К расиви и след смъртта – прочутите портрети върху мумиите от Фаюм и до ден днешен объркват и смущават.
Има изложби, в които ти гледаш творбите. И изложби, в които творбите гледат теб. В Рим се събират изключителни артефакти от едни от най-важните музеи в света: Лувъра в Париж, Египетския музей в Кайро (чрез Върховния съвет за антиките на Египет), „Метрополитън“ в Ню Йорк, музея „Гети“ в Лос Анджелис, Капитолийските музеи в Рим, Ватикана, археологическите паркове на Помпей и Херкулан. Всички те са събрани около едно чудо на древността: портретите от Фаюм. Египет предоставя почти всички фаюмски портрети върху дърво от своите музейни колекции, които досега не са напускали страната.
Портретите са едно от най-завладяващите наследства на древната история. Те са мост между два свята, египетския и римския. Но нека първо направим крачка назад.
Връзки
Египет и Рим - връзките между тези две велики сили на античността започват още преди Рим да се превърне в империя, но решаващият обрат идва в последните години на Републиката. На 2 септември 31 г. пр. Хр. край нос Акций, на западния бряг на Гърция, флотът на Октавиан разбива корабите на Марк Антоний и Клеопатра. Двамата влюбени бягат в Александрия. Година по-късно, когато войските на Октавиан влизат в града, Антоний се пронизва с меча си, а Клеопатра, последната владетелка от династията на Птолемеите, също слага край на живота си.
Така през 30 г. пр. Хр. Египет става римски. Страната на фараоните е провинция с особен статут под прекия контрол на Октавиан, който през 27 г. пр. Хр. ще получи титлата Август. Без разрешението му сенаторите дори не са имали право да стъпят там. Египет е житницата на Рим и никой император не е искал да се раздели с нея.
От този момент съдбите на Египет и Рим се преплитат. В Рим се разпространяват египетските култове и божества, най-вече почитта към Изида. А богатите римляни започват да строят пирамиди.
Пирамида
Най-яркият пример стои и днес, до гарата „Остиенсе“ и Акатолическото гробище. Това е пирамидата на Гай Цестий, построена между 18 и 12 г. пр. Хр. Цестий е претор, народен трибун и член на жреческата колегия, която устройва свещените пирове в чест на боговете. Висока е около 36 метра, с квадратна основа от около 30 метра, облицована с бял мрамор от Луни. Надписът на фасадата разкрива любопитна подробност: гробницата трябвало да бъде завършена за 330 дни, иначе наследниците на Цестий щели да се простят с наследството си. Близо три века по-късно пирамидата е включена в новите градски стени на император Аврелиан и това я спасява от разрушаване. През Средновековието римляните дори вярвали, че това е гробът на Рем, брата на Ромул.
Обелиски
Рим не се задоволява да подражава. Той пренася Египет у дома. С огромни кораби в столицата на империята пристигат статуи и монолитни колони, като тези от гранит, които и днес подпират портика на Пантеона. От Египет са и обелиските, издялани от гранита на Асуан и другите древни каменоломни. Днес Рим е градът с най-много древни обелиски в света. Първите два донася самият император Август. Единият днес стои на „Пиаца дел Пополо“, а другият пред Камарата на депутатите на площад „Монтечиторио“. Вторият е служел за стрелка на огромния слънчев часовник на Август в Марсово поле, където се намирал и олтарът „Ара Пачис“. Следват обелиските на Калигула, днес на площад „Свети Петър“, и на Констанций II край базиликата „Свети Йоан Латерански“. Да не говорим за малките „сувенири“, разпръснати и днес по римските площади, като обелиска върху слончето на Бернини пред църквата „Санта Мария сопра Минерва“. От Египет идва и порфирът, тъмночервеният камък на императорите.
И докато Рим се облича в египетски премени, Египет все повече се романизира. По време на империята това сливане намира своя най-съвършен израз в изкуството. Така се раждат портретите от Фаюм. Рисуваният портрет се поставял върху лицето на мумията и се захващал с бинтовете. Така той заменя стилизираната маска, която египтяните използвали от векове. Красивите живописни изображения запазват египетския ритуал на мумифицирането, но го обогатяват с реалистичния портрет в гръко-римски стил.
Събитие
Лица, оцелели през вековете. Изложбата „Силата на портрета. Египет и Рим. Лицата от Фаюм“ е сред най-забележителните събития в културния живот на италианската столица. До 2 май 2027 г. в изложбеното пространство на музея „Ара Пачис“ са подредени над 110 творби: рисувани дъски, погребални платна, маски, мраморни бюстове, гипсови отливки и антични бижута. Сърцето на изложбата са близо 50 портрета от Фаюм, плодородния оазис югозападно от Кайро, откъдето идват много от тях. Тези лица не изглеждат aнтични, повечето от тях спокойно биха могли да се видят и днес по улиците на Рим.
Въпрос
Въпросът е: Защо са толкова ценни? В целия свят са оцелели малко под хиляда. Те са нарисувани върху дъски, дебели едва няколко милиметра, и са невероятно крехки. Музеите рядко ги дават назаем. Събирането им на едно място позволява сравнения, които иначе изискват пътуване между различни музейни сбирки.
