В секи допълнителни 100 грама ултрапреработени храни дневно се свързват с по-висок риск от сериозни сърдечни инциденти, рак и смърт от всякакви причини, сочат данните от мащабен анализ на 51 проучвания.
УЧЕНИ: Ултрапреработените храни са вредни колкото цигарите!
Храните, които заемат значителна част от съвременната диета, могат да бъдат свързани с по-висок риск от редица здравословни проблеми, показва ново мащабно изследване, публикувано в списанието на BMJ „Семейна медицина и обществено здраве“.
Учените са обединили резултатите от 51 проучвания, обхващащи повече от 8 милиона души на възраст между 23 и 77 години от Северна Америка, Европа, Азия и Океания. В някои от изследванията участниците са били проследявани в продължение на до 32 години.
Под термина ултрапреработени храни (UPF) се включват голям брой продукти, претърпели значителна промишлена обработка. Сред тях могат да бъдат чипс, бисквити, сладкиши, някои зърнени закуски, пакетирани хлебни изделия и готови ястия.
Според данните, цитирани в изследването, тези продукти осигуряват около 54% от калориите в типичната диета на възрастните. Делът е още по-висок при децата и тийнейджърите.
Важно е обаче да се отбележи, че не всяка преработена храна е нездравословна. Британската здравна служба NHS посочва, че някои преработени продукти, включително пълнозърнест нарязан хляб и някои зърнени закуски с високо съдържание на фибри, могат да бъдат част от балансирана диета.
Анализът показва, че с увеличаването на количеството ултрапреработени храни в менюто се увеличават и рисковете от редица неблагоприятни здравни резултати.
Според изследователите всеки допълнителни 100 грама UPF дневно се свързват с:
-
14% по-висок риск от сериозен сърдечносъдов инцидент;
-
4% по-висок риск от рак;
-
3% по-висок риск от смърт от всякакви причини.
При хората, които консумират най-големи количества ултрапреработени храни, спрямо тези с най-ниска консумация, анализът установява приблизително една четвърт по-висок риск от инфаркт или инсулт, затлъстяване, тревожност или депресия.
Изследователите съобщават още за 31% по-висок риск от храносмилателни заболявания и около една пета по-висок риск от преждевременна смърт при групата с най-висока консумация.
За всеки 10-процентен пункт увеличение на дела на ултрапреработените храни в диетата рискът от диабет в анализираните данни се е увеличавал с около 16%.
Изследователите отбелязват, че 100 грама могат да изглеждат като сравнително малко количество. В зависимост от конкретния продукт това може да се равнява приблизително на няколко сладки изделия, няколко пилешки хапки или част от замразена пица.
Това не означава, че консумацията на един конкретен продукт автоматично води до заболяване. Данните показват статистическа връзка между общото количество UPF в храненето и здравните показатели.
Учените посочват няколко възможни обяснения.
Много ултрапреработени продукти съдържат значителни количества захар, сол и наситени мазнини, а същевременно могат да бъдат бедни на фибри. Възможно е също различни добавки и съединения, образувани при обработката на храните, да оказват влияние върху организма.
Сред обсъжданите механизми са промени в чревната микробиота, възпалителни процеси и влияние върху регулирането на кръвната захар.
Като пример авторите посочват акриламида - химично съединение, което може да се образува при обработка на богати на нишесте храни при висока температура. То се среща например в някои пържени картофи, чипс и бисквити.
Авторите подчертават, че резултатите не доказват, че ултрапреработените храни директно причиняват изброените заболявания.
Това е важно ограничение на анализа. Част от включените изследвания разчитат на въпросници и хранителни дневници, чрез които участниците сами съобщават какво са консумирали. Тези методи могат да бъдат неточни.
Освен това хората, които консумират повече UPF, могат да се различават от останалите и по други фактори — например доходи, образование, физическа активност, употреба на алкохол и цялостен хранителен режим. Именно тези различия също могат да влияят върху здравето.
Професор Гюнтер Кюнле, специалист по храните от Университета в Рединг, който не е участвал в изследването, отбелязва, че точното измерване на хранителния прием е трудно. Според него определянето на това кои продукти трябва да бъдат класифицирани като ултрапреработени също не винаги е еднозначно.
Кюнле посочва, че високата консумация на UPF може да бъде и маркер за други особености на храненето и начина на живот, а настоящото изследване не може да докаже причинно-следствена връзка.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
