- Доц. Киселова, процедурата по избор на парламентарната квота на ВСС е на финалната права. Имаше ли какво да се подобри в тази процедура и този път депутатите справиха ли се добре?
- В проведената в правна комисия процедура имаше значително подобрение в сравнение с предишни такива процедури. Това, което направи впечатление, е, че част от депутатите не бяха запознати с отговорите, които кандидатите бяха дали предварително писмено. Видя се, че част от кандидатите изпъкват с подготвеност на фона на други. Сега предстои да видим дали тези, които се представиха по-добре, ще получат и доверието на мнозинството от народните представители, за да бъдат избрани за членове на двете колегии на ВСС.
- Народното събрание трябва да избере 11 човека, но номинираните са 21. Т.е. двама се борят за мястото на един. Кои са с най-големи шансове?
- На първо място, хубаво е, че има повече кандидати. Ако кандидатите са колкото местата, които се разпределят, то тогава процедурата би била с предизвестен край. Сега, когато има повече претенденти, това стимулира конкуренцията между тях – да покажат колко по-добре са подготвени. Кои обаче имат шансове? Може да кажем, че по-подготвените ще бъдат избрани. Трябва да напомним, че са необходими 160 гласа. Най-голямата по численост парламентарна група – „Прогресивна България“, не може самостоятелно да ги избере. Ще са нужни гласове от други сили. По метода на изключването предполагам, че ПБ, дори и да не са го заявявали изрично, няма да търсят подкрепа от ГЕРБ-СДС или ДПС. Може да очакваме подкрепа от останалите три формации в НС, а именно ДБ, ПП и „Възраждане“.
- Склонни ли са от ПБ да направят компромиси и да се откажат от някои от своите кандидати за сметка на други?
- Предполагам, че ще има кандидати, които са номинирани от ПБ и няма да бъдат избрани.
Неофициалната информация и слуховете в юридическите среди са, че ще бъдат подкрепени един кандидат на „Възраждане“ и трима от ДБ и ПП. Т.е. четирима от тези 11 няма да са номинирани от ПБ. Правя уточнение, че това са предварителни сметки въз основа на слухове и изчисления, за да се получат заветните 160 гласа.
- Паралелно с това върви подборът на професионалната квота за ВСС – прокурори и съдии. Това отново бе съпроводено със съмнения доколко е прозрачен изборът, раздаваха се листчета с имена. Докога с тези обвинения и какъв ВСС ни е нужен?
- Имате предвид, че в рамките на следващите дни предстои и избор на последния от квотата на съдебната власт – следователите. И при прокурорите, и при съдиите очаквах по-откровени разговори в процедурите по изслушвания на кандидатите. Какво обаче прави впечатление и най-вече при съдиите? Битовите въпроси са техните проблеми, които са сведени до всекидневието им. Нямаше разговор за ролята на ВСС, на съдийската колегия или за по-добро правосъдие. Това доведе и до такъв резултат. В по-старите съдийски среди тези листчета се наричат „шпаргалки“ (пищов за преписване – бел.р.). Т.е. подкрепяш определени кандидати срещу това от друг съдебен район да подкрепят твоите. Четири от шестте избрани бяха от „шпаргалката“. Това показва, че е имало предварителни договорки по съдебни райони кои кандидати да се подкрепят. Защо има двама, които не са от листчето? Защото избирателната активност в София, където има най-много съдии, беше много по-висока в сравнение с активността в други съдебни райони.
На какво се дължи това? Първо, номинираните кандидати са предимно административни ръководители. Това се вижда както при съдиите, така и при прокурорите. Административният ръководител не е само магистрат. Въпросът беше колко от тях са се явявали на конкурси, за да прескочат и да бъдат назначени в съответния съд или голяма част от времето са били командировани? Когато половината ти магистратски стаж е като командирован, въпросът за твоите качества се гледа с повече внимание. За съжаление съдиите не бяха на висотата, на която обществото очакваше да бъдат при избора на членове на ВСС.
- А какъв ВСС ни е нужен?