Куратори на изложбата са Клаудио Паризи Пресиче, ръководителят на службата за културното наследство на Рим, и Лаура Петако. Те поставят рисуваните лица до мраморни портрети, накити, маски и погребални покрови, за да покажат хората в средата, която е създала тези образи.
Восък
Енкаустика е използвана техника за направата на тези портрети. Енкаустиката е техника на рисуване, при която цветни пигменти се смесват с нагрят пчелен восък. Сместа се нанася върху твърда основа, най-често дърво, а чрез нагряване слоевете се свързват един с друг. Тя позволява да се създават плътни текстури, прозрачни пластове и повърхности с мек блясък. Восъкът изстива бързо, но може да се затопля и обработва отново. Техниката е позната още от античността. Името идва от гръцка дума със значение „вгарям“ или „изгарям навътре“.
Маска
Гипсова маска стои върху лицето на мъртвеца. Пътят през залите в изложбата започва с една маска, която не пресъздава индивидуални черти: египетска погребална маска от времето на Птолемеите, предназначена да осигури на покойника достъп до отвъдното. Срещу нея стоят римските мраморни бюстове, с бръчки, бради и прически, по които учените ги датират. Между двата свята се появяват първите лица от Фаюм.
После идва изненадата. Изложбата разкрива и една от практиките зад римския портрет: гипсов отпечатък от лицето на мъртвеца, взет след смъртта. От гробницата на рода Валерии, под базиликата „Свети Петър“, са включени седем артефакта, които показват целия процес: от отпечатъка, свален направо от лицето на починалия, до мраморния портрет на жена на име Флавия Олимпиас. Ето откъде идва безмилостният реализъм на римския портрет.
Братя
Истинската звезда на изложбата е „Тондото на двамата братя“ от Египетския музей в Кайро. Кръгла дъска с диаметър 61 сантиметра, от времето на император Адриан, на която двама мъже гледат право към нас. Кураторите го определят като един от големите шедьоври на античната живопис. Кръглият формат с две фигури го отличава сред фаюмските портрети, при които обикновено виждаме едно лице върху отделна плоскост. Кои са били двамата, братя или хора, свързани по друг начин, и днес никой не знае. Тондото е реставрирано в Египет от италиански реставратори специално за изложбата.
Бижута
Други лица разказват истории. Исидора от музея „Гети“ носи богати накити със скъпоценни камъни и перли. Портретът е толкова изящен, че неизвестният му автор е наречен „Майсторът на Исидора“. Ейрене от Щутгарт е запазила името си и молитвата на близките си, които поверяват душата ѝ на бог Озирис. Майка и дъщеря, открити в един и същ гроб от британския археолог Флиндърс Питри през 1888 г., са подредени една до друга, точно както са намерени. Гордият войник от колекцията на колежа „Итън“ напомня, че Фаюм е бил земя на римски ветерани. А до рисуваните обеци и огърлици блестят истински бижута от Помпей и Херкулан, почти същите.
Има и премиера: младежко лице, току-що открито от италианската археологическа мисия на Университета на Саленто, което никога досега не е показвано пред публика.
Край
Производството на рисуваните портрети върху дърво се съсредоточава между I и III век сл. Хр., а след това постепенно затихва. В последната зала на изложбата са големите рисувани ленени покрови от Лувъра, открити в Антинопол, града, основан от Адриан. Един от тях носи името на покойницата Криспина и заедно с опората си надхвърля два метра височина. Друг е близо 1,80 метра. Лицата на последните портрети постепенно се опростяват, очите стават огромни. Някои учени виждат в тях прага на християнската икона, макар това тълкуване да не се споделя от всички.
Изложбата завършва с бюст на римски император от тъмночервен порфир, висок близо 60 сантиметра, от Египетския музей в Кайро. Според кураторите той вероятно изобразява Галерий. Това е императорът, който през 311 г. издава в Сердика, днешна София, едикта за веротърпимост, сложил край на гоненията срещу християните. Негов е последният образ в подредбата в Рим. Изложбата в музея „Ара Пачис“, на брега на Тибър, продължава до 2 май 2027 г.
Какво казват художниците
Ето какво казват за портретите от Фаюм едни от най-великите художници на XX век, които ги виждат в Лувъра.
Пабло Пикасо: „Виждаш ли тези картини? Всичко в съвременната живопис вече е било постигнато тук. Оттогава не сме измислили абсолютно нищо.“
Анри Матис: „Именно в портретите от Фаюм намерих отговора. Няма украса, няма анекдот. Има само поглед.“
Амедео Модиляни: „В портретите от Фаюм се крие тайната на лицето: опростяването на линиите служи за изтъкване на душата. Тези хора не са мъртви, те са по-живи от онези, които ги гледат.“
Алберто Джакомети: „Тези широко отворени очи не гледат към външния свят, а гледат право в теб, прониквайки през теб.“
Франсис Бейкън: „В тези очи има енергия, която никой съвременен хиперреализъм не е успял да достигне.“
Красимир Иванов, Рим



















