- Каква беше Красимира Ангелова преди публичните изяви и бизнеса? Кое от онзи период все още носите със себе си?

- Бях Красимира, която още нямаше смелостта да говори толкова открито. И аз съм имала моменти, в които съм усещала, че мога повече, а съм оставала на познатото място. Затова никога не гледам отвисоко на човек, който знае, че иска промяна, но още не е готов да я направи.

Днес животът ми изглежда различно отвън, но въпросът, който ме движи, е същият: колко от решенията си вземаме свободно и колко вземаме от страх? Оттам тръгна и работата ми.

- Спомняте ли си момента, в който за първи път си казахте: „Да, аз наистина успях“?

- Не мога да посоча един ден, в който всичко изведнъж си дойде на мястото. Има моменти, в които спирам и си казвам: „Виж докъде стигнахме.“ Особено когато срещна човек, преминал през „Квантов метод Академията“, и чуя не колко му е харесало обучението, а какво е постигнал и реализирал след това.

Има и друг вид успех, за който се говори по-малко: да изградиш нещо, което вече не зависи само от теб. Днес около мен има екип, общност и хора, които сами работят с други хора. Това носи радост, но и огромна отговорност. Не ми позволява да си кажа: „Готово, успях“, и да спра, не точно обратно постоянно винаги развивам себе си и бизнеса ми.

- Промениха ли Ви парите? Дадоха ли Ви нещо, което после разбрахте, че не Ви е необходимо?

- Парите показват какъв човек си и засилват това в теб. Те промениха възможностите ми. Мога да избирам, да създавам, да давам работа, да подкрепям каузи. Да създам фондация “Милиара Грейс” с Фокус подкрепа на тийнейджъри за образование в чужбина. Няма да кажа, че това е маловажно. Не вярвам в романтизирането на липсата на пари.

Но ако попитате дали с повече пари човек спира да се тревожи, да греши или да има трудни разговори с близките си - не. Мисля, че най-голямата заблуда е да очакваш от успеха да ти даде окончателно спокойствие. За мен той донесе повече свобода, но и повече решения, за които нося отговорност. Днес много по-съзнателно пазя времето си с хората, които обичам.

- Кое е най-голямото нещо, което сте успели да манифестирате в живота си?

- Живот, в който мога да работя за нещо, в което вярвам, и да виждам как то продължава да се развива чрез други хора. Имало е време, в което идеята да създам собствен метод / Квантов метод / Академия и да обучавам практици би ми изглеждала твърде голяма, за да я изрека спокойно. А днес това е част от ежедневието ми.

Но искам да съм точна с думата „манифестирах“. Зад това стоят много действия, решения, грешки, успехи, хора, които ми помогнаха, и моменти, в които трябваше да продължа без гаранция какво ще стане. За мен манифестирането никога не е било да седиш и да чакаш животът да се подреди докато ти нищо не правиш това е детинско.

- Какво ни спира повече да променим живота си - обстоятелствата, страхът или убежденията ни?

- Не мисля, че има един отговор за всички. Понякога обстоятелствата наистина са тежки и човек има нужда първо от помощ, време или финансова опора. Но съм виждала и хора, при които възможността вече е там, а те все още казват: „Не съм готов.“ Обикновено зад това стоят убеждения като „За мен е късно“, „Няма да се справя“ или „Ще разочаровам всички“.

Страхът няма нужда да изчезне, за да започнем. По-важно е да го разпознаем и да не му даваме последната дума. Това е работа, която познавам и лично. В моя живот е имало решения, за които не съм имала гаранция, че ще успея. Но ако бях чакала пълна сигурност, много от нещата, които правя днес, нямаше да съществуват.

- Може ли под етикета „личностно развитие“ да се продават нереалистични обещания? Как човек да разпознае стойностното?

- Да. Когато човек страда или отчаяно иска промяна, обещанието за бърз резултат звучи много примамливо. Именно тогава трябва да сме най-отговорни с думите си. Аз също говоря за големи възможности, но знам, че всеки влиза с различна история и никой не може да му обещае конкретен живот след определен брой дни.

Бих гледала дали зад красивите думи има ясна работа. Има ли практика, обратна връзка, пространство за въпроси? Казва ли ти някой какво ще се изисква от теб? В „Квантов метод Академия“ много държа хората да практикуват и прилагат веднага в живота си наученото, включително помежду си. Ако само гледаш видеа и чакаш промяната да се случи, ще останеш зрител на собствения си живот.

