В кратък период от време (14 дни) излязоха цели два филма с участието на новото лице на българското кино – Александра Лашкова. Пред „Телеграф“ тя разказа за работата си над тях, актьорската кариера, както и кога и как се е запознала с годеника си Даниел Върбанов.
- Госпожице Лашкова, за две седмици се състояха две филмови премиери с вашето участие. Как се чувствате след тези две събития?
- Чувствам се благодарна. Късметлийка. За мен е много вълнуващо, че два толкова различни проекта срещнаха зрителите почти едновременно. Приемам го като хубав знак и като мотивация за всичко, което предстои.
- Макар и да имат прилики, двата филма са коренно различни. Нека започнем с „Топки“. Как минаха снимките и работата по лентата?
- За ролята на Лора трябваше да навляза в свят, който не ми беше толкова познат – футбола. Имах сериозна подготовка. Работихме и с момичетата от футболния отбор Sofia Ladies, от които научих много за дисциплината и отдадеността към спорта. Най-хубавото беше атмосферата на снимачната площадка и възможността да работя с толкова добри актьори. Получи се филм с много характер според мен. И съм много щастлива, че съм част от него.
- А при „Немигранти“?
- „Немигранти“ беше съвсем различно преживяване. Това е филм, който ме накара да се замисля за принадлежността, избора и смисъла да останеш. Харесва ми, че зад привидно леката история стоят важни човешки въпроси. За мен беше удоволствие да бъда част от този екип и от история, която има какво да каже на зрителя.
- Коя от двете героини чувствате по-близо до истинската Александра Лашкова?
- И в двете има частица от мен, но нито една не съм аз изцяло. Всяка героиня изисква да потърсиш нещо различно в себе си. Това е едно от най-хубавите неща от професията – да откриваш себе си през толкова различни хора.
- Двата филма поставят различни въпроси за обществото ни. Кое според вас е по-трудно – да промениш средата около себе си, или да намериш смелост да я напуснеш?
- И двете изискват смелост, но може би по-трудно е да промениш средата. Да си тръгнеш понякога е въпрос на решение, но да останеш и да се бориш за промяна изисква нещо повече.
- Има ли нещо ново, което научихте за България или себе си след тези два проекта?
- Припомних си за пореден път, че в малките населени места има невероятни хора, истории и потенциал, които заслужават да бъдат видени.
- Преди време разказахте, че сте работили като крупие в кaзино, преди да се утвърдите като актриса. Кой урок от онзи период все още ви служи в живота и успяхте ли да го пренесете в актьорската кариера?
- Мисля, че абсолютно всичко, което съм работила, преживяла и всеки човек, когото съм срещнала, ми помага в актьорството. Има една шега, че актьорите сме професионални хора. Вярвам, че колкото повече живот си преживял, толкова повече материал имаш, от който да черпиш като актьор.
- Помните ли момента, в който разбрахте, че искате да станете актриса?
- Бях вече на 18 години, когато взех това решение. Преди това тренирах художествена гимнастика, израснах в семейство на спортисти, така че актьорството не беше най-очевидният път за мен. Но когато открих театъра, усетих нещо различно. После просто започнах да вървя устремено в тази посока.
- Завършили сте НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. Има ли случка от студентските години, която си спомняте ярко и до днес?
- Много са, но нещото, за което първо се сетих, е как в първи курс още в първите седмици закъснях за един час по актьорство и заради мен паднаха два етюда, които работехме с колегите. Приех го доста драматично, но оттогава не съм закъснявала никога повече в живота си. Преподавателят, който го направи, до ден днешен е един от най-важните учители в моя живот. Не само заради този урок. Последваха още много.
- Все пак вие имате опит и в международни продукции. Къде се чувствате по-комфортно – в български проекти или в чужди и защо?
- За мен езикът и националността на продукцията не са толкова важни, колкото хората и отношението към работата. За мен то е най-важно. И в български, и в чуждестранни продукции съм срещала и от двата типа отношение.
- Разкажете ни малко за човека до вас – Даниел Върбанов. Как се запознахте и как започна връзката ви?
- С Даниел имаме доста интересна история. Всъщност наскоро разбрахме, че се познаваме още от деца. Запознавали сме се на една детска площадка в София. Майките ни си спомниха и припомниха колко хубаво сме си играли. След това животът ни е поел в различни посоки, разминаваме се, докато един ден отново не се открихме в НАТФИЗ. Оттам вече е ясно какво продължи.
- Като двама актьори, които живеят заедно – случва ли се да пренасяте работата си вкъщи и помагате ли си за дадени персонажи или проекти?
- Разбира се! Обсъждаме идеи, говорим за професията, обменяме опит. Обичаме това, което правим и то автоматично не се усеща като работа.
- Ако утре получите предложение за главна роля в голяма чуждестранна продукция, но това означава да заминете за няколко години и да оставите живота си в България, бихте ли го направили?
- Ще го обмисля сериозно, но най-вероятно бих, да.
- Каква е Александра Лашкова извън сцената и камерите?
- Не бих могла да кажа аз. Питайте хората, които ме познават.
- Представете си, че след десет години отново правим това интервю. Какво бихте искали да сте постигнали дотогава?
- Бих искала да съм участвала в смислени и стойностни проекти, бих искала да съм запазила любопитството си към живота, любовта към професията и хората, които са до мен.
- Какво бихте пожелали на нашите читатели?
- Да бъдат здрави и да не отлагат мечтите си. По-малко социални мрежи и повече време за хубаво кино и театър.
Неразделен път със сцената
Макар през последните години Александра Лашкова да привлича все по-голямо внимание с участията си в киното и телевизията, театърът остава важна част от нейния професионален път. Още по време на обучението си тя изгражда разнообразен сценичен репертоар. Сред дипломните ѝ спектакли са „На дъното“ по Максим Горки, в който влиза в ролята на Наташа, „Вишнева градина“ от Чехов, където играе Шарлота, и „Екстази“ по Ървин Уелш. В последния Лашкова се превъплъщава в д-р Аманда Кинг. Участва и в „Нощ на мюзикъла“, както и в поп концерта P.O.P. – The Last of Us. Сред сценичните ѝ изяви по време на следването е и ролята на Лора в „Нирвана“ на режисьорката Надя Панчева, част от проекта Streaming Generation 3: „Бохемска София“. След дипломирането си Лашкова прави професионалния си театрален дебют със спектакъла „Бик“ от Майк Бартлет. Постановката е представена в „Топлоцентрала“ през декември 2023 г. и разглежда разрушителните човешки отношения, борбата за надмощие и стремежа към социално признание.
ТОВА Е ТЯ:
- Родена е на 27 юли в Мездра
- Тренира художествена гимнастика
- Завършва НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов
- Още като студент дебютира във „Войната на буквите“
- През 2025 г. участва в хитовия телевизионен формат „Като две капки вода“
- Сгодена е за своя колега актьор Даниел Върбанов
Александър Пашов
