- Госпожо Дечева, само няколко дни ни делят от началото на предизборната кампания. Вие какво очаквате да видите?
- Първо трябва да видим колко точно кандидати ще имаме от вече регистрираните партии и инициативните комитети. Последните са съмнително много. Световна практика е участниците в президентските избори да са лица, които са показали грижа към обществото и начина, по който съответната институция, за която се провежда вотът, ще работи. Да са показали отношение към самоуправлението ни и състоянието на демокрацията. Ще видим един списък с изключително скромни имена, за които ще се чудим защо се появяват. Колкото повече са имената на кандидатите, това не прави избора ни по-добър. Това много го стеснява. Така човек започва да мисли само за едно или две имена. И те му се струват като сигурно убежище от пълната непознатост на останалите имена, както и от неяснотата кой какво предлага. Има добри практики за ограничаване на този списък до разумен размер, който да дава на гражданите една добра възможност за информирани избори. Като цяло в страната ни не се използват добре чудите практики. Нито се стремим да ги познаваме, нито да ги анализираме кои от тях са подходящи за някои от проблемите ни.
- Споменахте добри практики за ограничаване на броя на кандидатите. Как може да се ограничи желанието на някого, който има право да се кандидатира?
- В повечето страни има предварителни вътрешни избори. Това е нормална практика, когато дадена формация издига или номинира кандидат, който да защитава програмата на определената партия. Т.е имаме една партия, независимо дали в управлението или в опозицията, която издига кандидат и той не просто представлява формацията, а е лице на цялата политика. У нас обаче основните претенденти не са издигнати от политически сили, а от инициативни комитети и само привидно са независими кандидати.
- Инициативните комитети са около 24, а регистрираните партии едва 8. Това опит на партиите ли е да избягат от отговорност при евентуален провал?
- Разбира се. Това е едно покриване, снишаване. Основните партии, които виждаме всеки ден да изразяват позиции по всички въпроси, изведнъж за президентските избори се снишават заради това, че може да загубят.
- При последните промени в Изборния кодекс се върна изцяло машинният вот в секциите с над 300 души. Според вас има ли текстове, които биха създали проблеми?
- Самите текстове не биха могли да създадат проблеми, защото това е връщане към предишно състояние. Т.е. сме в ситуация, която е отработена и позната. Проблемът е в цялостната организация на машинното гласуване. Проблемът също е в начина, по който ние се отнасяме към технологиите. При нас се противопоставят две от най-широко използваните в света технологии – машинното гласуване в секция и вотът с хартиена бюлетина. И към двете технологии обаче има съмнения, които се подклаждат от самите политически субекти. И машините, и хартиените бюлетини се ползват в пропагандата. Почти всички нередности, на които сме ставали свидетели през годините, са правени при гласуване с хартиената бюлетина. Т.нар. индианска нишка по светя я наричат „българска въртележка“. Ние не сме я измислили, но у нас бе изключително популярна. През годините сме подавали много сигнали до институциите да се провери има ли секции, където се внасят бюлетини, попълнени от един и същи човек. Това не се разглеждаше от институциите. За първи път бе направено от КС през 2025 г. с частичното касиране на вота и пренареждането на състава на НС. В този смисъл е похвално решението за използването на машините като метод да се намали това външно въздействие. Това обаче крие няколко риска. Първият – на много места секции не са включвали машините, за да се премине към хартиен вот. Това налива допълнителна вода в съмненията за прозрачността на вота. В същото време българските хартиени бюлетини са едни от най- защитените в света. Не само в Европа. Върху тях има двойна номерация, която дава възможност за проверки – внасят ли се предварително попълнени бюлетини. Имаме едно от много ниските нива на избирателна активност.
- В тази връзка каква активност очаквате на вота?
- По-ниска от тази на последните парламентарни избори. Наскоро имаше избори в Швеция, където също се алармира за ниска активност и се търсят начини тя да се увеличи. И то при положение че активността в Швеция е два пъти по-висока от тази у нас. При нас повечето промени са чисто административни, независимо дали говорим за поправки в ИК или за решения на ЦИК. Много от решенията са в правилната посока, но те не са цялостни. Винаги са на парче. Един добър пример е ефективното установяване на Обучителното звено към ЦИК, за което от години настояваме. За да нямаме хора в секциите, които не знаят какво правят, за да няма сгрешени протоколи. В момента обаче това Обучително звено ще бъде съставено само от хора, които са членове на ЦИК. И по трудова характеристика никъде не е записано, че те трябва да разбират от обучения. А те ще издават сертификати за преминато онлайн обучение. С въвеждането на машините членовете на секциите ще имат по- малко работа. За да установят резултата от вота, те няма да броят разписките, а устройствата ще принтират протокол. Така може да се стигне до получаване на сертификат без придобиване на реални знания. Никъде в този сертификат няма елемент на проверка на знанията и гарантиране, че тези хора имат уменията.
- Т.е. според вас трябва да има тест в края на обучението с оценка?
