- Г-н Дацов, можеше ли да се заложи в бюджет `27 по-сериозно намаляване на дефицита?

- Бюджетът е преди всичко политически инструмент. Много често и тълкуванията са форма на политическо говорене, на отправяне на послания. Също така често пропагандата на определени идеи не отговаря точно на големината на усилията, които се полагат. Всичко опира до базата 2026 г. Трябва да се има предвид, че голяма част от проблемите са еднократни. Ако престанем да се съобразяваме с тях и сегашната власт продължи да прави нещата по различен път, не като старата, просто тези проблеми се задраскват от упражнението. Ако премахне еднократни разходи, които формират дефицита за тази година, картинката за следващите изглежда доста по-различна от тези нерадостни краски, които се опитват да ни представят за състоянието на бюджета. Тоест, ако ние изчистим плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост тази година, които имат участие близо милиард в дефицита за 2026 г. на касова основа, еднократните плащания, които не се пренасят за следващата година в АПИ и в проектите по общините, по-нататък тези неща не формират дефицити. Ако премахнем тези неща, базата за оценка става коренно различна. Тогава нещата се доближават почти до 3% от БВП. През тази призма ние можем да се доближим до 3-те процента още следващата година, за което има много доводи. Въпросът за консолидация на дефицита във времето е стратегически, основен въпрос.

- Какви са прогнозите за икономиката за 2027 г.?

- Ние имаме икономически изключително добра 2026 г. Променливата е 2027 г., която все още ще бъде икономически позитивна, стига управляващите с действията си да не влошат ситуацията доста по-рано, отколкото това ще дойде на база циклични промени в икономиката. Очакваме икономическият растеж през 2028 г. да намалее до 1,5%. Показателят, който мери измененията в цикличността на икономиката, от положителен тази и следващата година, ще отиде значително на отрицателна територия. Пропиляхме 2026 г. - ако имаше предварително подготвени структурни реформи, можеха да бъдат направени много неща, които да бъдат довършени през 2027 г. Без да обвързвам това със становището на Фискалния съвет, смятам, че е дълбока грешка консолидацията да се прави на малки стъпки на ръба на изискванията, свързани с процедурата за свръхдефицит.

- Защо смятате, че стратегията можеше да бъде различна при реформи?

- Различната стратегия за значителна стъпка на консолидация тази и следващата година, свързана със значителни структурни реформи, щеше да даде значително подобряване на състоянието на бюджета следващите години и в дългосрочен аспект подобрение, свързано с ефективността, идващо от реформите. Еластичностите показват, че икономически растеж от 1 процентен пункт дава увеличение на данъчните приходи от приблизително 1,5. А дефлаторът или ценовото изменение на БВП дава около 0,6. Тоест модел, при който стимулираш растежа и го оптимизираш в средносрочен и дългосрочен план, увеличава много повече приходната част, което позволява много бързо да се прави фискалната консолидация. А и за всеки един управляващ това е много по-добре от гледна точка на политиката и дългосрочната стабилност на управлението. Дава пространство за маневреност на бюджета, така че да има възможност за различни политики. Едно от нещата, които трябваше да се предвидят, е да има резервен фонд за структурни реформи. За съжаление няма такъв фонд, защото почти не се забелязват структурни реформи. Избраната консолидация е с малки стъпки, на ръба на законодателния лимит и това основно става с приходни еднократни мерки и преструктуриране и намаляване на капиталовите разходи. Въздействието върху текущите разходи е почти никакво.

- Започнала е административна реформа, по думите на премиера, и 5000 щатни бройки от администрацията ще изчезнат. Достатъчно ли е?

- Според доклада на Сметната палата незаетите бройки в централната администрация са над 12 000.

- Тоест дори няма да се съкратят всички незаети бройки?

- То не е и нужно. Нека да уточним, че голяма част от тези незаети бройки съществуват, не толкова да ги ползват като резерв за стимулиране на заплатите на служителите, колкото заради това, че не могат да се намерят необходимите хора. Напуска някой, след това на негово място не могат да намерят човек с необходимите качества и квалификация. И това е доста дълъг процес. Би било добре, ако правителството прави тези съкращения на база функционален анализ. Това е крайно недостатъчно, защото не можем да говорим само за администрация. За да има някаква ефективност, общо заетите в публичния сектор трябва да бъдат намалени с около 90 000 души. Ние говорим за всичко тук, включително за част от държавните предприятия, които се класифицират в обхвата на този формат. Ако някой иска да прави реформи, това не става без пари. На първо място трябва да финансираш преструктурирането. Но след това всичко се отплаща. Но за съжаление всичко е на ръба. Ненапразно казвам, че може да излезем от процедурата по свръхдефицит и една година по-късно пак да влезем. Има такъв сценарий. Правилата не са достатъчно строги и не изискват кой знае какви усилия от правителствата, за да бъдат постигнати нещата. Добрият подход изискваше малко по-сериозно първоначално усилие. Бюджетът не може лесно да бъде оправен, не може без съществени мерки, дори те да не са популярни. Но трябва да кажем, че това е първият бюджет, който променя посоката на движение от последните няколко години -  от 2021 до 2026 г., които доведоха до тази процедура за свръхдефицит.

- Преди дни излязоха одитите на Сметната палата, които показват какво е наследството в публичните финанси. Анализатори направиха извода, че сме влезли в еврозоната с нагласени данни за дефицита. Какъв е вашият прочит, може ли да се направи такъв извод?

- В никакъв случай не може да се направи такъв извод. Сметната палата е избягала да даде точно заключение и част от данните трудно се четат всъщност какво се случва. Част от средствата трябва да бъдат прекласифицирани за 2022 г. и 2024 г. А 2024 г. е важната, тъй като тя е основата, на която е взето решението. Има корекция под 0,1% от БВП. В същото време леко нараства оценката за брутния вътрешен продукт, така че като се добавят тези цифри, дефицитът остава под 3%. Това е моя оценка, правена на база на доклада. Пак казвам, че информацията не е структурирана достатъчно добре. За 2025 г. корекцията представлява 0,2% от БВП. Тоест не е нещо, което значително да променя показателите. Няма потвърждение, че сме влезли с измама, поне аз не бих потвърдил такова нещо. Друг е въпросът, че са недопустими тези практики, за които става въпрос в одитите. Надявам се те да бъдат изкоренени, а не само заклеймени. Ако се говори за разхищение, включително недоизказана корупция, това нещо би трябвало да даде резултат в цените на договорите, които се сключват. Тоест автоматично да видим 10, 20 или 30 процента намаление на цените на държавните поръчки. Всичко друго са приказки. При равни други условия трябва да видим намаление на тези цени.

- Ако изкореним корупцията...

- Ако сме различни от другите, които казваме, че са лоши. Въпросът е дали се прави нещо по-различно от другите. И то личи. Като сравниш при равни други условия колко струва километър автомагистрала, основен ремонт на път, много такива неща.  Министерството на финансите прави повече, ако трябва да ги сравнявам с другите министерства. Те доста по-добре се справят, отколкото колегите им. Но не виждам някаква съществена подкрепа за усилията на МФ.

Това е той:

  • Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца 
  • Завършил е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС 
  • Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник-отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите 
  • Зам.-министър на финансите в кабинетите „Сакскобургготски“ и „Станишев“ 
  • В момента е член на Фискалния съвет към парламента 
  • Член на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките