не можа да направи. Напротив, той направи всичко възможно да усили разделението в обществото. И до ден днешен е така, независимо от факта, че спечели изборите с много висок резултат и ПБ има такова внушително мнозинство в НС. Много зависи от това как ще се развият нещата до есента. Важно е какво ще се случи при обсъждането и гласуването на бюджета. Заявките на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев са бюджетът да бъде внесен в НС до края на юни. Това означава, че самите дебати ще са през юли. Те имат мнозинство да го приемат. Въпросът е какъв ще бъде този бюджет. Как ще се държи и самата опозиция, която не е единна. И това на фона на очакванията срещу България да бъде задействана процедура по свръхдефицит. Освен това за първи път ще приемаме бюджет в евро.

- Бюджетът ли е този голям тест за ПБ или друго?

- Бюджетът е много голям тест, особено в ситуацията, в която сме заплашени от свръхдефицит. Излизат много разнопосочни сигнали. ЕК казва, че България не е била в нарушение на правилата през 2025 г. У нас се говорят други неща. Гълъб Донев казва, че ЕК ще обяви България в свръхдефицит на базата на данните за 2025 г., защото нямат данните за 2026 г. Ами ние нямаме бюджет за 2026 г. Има големи спекулации по темата. Мисля, че това се прави умишлено в момента. Начинът, по който се поднасят фактите, говори, че правителството на Румен Радев ще търси начин да се оправдае за това, че ще трябва да се правят рестрикции. Ние наистина бихме изпаднали в дефицит, ако такива не се наложат. Ще има прехвърляне на вината върху предишните правителства. И накрая ще се каже: „Ние спасихме страната от свръхдефицит и ЕК няма да ни налага санкции“. Това е едната възможна хипотеза. Това, че ПБ ще предложи рестриктивен бюджет, няма да е лошо за страната. Точно по този начин се решават инфлационните проблеми и се регулират цените, а не чрез административни мерки.

- А другата хипотеза?

- Другата хипотеза е да се отпусне краят и ЕК да ни наложи санкции. При този вариант, при който ЕК стартира процедура за прекомерен дефицит, означава, че правителство не може да се справи само. Кое от двете би избрал Радев? Толкова скоро след изборите, за да му кажат, че не се справят. В ЕК няма да се впечатлят от твърдения, че това се дължи на предходните правителства, а не на сегашното. Как ще го възприемат и гражданите. Винаги е много тежко, когато трябва да се ограничават разходи. Около 70% от тях отиват за заплати, издръжка на администрацията, пенсии. Пенсиите ли да ореже или заплатите на администрацията да намали? Като говорим за администрация, всъщност става дума за целия публичен сектор – образование, здравеопазване, социална сфера. Не е лесно. Хем агнето да е цяло, хем вълкът да е сит.

- Как се справя кабинетът за тези около 40 дни управление?

- Издава разнопосочни сигнали от парламента и от правителството. Някой в парламента каже нещо, а след това министрите го опровергават. Това значи шум в системата. Няма целенасочено единодействие. Въпреки че 40 дни са много малко време. Самият кабинет още не ни е показал посоката, в която иска да върви. Мнозинството в НС и правителството трябва да се научат да работят в синхрон. Няма друг шанс. Очаквам с огромно нетърпение да се появи управленската програма на правителството. Може би ще се наложи да изчакаме още 2 месеца. Това обаче ще ни даде шанса да видим посоката, в която мнозинството иска да движи страната. Говорим за икономически растеж, подпомагане на нуждаещи се, а не раздаване на пари на калпак. В момента е хаотично и издава неподготвеност. Вместо да ограничават възможността опозицията да представя своите виждания в НС, по-добре да се научат да говорят помежду си, да водят диалог. Опозицията може да дава и добри предложения понякога. Трябват ни повече дискусии и повече обществен диалог. Едновременно с това премиерът Румен Радев се държи като офицер на фронта. Иска нещата да се случат бързо. Има разлика между непубличното управление в армията и това спокойствие, което му даваше президентската институция. Когато иска говори, ако не – мълчи. Това не може да му се случи като премиер. Министър-председателят трябва да е на показ всеки ден, 24 часа на ден. Същото важи и за министрите в кабинета. Без диалог нищо няма да се получи, освен отново да се разделим и хората да излязат на площадите.

- Как гледате на свиването на партийните субсидии до 3 евро на глас?

- Смешна работа. Партийните субсидии трябва да се определят на справедлива основа. Много хора казват, че даваме много пари на партиите. Ако не им даваме пари, то тогава те ще започнат да търсят финансиране по скрити начини, под масата. Тогава се разпространява влияние на бизнес и корпоративни интереси върху политиците. Какво искаме всъщност? Нали ще борим олигархичен модел? И да напомня, че все още не сме видели отчетите на политическите сили от кампанията за изборите на 19 април. Сумата, която е похарчена за кампанията, е в пъти по-голяма от декларираните дарения. Откъде дойдоха толкова много пари за кампанията на ПБ?

- По-ниските субсидии няма ли да накарат партиите да са по-дисциплинирани, да полагат повече усилия да печелят избиратели, за да имат повече средства?

- Как ще ги дисциплинира? Като имат по малко пари, ще имат по-малко възможности да обикалят из страната, да поддържат партийния си актив. Ще се наложи да му търсят тихи службички из различни ведомства. Сумата, която се спестява от намаляването на субсидиите, е смешна. Тази драма около ковид добавката само настройва хората. Най-лошото обаче е, ако орежат капиталовите разходи, парите за инвестиции.

- Мотивът на мнозинството е, че трябва да покажат, че също са готови да дадат жертви?

- А защо все още не са си намалили депутатските заплати? Може би като изтече и това тримесечие и възнагражденията им се индексират още веднъж върху средната работна заплата в страната. Вярно е, че от заплатите на депутатите зависят заплатите на много позиции в изпълнителната власт и съдебната система, но ако искат да дадат пример, да направят първата стъпка. Това вече ще е добър знак.

- Може ли да се повтори ситуацията с постната пица?

- Трябва да има воля за това. Всъщност постната пица беше много хубаво нещо. Поддържаха се бюджети без дефицит, имаше генерирани излишъци. Преди дни лидерът на ПП Асен Василев каза: „ГЕРБ ни държаха на постна пица, а сега Радев ни предлага капково напояване“. Не знам кое е по-полезно. Капковото напояване все пак може да продължи по-продължително време. Сами се докарахме дотук, като не знаехме какво да избираме. Като давахме шанс на различни формации, които разбиха политическата система. Трите важни неща са – каква ще е законодателната активност на МС, управленската програма и бюджетът.

Това е тя:

• Магистър е по социология и доктор по политология на СУ „Св. Климент Охридски“

• Ръководител на Катедрата по публична администрация от 2003 до 2007 г.

• Зам.-декан на Философския факултет от 2007 до 2011 г.

• Зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2011 до 2015 г.

Тихомира Михайлова