- Много е сложно. Това е много формално. Трябва да има гаранция, че хората със сертификат имат нужните умения. Дали ще има тест, дали обучението ще е присъствено или дистанционно, все пак трябва да има някакъв визуален контакт, а не само кликове на екрана.
- С връщането на машинния вот членовете на СИК ще броят по-малко, протоколите няма да са толкова сложни, ще има по-малко грешки. Това няма ли да улесни нещата?
- Надяваме се. Друг е проблемът. В масовия случай ще има машини в около 9400 секции. Това значително ще облекчи дейността на СИК, но самите комисии ще бъдат организирани по начин, предвиден в ИК, за работа с хартиени бюлетинии за друг вид броене. Цялостната организация навота е направена така, че да се задоволи решението на нужди от предишен етап, когато се гласуваше само с хартия и в секции с по около 1000 човека. Така се появяват няколко проблема. Ние не знаем колко хора живеят на територията, която обхваща дадената секция. Вече има голяма мобилност, няма задължително изискване за жителство и да се знае кой къде наистина живее. Ще дам пример с Швеция. Там човек не може да пребивава някъде повече от седмица, без да бъде регистриран и така автоматично се появява в списъците, където живее. Такова изискване в нашата страна няма как да бъде приложено. Много икономически и социални интереси карат хората да поддържат регистрация някъде, където имат имот – т.е. да имат адрес на едно място, а да живеят на друго. При нас избирателните списъци по презумпция отразяват българските граждани. Аз не вярвам в мъртви души. Даже и да ги има, те са много малко. Списъците обаче не отразяват реалното местоживеене на българите. Да не говорим за тези, които трайно се намират в чужбина. Отделно от това секциите може да бъдат окрупнени. Не е задължително хората да се катерят по етажите в училищата. Може машините да се разположат в една голяма зала, например в спорния салон към школото или в друга обществена зала в населеното място – читалището, вместо да са разделени в различни секции. Партиите обаче няма да се съгласят да ни е по-лесно, да не чакаме на дълга опашка и да гласуваме на първото устройство. Политическите сили не харесват тази идея, защото така силно ще се намали нужният брой членове на СИК. Всеки знае, че един член на СИК, предложен от дадена партия, води със себе си и повече хора. Т.е има стимулиране на гласове за определена сила, практически платено от държавния бюджет.. Те няма да се съгласят да се върви към по-малък брой СИК. Много лесно може да се провери колко са секциите с под 1000 избиратели, които са непосредствено едни до други.
- Управляващите дадоха заявки за нови промени в ИК след това. Според вас какви трябва да са следващите поправки – свиването на броя на секциите, начина на формирането им, начина на съставяне на избирателите списъци?
- За нито едно от тези неща няма да има достатъчно време. Желанието за промени в ИК трябва да бъде заявено доста по-рано, така че
целият процес да приключи поне една година преди следващия вот. Местните избори през 2027 г. са точно една година след президентските. Т.е. вече не ни остава време за съществени изменения в ИК. Отделно от това нямаме културата на
отворени консултации с обществото. Когато се правят такива поправки, те трябва предварително да бъдат изговорени, съгласувани, а не да се правят в ситуация на предизборна кампания. Можеше този период да се използва за по-широк дебат. Аз не виждам възможност за сериозни промени, които да са извървели целия демократичен път. Президентските избори са най-лесните избори. Те са най-малко натоварените. Местните, които ни предстоят догодина, ще са истинският тест. При евентуален балотаж на президентските избори времето от една седмица между двата тура е достатъчно. При една добра организация за 7 дни може да се зареди наново софтуерът на машините. Но дали това е достатъчно, когато гласуваме в 264 общини? Според мен този срок е много кратък и трябва да е по-голям. Всичко това е производно от много други решения. Ние не сме наясно как искаме да върви целият процес. Преди години бе проведен референдум за дистанционно, онлайн гласуване. Никога обаче не е работено по този въпрос. Такова може да се проведе тестово за определени избори – парламентарни или президентски. Или първо само за българите в чужбина. Като за начало може да се започне със страните в ЕС. Да не говорим, че ние въобще не сме говорили кой би трябвало да има право да гласува на президентски или парламентарни избори. Имаме единствено разбиране, че на вот за Европарламент всеки човек би трябвало да гласува само на едно място. Ние никога не сме изработвали механизъм, с който да гарантираме, че нашите граждани в чужбина не гласуват по два пъти. Например веднъж като българи, след това като граждани на Франция, Германия, Швеция или другаде.
- Т.е. искате да кажете, че хора с двойно гражданство един път гласуват за парламент в България, а след това за парламент в Германия или Франция?
- Това категорично се случва, но това са два различни избора. Става дума за един и същи избор - за ЕП. Т.е. когато един човек гласува за български представители в ЕП, а след това гласува за френски или немски представител в ЕП. За това дори не се говори.
Това е тя:
- От 2010 г. е председател на Европейска асоциация за защита правата на човека
- От 2014 до 2018 г. е зам.-шеф на Европейската мрежа на организациите за защита на правата на човека
- От 2015 до 2017 г. е шеф на Обществения съвет към ЦИК Международен наблюдател на редица избори
Тихомира Михайлова
