- Г-жо Русева, защо предложените промени в Закона за личната помощ внесоха смут в общността?
- Няколко бяха факторите, които изостриха обстановката по отношение на внесените промени. Първото беше начинът, по който това се случи - без предварително представяне пред засегнатите от промените, без обществено обсъждане. Другата причина беше драстичното орязване на правата на личните асистенти. За нас като инициатори за съществуването на този закон, като хора, участвали почти 1 година в изработването му, и като тези, воювали за приемането му чрез палаткови лагери в продължение на 7 месеца, всяка намеса в закона е чувствителна тема и нямаше как да замълчим. За нас, майките от "Системата ни убива", Законът за личната помощ е като рожба. Когато някой иска с лека ръка да унищожи рожбата й, всяка майка се хвърля с всички средства да я брани и защити.
- Каква мислите, че е реалната причина да се иска премахване на трудовите договори на личните асистенти?
- Причината е една и ясна от пръв поглед - пестене на бюджетни средства.
- Защо се предлага заплащането да се отдели от минималната работна заплата?
- Очевидно е орязването на разходите по ЗЛП. Посредством обвързването на заплащането на личните асистенти с минималната работна заплата - 1,4 от МРЗ се постига ежегоден ръст на и без това ниското заплащане на личните асистенти. Според предложението заплащането щеше да бъде замразено за следващата година въпреки нарастването на МРЗ и щеше да зависи всяка година от политическо благоволение за увеличение на заплащането. Би могло да се случат и няколко поредни години с един и същи размер, да не кажем, че би могло да има и намаление. Подобна несигурност и ощетяване не бихме могли да допуснем.
- Как ще се отрази замразяването на дневната ставка?
- За 2026 г. часовата ставка е 5,24 евро. По досегашната формула за 2027 г. тя би трябвало да стане 5,57 евро на час. Това означава, че независимо че номиналната ставка се запазва на нивото от 2026 г., асистентите няма да получат увеличението, което би произтекло от повишаването на минималната работна заплата.
- Има ли недостиг на лични асистенти в България?
- Има, разбира се. Това е тежък труд и за физиката, и за психиката в повечето случаи, а финансовите условия дори сега са твърде неизгодни. Именно затова повечето асистенти са от близкия кръг на човека с увреждане.
- Достатъчни ли са часовете, които се дават на личните асистенти?
- В някои от случаите са достатъчни - при хората, които имат по-малко дефицити. При най-тежките случаи обаче са крайно недостатъчни. Максималният брой часове лична помощ са 168 месечно, което оставя абсолютно зависимите хора без подкрепа в празничните дни. През годините сме правили предложения за решаване на този проблем, но така и не срещнахме разбиране.
- Трудно ли се справят семействата, които полагат денонощни грижи за човек с увреждане?
- Разбира се, че е трудно. В някои случаи е и непосилно. Причините са комплексни. На първо място е мизерията. Колкото и всички управляващи да ни заливат с бомбастични цифри, отделяни за хората с увреждания, истината е много грозна. Именно най-тежките случаи, нуждаещи се от постоянна грижа, са обречени на мизерия. Как ви звучи пенсия от 300 евро месечно? В най-добрия случай към нея се прибавят и 220 евро финансова подкрепа, която варира според процента на ТЕЛК. С тази сума би ли оцелял някой изобщо? При добро стечение на обстоятелствата, ако личният асистент е човек от семейството, той получава чисто 680 евро месечно, но това е в случай че са му определени максимален брой часове за лична помощ. Простата сметка показва 1230 евро месечно, с която трябва да просъществуват двама души, или 615 евро на човек месечно. За 2026 г. необходимият чист нетен доход за издръжка на един човек е 842 евро. Това са сухите цифри, а изводът е ясен. Самото обгрижване без прекъсване на тежко увреден човек, независимо дали е с ментални, физически или комбинирани дефицити, е също изтощаващо и нерядко непосилно за издържане. Прибавяме към това недостъпната среда, неадекватните помощни средства – тема, която също е много болна и грозна, липсващите лекарства в много случаи. Бих могла да изреждам още, защото вече 30 г. живея в този ад.
- Какво предвижда бюджет 2027 г. за хората с увреждания?
- Бюджетът за 2027 г. предвижда по-големи данъчни облекчения за родителите на деца с увреждания, както и увеличение за отглеждане на дете с увреждане. Предвижда още и икономии от социалната сфера в размер на 228 млн. евро.
- Има ли нужда от промяна в методиката за определяне на степента на увреждане?
- Разбира се, че има. Едно от исканията на протестите ни през 2018 г. беше за изцяло премахване на ТЕЛК. Това е система, която никъде не съществува вече и тя е заменена с ICF оценка, която по естествен път щеше да отсее фалшивите от истински увредените хора. Тук искам да вметна, че тогава срещнахме невиждан отпор, но не от представителите на държавата, а от т.нар. национално представени организации на и за хората с увреждания, които определят политиката на държавата в това отношение.