- ВСС първо трябва да бъде попълнен изцяло, защото се забавиха много. От 2023 г. насам съставът на ВСС е с изтекъл мандат. На следващо място трябва да имаме много по високи критерии както за членовете на ВСС, но се надявам и за Инспектората към ВСС. Трябват хора, които имат визия как ще се развива съдебната система. Нямаше сериозни дебати дали разделението на ВСС на съдийска и прокурорска колегия е добро. Това разделение на ВСС на две колегии бе въведено с промените в конституцията през 2015 г. Оттогава минаха два състава на ВСС, но не се оценява по-добре ли работи кадровият орган или по-зле. Не се постави въпросът за забавяне на определени процеси и за забързване на други, какви магистрати ни трябват - много ли са, малко ли са? Въпросът за качеството на правосъдието. Всичко се свеждаше до натовареността, работното място. Добре, това са въпроси, по които се направи много. Вече е време да се обърне внимание на качеството на правосъдието. Този разговор аз не го чух. Очаквам следващият ВСС да направи необходимото, защото няма титуляр на длъжността директор на Националната следствена служба, няма титуляр на длъжността главен прокурор, няма титуляр на длъжността председател на Върховния административен съд.
- Управляващите дадоха заявка за продължаване на съдебната реформа чрез промени в конституцията. Как гледате на идеята им ВСС да се обновява на ротация, а мнозинството за избор на парламентарната квота да падне на 3/5, или 144 гласа?
- Аз казах, че не направихме оценка на направените през 2015 г. промени в конституцията. Именно тогава се промени мнозинството, с което се избират членовете на ВСС. Нямаше откровен разговор нито с юридическата общност, нито в НС дали по-високото мнозинство е по-добрият начин за избор на членове на ВСС. Моето лично мнение е, че високите мнозинства, или т.нар. супермнозинства, имат логика по отношение на стратегически въпроси за държавата и обществото, - за т.нар. конституционно ядро. ВСС и Инспекторатът към ВСС част ли са от това ядро? Според мен не са.
В законодателната програма на управляващите има поне 10 предложения за промени в конституцията. Въпросът за ротацията навежда към промени в състава на КС. Това на свой ред поставя въпроса за това как членовете на ВСС встъпват в длъжност едновременно и имат едновременно течащ петгодишен мандат. Трябва да изчакаме да видим какво ще предложи Министерството на правосъдието, но с ясното съзнание, че право на законодателна инициатива за изменения на конституцията имат народните представители и президентът.
- Преди дни от ПБ внесоха поредни промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). За последната година това са 3 или 4. В тях се въвежда шестмесечен период на охлаждане за членовете на ВСС след края на мандата им – няма да имат право на кариерно израстване. Това достатъчно ли е да се преборят зависимостите в съдебната система, какъвто е основният мотив?
- Въпросът за това какви хора трябва да бъдат избирани за членове на ВСС като последица е и какво работят тези хора, които 5 г. са имали задължение да кадруват. Къде се връщат? Логиката през 1991 г. е била да се предвидят по-високи критерии за членовете на ВСС. И като юристи това да бъде един венец на тяхната магистратска кариера. Междувременно започнаха да се номинират хора, които са били само и единствено на районно и окръжно ниво. През годините всячески правеха опити да бъдат устроени във върховните съдилища в София – ВКС или ВАС. Решавали са за върховните съдии, а пък сега ще се връщат в Районния съд в Сандански например. По тази причина е нормално да има някакъв период, в който да се върнеш там, откъдето си излязъл.
В рамките на година се правят много промени, вместо един или максимум два пъти. Ако обърнете внимание на предложенията в законодателната програма и свържете промените, има години, в които са заложени 4 пъти изменения на Закона за съдебната власт. Защото има връзка и с други нормативни актове - процесуалните закони, електронното правосъдие. Хубаво би било в следващите години от мандата на ПБ промените в ЗСВ да се ограничат до един път в годината, да бъдат добре обмислени.
- Какво е нужно, за да може съдебната система да заработи ефективно?
- Не е необходимо само едно нещо. Със сигурност е нужно да се променят няколко неща. Порочният начин, по който се кадруваше в последното десетилетие, е в основата на най-наболелия проблем. На второ място е ножицата между магистратите, които реално правораздават и са затрупани с работа, и по-високостоящите. Следващият въпрос, който трябва да се изясни, е какви са причините за заобикалянето на конкурсното начало и командироването. Това, от една страна, повишава статуса и стандарта на командирования, но, от друга страна, го поставя в зависимост. За да се преодолеят голяма част от зависимостите, командироването трябва да не е нагоре, а надолу. Т.е. командироване в районни и окръжни съдилища, където има работа, а не в апелативен и върховен съд, където имаме над 200 съдии. Няма държави, сходни с нашата като население, да имат два върховни съда с по 100 магистрати. Ако за ВКС е оправдано, то въпросът за административното правосъдие трябва да се преразгледа.