- Какъв проблем срещате най-често при хора, които изглеждат успешни и щастливи?

- Че са постигнали много неща, които са искали, а някъде по пътя са престанали да се питат дали още ги искат. Продължават да изпълняват графика, да вземат решения, да се грижат за всички. Отстрани изглежда, че животът им върви прекрасно. Насаме обаче казват: „Не знам кога за последно направих нещо, защото аз го искам.“

Това е много самотно усещане. Особено когато всички около теб виждат човек, на когото би трябвало да завиждат. Тогава дори започваш да се обвиняваш, че не си достатъчно благодарен. А може просто да е време да спреш и да чуеш себе си.

- Може ли човек да е отличен в работата си и въпреки това да не успее като предприемач?

- Разбира се. Можеш да си прекрасен специалист и никой да не разбира какво предлагаш. Можеш да работиш непрекъснато и пак да не знаеш дали бизнесът ти печели. Виждам и хора, които спокойно помагат на клиентите си, а се притесняват да назоват цена за собствения си труд.

Точно за това създадох „Матрикс“- Система за експертен бизнес.

Защото можеш да имаш знания, резултати и реално да променяш живота на хората — и въпреки това да се чудиш защо бизнесът ти не расте така, както знаеш, че можеш.
Ако работиш много, но доходът ти не го показва. Ако клиентите ти виждат стойността ти, а ти самият все още се притесняваш да поискаш високата цена. Ако знаеш, че си готов за следващото ниво, но не знаеш как да превърнеш експертизата си в силен бизнес, който не зависи от постоянното ти присъствие - проблемът вероятно не е в теб. Липсва ти система.

В „Матрикс“ не променяме твоята експертиза. Изграждаме бизнеса около нея.

- Защо решихте да подкрепяте талантливи млади хора?

- Защото шансът не е разпределен поравно. Има млади хора с дарба и с желание да работят, които просто нямат достъп до правилната среда или подкрепа в точния момент. А понякога точно един човек, който ги е видял навреме, променя посоката им.

Аз съм майка на три деца и не мога да гледам на тази тема абстрактно. Затова създадохме Miliara Grace. Искам да стигнем до млади хора, за които конкретната помощ може да отвори реална възможност. Не да им обещаем бъдеще, а да им помогнем да получат шанс да го изградят.

- Коя Ваша страна хората почти не познават? Какво все още може да Ви изплаши?

- Хората ме познават като човек, който говори смело и взема решения бързо. По-малко -виждат колко дълго мога да мисля за една дума, която съм казала, ако се опасявам, че е наранила някого. Или колко лично приемам доверието на хората, които идват при мен.

А най-силният ми страх е свързан с близките ми. На сцена мога да стоя пред много хора, но когато някое от децата ми има труден момент, аз съм просто майка, която иска да помогне и не винаги знае как. Мисля, че тази част от мен няма нужда да изглежда силна.

- На 12 декември предстои „Мащабна трансформация“ събитие на живо. С какво -искате хората да си тръгнат от залата?

- С едно честно решение. Може да е нещо, за което мислят от години и все намират причина да отложат. Не очаквам един ден да промени живота на човек вместо него. Но знам колко силен може да бъде моментът, в който спреш да се оправдаваш пред себе си и кажеш: „Ще започна.“

За мен „мащабна“ не означава непременно шумна. Промяната може да започне много тихо - с разговор у дома, с поставена граница, с подадена молба, с първа стъпка към собствена работа. Искам след събитието на живо на 12.12хората да знаят коя е тяхната стъпка.

- Как искате децата Ви да говорят за Вас след години?

- Бих искала да кажат, че са ме познавали истински. Не само като жената, която е работила много и е имала големи мечти и реализирани идеи, а и като майка, с която са могли да говорят открито, да се смеят, да споделят и да бъдат различни от мен.

Искам да помнят, че съм ги обичала точно такива, каквито са. Ако съм успяла да им дам тази сигурност, ще бъда щастлива. А ако някой ден сами намерят нещо, за което горят, и имат смелостта да тръгнат по своя път, това ще ме радва повече от желанието да следват моя.