- Това ли е начинът да се постигнат планираните икономии от 228,7 млн. евро чрез реформата в ТЕЛК?
- Разбираме, че държавата е в процедура за свръхдефицит и трябва да се направят икономии, включително в социалната система, където имаме близо 900 000 души с ТЕЛК, наречени хора с увреждания. Но няма как да разберем, че тези икономии трябва да се стоварят на гърба на най-уязвимите. Те могат да се случат единствено през реформа на ТЕЛК и произтичащите от него права и придобивки. През последните години ТЕЛК беше „реформиран“ няколко пъти, уж за да се намалят злоупотребите, но реално той разшири обхвата си до степен, че всеки може да се сдобие с тази „експертиза“, стига да го пожелае от сърце. Нуждаем се от истинска реформа, в която човекът с увреждания в едно с неговите дефицити и потребности ще стои в центъра на вниманието на закона и ще получи нужната, персонална и приобщаваща подкрепа, базирана на индивидуалната му оценка. Трябва да се постигне обединение в идеята за реформа, между всички заинтересовани страни. Считаме, че моментът е назрял и съществува огромния шанс за промяна на системата, която е блокирала на нивото "Раздаваме едни пари на всеки, в най-различни посоки, за незнайно какво и миловидно ще го наричаме интеграция на хората с увреждания."
- Има ли риск хора с реални увреждания да загубят придобити права?
- Самата мисъл, че отново хората с увреждания може да бъдат ощетени заради стремежа да се запушат дупките, през които изтича общественият ресурс, плаши всеки, който е с истински увреждания. Това не бива да се случва. Не трябва системата да подлага отново и отново на изпитание оцеляването на хората в неравностойно положение.
- Според вас какъв е процентът на ТЕЛК решенията, притежавани от здрави хора, т.нар. фалшиви?
- Няма фалшиви ТЕЛК решения, когато е спазен законът. Но няма как да не отчетем сериозното увеличение на броя на ТЕЛК решенията, което е подозрително. Тенденциите са до безкрай. Нека припомним, че в миналото при 9 000 000 население хората с увреждания с ТЕЛК са били в пъти по-малко. Всичко това означава, че е допуснато входът към експертизата на ТЕЛК да е твърде широко отворен и ориентиран към твърде голям брой хора, повечето от които с медицинско решими проблеми и с нужда от подходящо лечение.
- Как оценявате предложените проверки от МВР на шофьори с определени заболявания, установени от ТЕЛК, и отнемането на шофьорски книжки?
- Надяваме се да не гледаме по новините хора тръшнати на земята, с отнети книжки, които всъщност притежават законно издадени документи, въз основа на медицинската им експертиза. Надяваме се на по-далновидни решения, които да доведат до справедливост през промяна на допуска до ТЕЛК.
- Стана ли по-достъпно лечението, медицинските прегледи и рехабилитацията за хората с увреждания?
- За хората с увреждания не. Липсата на лекарства за поддържащи терапии, нередовният внос и недоброто финансиране от НЗОК принуждава хората да търсят алтернативни доставки от чужбина, което от своя страна затруднява и оскъпява живота им, на фона на мизерния доход, с който разполагат. Медицинските прегледи се случват, когато има интерес от източване на средства от касата или изобщо не се случват, когато лицето е приковано в дома си. А рехабилитациите вече са високоплатен лукс, за който много от хората с увреждания са спрели да мечтаят. При тях времето спира в очакване на логичното влошаване на състоянията им. Има много какво да се помисли, какво държавата може да направи за тези хора.
- Продължава ли градската среда и общественият транспорт да са труднодостъпни за много хора с увреждания?
- Тук може да се върнем на Закона за личната помощ, който се разду до краен предел поради липсата на ефективни решения за достъпната среда в дома, на работата и в обществените сгради. Тук трябва да споменем обезателно и центровете на Агенция социално подпомагане, които в цялост се помещават в малки, недостъпни и в сгради, които са в окаяно състояние или още по-точно - пред разпад. В същото време те трябва да обслужват именно хора с увреждания. Заедно с недостъпния обществен транспорт, лошите настилки, липсата на рампи и съоръжения за преодоляване на стъпала и стръмни участъци ще заключим, че човекът с увреждания е еднакво затруднен и преди, и сега.
Това е тя:
- Димитрина Русева е личен асистент на 30-годишния си син
- По професия е предучилищен педагог със 17-годишен стаж
- Преди 10 години прекъсва работа поради липсата на алтернатива за отглеждането на тежко болния си син
- От 2018 г. е член на ИК на Национална гражданска инициатива "Системата ни убива"
- Деен участник е в протестите за защита на правата на хората с увреждания
Владимир Христовски



