- Според вас ПБ има ли сили да намери достатъчно мнозинство за промените в конституцията, защото, за да се гласуват такива текстове, са нужни 180 гласа?
- ПБ има достатъчно депутати, за да внесе предложения за промени в конституцията. Тук има два подхода. Не мога да преценя кой ще използват. Единият е да внесат свои предложения и да търсят подкрепа за тях. Другият възможен подход е предварително да се направят широки обществени и професионални обсъждания. Подобна заявка бе направена и от правосъдния министър. Така може да се избистрят предложенията и да се получи принципна подкрепа от професионалните среди и евентуално от други народни представители. Аз дотук, в рамките на НС, не съм чула категорично дали биха подкрепили възстановяване на правомощието на президента самостоятелно да назначава служебно правителство. Относно съдебната власт, разговорите, които ПП и ДБ обявиха, че ще проведат, също не за започнали. От едната и от другата страна има заявки за предварителен професионален дебат. Докато не премине бюджетната процедура, не е реалистично да очакваме такъв разговор. Възможно е бюджетната процедура да съвпадне и с избора на членове на ВСС. Така че трета процедура за конституцията би утежнила много ситуацията и създала напрежение в НС. За мен е реалистично такива разговори по промени в основния закон да започнат след Нова година.
- След Нова година не е ли прекалено скоро? Има ли вариант поправките в конституцията да се изместят след местните избори догодина, за да си дадат глътка въздух управляващите?
- Аз казвам да започне професионалният разговор, а не да се внасят. Иначе ако се постигне форма на съгласие между ПБ и останалите парламентарни групи, извън тези на ГЕРБ и ДПС, то тогава разговорите могат да бъдат и по-дълги. Ако се търси бърза промяна за нещо конкретно, каквито са текстовете на чл. 99, ал. 5 (съставянето на служебните кабинети – бел. р.), то това е въпрос на политически умения и на юридически такт. Този разговор може да не бъде в НС, а примерно като платформа от Съюза на юристите в България. Дали ще се изчакат местните избори? По-скоро не, особено ако стъпваме на управленската и законодателната програма на кабинета. Сроковете там са такива, че като се съотнесе към други законови промени, то можем да очакваме, че втората половина на 2027 г. ще бъде посветена на конституционните промени. Не изключвам да започнат и по-рано.
- Как се справя кабинетът през тези първи 6 месеца, откакто е на власт?
- Аз няма да си позволя да давам оценка като в университета. Ще си позволя да кажа какво не е най-силната им страна. Голяма част от предложенията за промени в законодателството не са със сериозни обществени обсъждания и не са с пълни предварителни оценки на въздействието. И оттам възникват част от проблемите в обществото. Като не са добре представени и обяснени, не получават обществена подкрепа. Едно правителство има необходимост от подкрепа, не от говорещи анализатори, а от хората, които са гласували за ПБ. За мен Законът за нормативните актове е този, който министрите всяка седмица трябва да четат.
- Смятате ли, че има заряд за протести или за някакво обществено напрежение заради бюджета, цените и други?
- Общественото недоволство може да възникне дори и от нещо малко. Дали това ще се случи при обсъждането и гласуването на бюджета за 2027 г. към момента ми е трудно да кажа. Когато се засягат интересите на значими обществени групи, трябва да се обясни защо това се налага. Въпросът за ръста на цените на стоките е функция от този на цените на горивата и енергията. Трябва да има сериозен разговор как да минимизираме ефекта от високите цени на тока върху стоките и услугите. Това е въпрос, който всяка държава се опитва да реши. Дали ще е през ДДС, през по-ниски ставки, през определена подкрепа за конкретни стоки. Не може да имаш контрол върху всички цени. Може да се влияе през данъците и таксите.
Това е тя:
Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2002 г.
Доктор по право (2008 г.) и доцент по конституционно право (2018 г.) в Юридическия факултет на СУ
В периода 2016-2017 г. е секретар по правни въпроси на президента Росен Плевнелиев
От 6 декември 2024 г. до 29 октомври 2025 г. е председател на 51-вото НС
Тихомира Михайлова



















